Арх. Ивайло Славчев: София е много красив град, но няма никаква организация

Толкова сгради има в центъра, които нямат архитектурна или културна стойност, защо да не се съборят и да се построят многоетажни паркинги?


Интервю: Лина ГЕОРГИЕВА

Редактор:Ани ДАМЯНОВА

Седях пред офиса на арх. Ивайло Славчев и го чаках да дойде за срещата ни. Мислех си какви „архитектурни“ въпроси да му задам и как да проведем професионален разговор, при положение, че аз не съм учила архитектура и ден 🙂 Всичките ми притеснения и съмнения се разсеяха в мига, в който той се появи – лъчезарен човек , усмихнат, въпреки ранния час и лошото време, изпълнен с много любов към работата си. Вече не само не се притеснявах, а исках да разбера повече за неговите стремежи и какво го кара да обича толкова много професията си. Знаете как с времето, дори да работим нещо, за което винаги сме мечтали, все идва момент, в който мечтата се превръща в рутина. При арх. Славчев този момент не е дошъл, вероятно няма и да дойде. Успяхме да си поговорим как е постигнал всичко това, какво му е коствало, с какви трудности се сблъсква и какви цели е поставил пред себе си – работата на архитект, творец и мечтател, в най-чистата възможна форма.

Кой е Ивайло Славчев?

Интересно,кой е? Даже и аз не знам кой е всъщност. Всеки път е различен.

Как избрахте да се занимавате с архитектура. Кога дойде това решение?

Това решение го взех, още, когато бях в средното училище, завърших Строителния техникум в Пловдив. Там имах възможността да се запозная с архитектурата, с проектите, със сградите, с толкова неща, които се оказаха интересни. После, съвсем нормално бе, да продължа, да се занимавам с архитектура. Не съм си мислел, че мога да правя нещо друго или, че ми е интересно нещо друго, защото в архитектурата всеки проект е различен. Ние, като архитекти, по всяко време правим съвсем различни неща – от кошче за боклук, стол или спирка, до огромни сгради и комплекси, жилищни, обществени. Наистина е много интересно, много е трудно, но накрая винаги е много хубаво.

Това е прекрасно. В момента доста студенти завършват и се отказват от архитектурата. Мислите ли, че се отказват твърде рано?

На мен, във ВИАС, първите години ми беше много лесно, защото бях завършил техникума. След трети курс вече започнаха новите неща. Колегите, които тепърва се сблъскваха, може би им бе трудно.  Аз вече бях свикнал да чертая през нощта, да работя денонощно, да мисля детайли. Във ВИАС това много се усложнява, а който има интерес да го прави, той няма проблеми. Имам колеги, които завършиха архитектура и после спряха да се занимават, но за всички е различно изживяването.

Бързо сте се научил да чертаете през нощта 🙂 Може ли да се каже, че това е периодът, в който получавате вдъхновение или го правите само като се налага?

(смее се) Интересно, че през нощта се мисли най-спокойно, защото няма излишни дразнители, шумове, телефони… През нощта сякаш е най-спокойно, а може и да е останала практика от студентските години. (смее се)

Имате ли любим проект? Нещо, което ви е затруднило или да сте вложили огромни усилия за постигането му?

Всеки един проект ми е много мил. Особено, като го завършим и видим, че инвеститорът го е харесал. Когато нещата вървят в процеса на експлоатация, тогава ни е най-приятно. Бих казал, че по-малките проекти са ми по-приятни, защото хората ги чувстват по-близки. По-големите са бизнес ориентирани, няма я тази обратна връзка клиент-архитект. Преди доста време правихме една къща. След години експлоатация собственичката ни покани и каза „Това е къщата, която наистина исках да направим и я направихме“. Тогава ни беше много приятно именно, защото беше за къща, а не за огромните комплекси, които правим. В малките проекти дори собствениците влагат по нещо от себе си. Тогава самата сграда оживява, тя не е студен бизнес комплекс, който си работи, изкарва си парите. Друго е, когато има живот в една сграда.

Много широко поле на работа – от кофи за боклук до огромни комплекси 🙂 Кое е най-странното нещо, което сте правили? Наистина ли проектирате кошчета за боклук?

(смее се) Правили сме много кофи за боклук, кошчетата около цели сгради. Най-странното беше, когато преди години боядисвахме маси за заведение. Очертавахме всяка една маса с определени цветове и давахме на майстора да боядисва по нея. После, пак за същото заведение, ходихме в цехове, за да боядисваме с пистолети. Много интересно, тогава за първи път се сблъсках не с проектирането, а с изработването на вече готовото изделие. Беше едно различно изживяване, не само проектиране.

Били сте като истински художници – директно от съзнанието и рисувате картината.

Да, да, нямаше много време за мислене. Трябваше да е първото, което ти дойде, защото масите бяха много и трябваше всяка да е различна, не може всички да са еднакви.

