Апартамент, в който няма нито една бяла стена


Кристина е невролингвистка, писателка и фотографка, а освен това е и основателка на онлайн магазин за декорация Veni EtiNm PhotogrNphy. Отделно ръководи Momentum Emporium, консултантна фирма за учени и творци. Тя притежава неврологичен феномен, така наричана “синестезия”. Нейното съзнание автоматично превръща всеки език, музика, или движение в цвят. Мъжът `и Джереми Итън Коен е учител по английски език и писател на фентъзи и детски книги. Двамата живеят в Монреал и заедно те оцветяват всяка стена от техния апартамент в различен цвят, докато накрая не остава нито една бяла стена.

„Обичаме да наричаме нашия дом “Розовият Дворец”. Това е втората къща, в която живеем заедно, но първата, която е наша собственост. Трудно ми е да определя името на нашия стил на декорация, защото има много различни елементи и непрестанно се еволюира. Ако трябваше да избера три думи за да опиша стила на тази къща, бих използвала: шарено, максималистично, еклетрично. Всяка една стая има различен стил, но пък перфектно ни представя личностите, както и нашата история като двойка. Къщата има средиземноморско и индустриално вляниие. Къщата е реновирана, така че разполага с модерно пространство, но са запазени старинните елементи от 1910 г., когато е построена. Останали са оригиналните паркети, корнизи, врати, тухлени стени и други архитектурни детайли. Ние я обзаведохме с интересни мебели, ценни наследствени предмети, сантиментални джунджурии от нашите пътешествия и ръчно изработени творби от местни артисти. Винаги съм имала склонност към ярки цветове, най-вероятно защото имам “синестезия”. И двамата обичаме как тече свободно енергията (и музиката) из къщата. След като са съборени няколко стени, помещението вече е светло и проветриво. Дори задната тераса е украсена както удължение на интериорно пространство.“, споделя Крисстина.

Вдъхновение: „Пътешествията които сме имали най-много ни вдъхновяват, както и всякакво изкуство със запомняща се история. Аз живеех няколко години в Европа, докато писах дипломната ми работа и сега пътуваме често по работа до там. Не е възможно за нас да пътуваме без да се върнем с някакъв спомен (или два… дори три!) Може да бъде картина, керамика, или нещо по-голямо. Винаги съм имала страст към Италия и това се усеща в дома ни. Джереми наистина е пристрастен към научната фантастиока (и даже пише книги за фанастика в свободното му време), така че ако гледаш подробно ще можеш да забелязваш Спок или Стормтрупър да те наблюдава от кътче между тухлите на стената. Като цяло, вдъхновението ни за декорация идва директно от чувства, личности, и историите ни живота ни.

Най-любимият елемент: Знаехме, че тази къща е перфектна за нас заради това, че пространството `и хем е красиво, хем изключителното функционално (въпреки неравните подове). Първата къща, в която живеехме имаше най-малката кухня на света и такива бяха кухните навсякъде, където съм живяла в Европа. Тук кухнята е голям напредък за нас! Като стъпих в нея и знаех точно как щях да я препроектирам. Много ми харесва как хармонично съжителстват модерните елементи със старите, както и изкуството се представя заедно с функциалните предмети. Рафтчетата са отворени и тенджерите се висят срещу тухлена стена: най-лесно за готвене и занимаване с гости, защото всичко е под ръка. Гостите могат да сядат на острова в кухня и да си общуваме докато готвя. Също имахме късмет с офиса, откъдето върша фрийленс научна работа, бизнес и фотография. Достатъчно е голям, за да има място за научната,и за артистичната ми страна. За да се чувствам ежедневен стимул, трябва пространството да е благопрятно и вдъхновяващо. Ако трябва да избера любимата си стая в къщата, със сигурност има конкуренция между кухнята и офиса.

Най-голямото предизвикателство: Бихме казали, че това е една стая с гледка към градината. Тя има очивиден наклон заради структурални дефекти, които са били оправени от собственици преди нас. Но е останало сложно за обзавеждане, даже за украсяване. Сложихме корнизи с цел да измамват окото да се фокусира на равните линии, но все пак човек се чувства замаян докато върви към прозореца. Бяхме я предвидили за детска стая. Няколко спонтанни аборта и съответния за здравето, ни попречиха да декорираме стаята с ясна идея за нейната съдба.  Накрая я превърнахме в стая за гости. Споделяме тази история, защото прекалено много жени и двойки страдат от подобни истории без да говорят за тях.

Какво казват  приятелите: Всеки човек, който влиза тука веднага се усеща колко е уютно, светло, и еклетрично. Често казват, че все едно са в Европа или са влезнали в музей! Обичаме да приемаме гости и ни е драго, когато гостите се чувстват като у дома си. Посетители се изнедадват от тишината, макар че това е градски дом само няколко крачки от една от най-известните улици за пазаруване. Навсякъде отиваме пеша или с колело. Пазаруваме всякакви пресни продукти от малки магазини на няколко метра от вратата ни. Когато приятелите ни виждат как живеем, казват, че искат да се преместят с нас!

Най-големият срам: Подменихме всички подови настилки, след което си взехме котенце на 2 месеца с нокти. Излишно е да казвам, че тя си е оставила чертите на подовете!

Най-голямата гордост: Гордея се с проектирането на пералната стая. В първата ни квартира отчаяно се нуждаехме от функционално пространтво за пералня и склад. Избрах светли тонове на синьо, зелено и розово заедно с акценти в бяла дантела за стаята с вдъхновение от шарения италиански остров Бурано.

Най-добрият съвет: Независимо дали е собственост или под наем, няма значение дали е вечният ви дом или само една глава в история на живота ви: инвестиция е как се урежда пространството, в което живеете. Къщата е светилище и убежище. Не губете време, за да създадете пространство, което ви изпълва с радост. Забравете за “правила” и норми, важно е да го правите по свой начин. Да бъдете вдъхновени е безкрайно по-важно отколкото какво е модерно в момента или цветовете да се отиват един с друг. Също е важно да не се страхувате от промяната. Помещенията еволюират както и ние, а нищо не е вечно – дори картина в рамката си. Бъдете благодарни за дома си.

Снимки: Marie-Lyne Quirion

Източник: apartmenttherapy.com

Апартамент, в който няма нито една бяла стена
5 (100%) 1 глас(а)

research symptoms