38% от енергията в България отива за жилищни сгради


В България почти 38% от енергията отиват за сгради, използвани за жилищни нужди или в сферата на услугите. Анализът на крайното потребление на енергия в ЕС показва, че основните три консуматора са транспортът, промишлеността и домакинстват. Домакинствата на европейско ниво употребяват 24.8% от произвежданата енергия. Близо 40% от енергията в Европа се изразходва в сгради, независимо дали те са промишлени или жилищни. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова на конференцията „Енергийни граждани в Европа-къде сме ние?“, организирана от международната екологична организация „Грийнпийс“. Крумова бе категорична, че усилията трябва да бъдат насочени към повишаване на енергийната ефективност на сградите, а действията на всички – в посока гарантиране на възобновяеми източници, които да осигурят необходимите количества енергия.

Заместник-министърът заяви, че самото наличие на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради показва необходимост и осъзнатост на политическо ниво. Очакваме да бъде постигнат голям ефект чрез повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради, подчерта Малина Крумова. Според нея подобни програми са от изключително значение, но те са само нещо, което може да направи държавата, като освен това е важно всеки да промени поведенческите си модели по отношението на потреблението на енергията. Това важи за водата, за енергията, за отпадъците, които трябва да бъдат разглеждани и като безценни ресурси.

Това, което ние, като държавна институция и част от изпълнителната власт можем да направим и ще продължим да правим, е да търсим устойчиви начини за финансиране на мерки за енергийна ефективност за жилищни сгради, заяви заместник-министърът. Моята амбиция е тези мерки да бъдат комбинирани в бъдеще и с други, като опазване чистотата
на въздуха и внедряване на възобновяеми енергийни източници в жилищните сгради с оглед още по-голямо намаляване на енергийното потребление, а там, където е възможно технически и икономически – да бъдат приложени мерки и за приближаване до нулево потребление на енергия, заяви Малина Крумова. Това е с цел да се намали още повече екологичният отпечатък на всяка една сграда. Необходимо е също по-засилено образование, така че да се повиши разбирането на всеки един гражданин. Хората трябва да имат различно поведение, за да се превърнем в активни енергийни граждани в контекста на европейската политика по отношение на енергията и енергийната сигурност, допълни заместник-министърът.

Гласувайте за тази статия