Какво се случва със строителството на Милениум Център?

Това е проект на други колеги и ние в момента го завършваме от гледна точка на детайли –  затваряне на фасади, допълнителни вътрешни промени, които инвеститорът в процеса на строителство желае. Доста промени направихме, доста бетон се отстрани (смее се), доста нови неща се изградиха.

Има ли очаквания кога ще е напълно готов?

Офис сградата и суретените ще са готови към средата на годината. Следващите етапи са планирани за догодина, но не знам дали ще успеем да ги завършим навреме.

Освен Милениум Център, има ли други големи проекти, с които се занимавате сега?

В момента правим голям автосервиз с ГТП, автомивка, гумаджийница, бистро –  хубав комплекс, който се надяваме да участва по оперативните програми.

Правим и жилищни кооперации, защото жилищното строителство малко избързва. По време на кризата построихме доста офис сгради и в момента има глад за жилищни сгради. Сега всичко се е ориентирало към тях, след известен период сигурно ще има пренасищане (смее се).

Може ли да се каже, че сега сте по-заети, отколкото преди, когато сте се занимавали основно с офис сгради? В момента се смята, че имотният пазар вдига оборотите и даже минава по темпове периода от преди кризата.

Да, за жилищните имоти е така. Все пак наемите и продажбите на жилища скочиха. Търсят се, много парцели за жилищно строителство, а не за офисно, защото от офисното доста се застрои и все още има празни сгради. Сега и при жилищното строителство, едва ли хората ще живеят навсякъде, но се търси с цел инвестиция.

Забелязали ли сте да има райони, където архитектите имат повече работа, имате повече поръчки?

В южните райони на София има по-голям интерес, макар че за нас като архитекти, северните са много по-добри. Тях обаче не ги развиха, може би заради „Кремиковци“, така че северната част на София ще изчака. Сега с метростанцията на Парадайс Център и районът около него, включително  бул. „Черни връх“, станаха цел за доста големи проекти, интересът е голям и обезщетенията скочиха много. Изобщо районът около зоологическата градина ще стане много хубав – чист е, има комуникация, има метро. Още му е рано, но натам вървят нещата.

Това ли  е любимият Ви район в София? Там ли ви харесва най-много като изпълнение и архитектура? Някъде, където да ви е приятно да  прекарвате времето си?

Най-приятно ми е в центъра, но само да си прекарвам времето, не и да живея (смее се). Там човек излиза да се раходи. Но за живеене, няма да е зле да е малко по-далеч от София, в околностите най-добре.

В градът напрежението е голямо и то се усеща дори при проектирането. Заплащането е доста по-ниско в сравнение с годините преди кризата, но пък качеството, което се гони е по-високо. Напрежението се появява при търсенето на високо качество и ниски хонорари. Това допълнително нагнетява обстановка, в която се работи под стрес.

Изненадващо наистина. Заплащането близо 10 години насам не се е вдигнало?

Или е спаднало, или се е задържало същото. Но не се е вдигнало.

С какво може да се обясни този феномен? По другите сектори, колкото и малко да е, все пак се отчита ръст в заплащането.

Аз мисля, че по време на кризата инвеститорите се научиха да не плащат или да плащат съвсем минимално. И така са се научили, това мислене е останало, а колегите се съгласяват да работят на минимални цени. Инвеститорът, разбира се, го използва това. Така никой не печели. Единият гледа да свърши по-малко работа за парите, които е получил, а другият иска да получи повече, за парите, които е дал и накрая – каквото стане! Така са всичките оперативни програми – гони се минимална цена, колегите гледат да направят много малко, защото парите са такива. Строителят гледа да даде още по-малко и така.

Смятате ли, че заедно архитектите можете да внесете промяна в ситуацията?Например, да не се съгласявате да работите при прекалено ниско заплащане?

Няма да стане така. Преди време имахме наредба за минималните цени в проектирането. Тя дълги години не се спазваше, после пък беше отменена и в момента нямаме наредба. Общо взето всеки самостоятелно решава на каква цена работи. За да се свърши качествено една работа трябва да се хвърли определен труд, да участват определени хора и специалисти, а това загубено време някой трябва да го плати. Работата не може веднъж да струва 1 лев, а друг път да струва 100 лева. Няма как! Затова има различни сгради, различни проекти, различни колеги.

 

Има ли нещо, което винаги сте мечтал да направите, но все още не сте осъществил?

Малко частно летище би било добро предизвикателство 🙂

Може би искам да направя и жилищен комплекс извън София, със собствено обслужване, с детски градини, хората там да си почиват и наистина да си прекарват добре времето.

Наскоро бе обявена информация, че ще се строи първият нов град в България от Димитровград насам. Новото градче ще се намира в Плана планина, между София и Самоков и идеята е да се проектира от нулата – с детски градини, училища, жилища, инфраструктура. Бихте ли участвал в такъв проект?

