Арх. Ал. Димов: Един разказ за приключението да бъдеш архитект


Професията на архитекта – едно призвание, което се усеща със сърцето. Един кариерен път, изпълнен с тунели, които обаче завършват с най-красивите гледки. За приключението да посветиш живота си на тази реализация днес ни разказва арх. Александър Димов. Благодарим му за прекрасното интервю!

 

Представете се с няколко думи – кой е Александър, кой е арх. Димов и различават ли се двата образа?

 

Александър и архитект Димов са два корено различни персонажа. Александър е мъж, който в момента се учи да бъде баща и не се взима особено на сериозно. Обича да пътува и да кара колело в работно време. Вълнува се от автомобилен дизайн, обича духа на старите коли и през лятото кара ретро Citroen. Обича хубавото време и срещите с приятели. Обича да играе с дъщеря си.

 

Архитект Димов, от друга страна, има претенции за сериозен професионалист. Работи в собствено студио „А-проект Архитекти“, в съдружие с арх. Зорница Нинова от 2005 година. Занимава се с решаване на задачи във всички аспекти на архитектурата, организира инвестиционното проектиране за различни по вид и обем сгради, проследява процеса на строителство и изпълнение. Арх. Димов е отговорен партньор за инвеститори, които ценят стойностната архитектура и държат на функционалността. Не се страхува да измине трудния път и всички административни процедури до създаването на една сграда, защото това носи най-голямо удовлетворение от постигнатия успех.

 


Проект за планински хотел в Разлог

 

Защо решихте да се посветите на архитектурата? С какво Ви спечели тя?

 

От малък се вълнувам от структурата на предметите и начина, по който те функционират. По-късно това мое влечение прерасна в интерес и към сградите, които ни заобикалят. Ясно си спомням първия макет, който баба ми ми купи – къща в Трявна. Той ме запали. Винаги съм имал афинитет и към чертането, и към оцветяването – и сега е така. Често се случва да попадна на строители, които искат да им „нарисувам нещо“. От опит мога да ви кажа, че в тези случаи нищо не се получава. Ценя инвеститори, които знаят какво искат и са наясно с процеса. Така комуникацията е много по-лесна и проектите се случват с лекота. Архитектурата е сложна и многослойна дейност. Човек се учи цял живот. Това ме тласка напред. Винаги съм с нови хора, нови задачи, на нови места, всички със своите проблеми и предизвикателства. С това ме печели архитектурата. Обичам да ми е трудно.

 

Галерия СБХ, „Шипка“ 6, конкурс

 

Предходният въпрос ни разясни предимствата на професията, но нека обърнем внимание и на недостатъците ѝ – всъщност има ли такива?

 

Недостатъците са много, макар и отстрани да не изглежда така. Преди няколко години „архитект“ беше символ на добре облечен бизнесмен, който взима много пари и не е ясно точно какво произвежда. А днес, ако един архитект влезе в банка за кредит, го гледат с доза съмнение. Недостатък е огромната отговорност, която се носи за инвестиционния процес. Трябва да си много добър, за да можеш да спиш спокойно и то не само по време на строителството, а и след това – в процеса на експлоатация на една сграда. Тази отговорност не се оценява на нашия пазар. Недостатък е и липсата на лично време. Процесът на проектиране не може да върви по график и с работно време. Въвлечен ли си в даден проект – ти работиш денонощно. Случва ми се да сънувам сгради и разпределения. Без значение дали си на обяд, или на почивка, ти мислиш по проекта, наблюдаваш, изследваш хората и навиците им, питаш, занимаваш се с казуси, нормативи, процедури. Мечтата ми е да стоя на работното си място и само да проектирам, но това не е възможно. Проектирането и чертането е много малка част от работата, която има да се свърши.

 

Интериор на апартамент

 

Как минава един Ваш ден? Изглежда, че не сте изцяло ситуиран в офиса, а посещавате и лично обектите, върху които работите…

 

Старая се да прекарвам повече време на обектите, за да не се допускат грешки.

 

Започвам работа в 9 и се захващам с ежедневните си задачи – кореспонденция, съгласуване с колеги инженери. След това посещавам някой текущ обект, срещам се с инвеститор или с колега, с който да се консултирам по даден въпрос (това е един вид почивка с приятелите). След това посещавам някоя отговорна институция, от която зависи процедурата за даден проект. Следобед пак съм на компютъра и се занимавам с проекти и проучвания. Вечер съм със семейството си.

 

Така протича един стандартен мой ден, но програмата ми е гъвкава и понякога се налага да съм в командировка, да имам повече срещи или пък да почивам в сряда, ако преди това сме финализирали и предали проект.

 

Енергонезависима къща

 

Върху какво работите в момента?

 

Задачите, по които работим в момента, са от различен характер.

 

Работим по проект за многофамилна жилищна сграда в София. Проектираме няколко къщи и един интериорен дизайн. Занимаваме се с реставрация на паметник на архитектурата.

 

Морски хотел, Лозенец

 

А коя е реализацията, с която се гордеете? Разкажете ни повече за нея.

 

Имаме построени няколко модерни къщи. От студиото през годините излязоха няколко добри жилищни сгради. Имаме един добър хотел на морето, който ще бъде готов тази година – по-различен от бетоновите джунгли в класически стил. Най-обемният ни проект е първият покрит стоков базар, който се реализира поетапно през годините.

 

Нямаме любим проект. Всички са наши деца и си ги обичаме. Ще се гордеем повече с тези проекти, които предстоят.

 

Съвременен музеен център, конкурс

 

Остава ли Ви често свободно време? Как го оползотворявате?

 

Напоследък не ми остава много свободно време. Все по-малко време имам за хобито си или за разходки в парка.

 

Жилищна сграда, „Пиротска“

 

„Архитект” – професия или призвание? Защо?

 

Професия, защото се учиш цял живот. Учиш се да си мениджър, юрист, икономист, строител, техник, психолог, продавач. Призвание, защото ако не го усещаш със сърцето си, няма смисъл и нищо не става. Архитектурата е дълъг път, който се разширява, стеснява, влиза в тунели, понякога прави обратни завои, спирали, минава през красиви места и те среща с интересни хора и въпреки трудностите се радвам ,че мога да вървя по него.

Арх. Ал. Димов: Един разказ за приключението да бъдеш архитект
5 (100%) 9 глас(а)

placeholder