Много добра идея. Разбира се, че бих участвал, това е много интересно. Ако трябва да започнем от нулата нов жилищен комплекс, ние трябва да спазим определени нормативи – колко трябва да е застроената площ, колко детски градини да има, колко училища. Така навремето са правени Люлин, Младост, при които всичко е било регламентирано и всичко се е спазвало. В момента всичко е частна собственост, всеки собственик решава какво да прави. Има общи устройствени планове, но те са препоръчителни и се строи съвсем хаотично, т.е. от каквото имаме нужда, това строим.

В един такъв град, когато всичко е организирано, като се тръгне от градоустройството, още от планирането на целия район и се премине към проектите на отделните сгради, е съвсем различно. Така би трябвало да се прави навсякъде.

Взехме интервю от Георги Карауланов миналата година, който е бил отговорен за много обекти по време на социалисточеското строителство. Той сподели, че на София до ден днешен няма генерален план, определи столицата като изтърван град и че много неща е трябвало и трябва да се променят. Ако можехте Вие да промените нещо, кое щеше да е то?

София е много красив град, има много красиви сгради, но няма никаква организация. Елементарното е да се направят улиците еднопосочни, елементарно е колите да се организират, да се паркират до определен диаметър, те да не навлизат навътре или да навлизат до определени паркинги. От години се говори за многоетажни паркинги. Толкова сгради има в центъра, които нямат архитектурна или културна стойност, защо да не се съборят и да се построят многоетажни паркинги.  Може също градският транспорт да се направи толкова удобен, че всички да си оставят колите и да пътуват с него.  София може да стане много приветлив град. За центъра на София говорим, защото той е много зле, всичко е много тясно.

Организират се велоалеи в града, но не навсякъде са безопасни. Например по ул. „Цар Борис“ направиха синя зона за паркиране. Покрай паркираните автомобили минават превозни средства, до които пък е реализирана велоалея. Трите групи са така подредени, че не функционират нормално.Малко организация липсва, иначе нещата могат да станат много добре.

Това означава ли, че София Ви е на сърце? Кой  е любимият Ви  град?

Аз съм от Хисаря и той е много по-красив град, защото е като парк. Но София има друга красота, София е много по-голям град, има много повече архитектурни паметници. Това е столицата на България, а ние всъщнст сме направили центъра й неприветлив.

Напоследък се говори за изоставените архитектурни паметници, най-вече как могат да бъдат преобразени и одухотворени. Смятате ли, че е възможно у нас да се постигне това, което на Запад вече е практика?

Много е трудно тук. Докато съществува НИНКН в този вид и докато не се уредят процедурите, ще е много трудно. Една малка сграда, паметник на културата, за да бъде направена както трябва, се бави от  НИНКН с години. Всяко едно одобрение, всяко едно разрешение, преустройство или дори само освежаване изисква месеци чакане. От страна на собственика това е инвестиция първо в проектиране, после самото изпълнение е скъпо и за десерт реставрацията трябва да се хареса на колегите от НИНКН.

Не говоря за стари фабрики, които са големи, тогава не знам колко време и колко средства ще трябват. Вижте какво се случи в Пловдив със събарянето на тютюневия склад. Явно, се оказа, по-лесно да събориш нещо, отколкото да го реставрираш и да го направиш. А трябва да е точно обратното. Тези сгради могат да се използват за печалба, но има толкова бюрократични спънки, че собствениците се борят до едно време и после се отказват. Затова са в такова състояние всичките ни паметници в София. И не само в София.

Много красиви сгради си заминават по този начин и хората се питат защо.

Спънките са много, и времето и парите също.  Държавата не помага, а се опитва да пречи. Затова сградите седят и се рушат. Собственикът нищо не може да направи.

А инвеститорите нямат интерес да се занимават?

Имат интерес, определено имат интерес сградата им да е красива, да я отдават под наем. Самата архитектура е красива, още навремето е мислена, правена е с доста любов.

Къде обичате да почивате? Имате ли любимо място, може и като архитектура, което да ви впечатлява?

Преди време ходихме на Тенерифе, страшно ми хареса. Много красиво място. Малко островче, но пък има всичко и най-вече спокойствие…  Архитектура чак не бих казал, но като природа, атракции, като отношение към почиващите, това е интересното там.

Ако можехме да вземем нещо от Тенерифе, което да го използваме на местна почва, какво би могло да е то?

Ние трябва да вземем единствено стремежа да се помогне на всеки един собственик, т.е. държавата  трябва да помогне така, че всеки да  иска  да развие и облагороди  района, който ползва. На Тенерифе от нищо са направили нещо и  печелят. Това означава, че ние можем да печелим страшно много– имаме история, имаме море, имаме природа, значи само да си организираме средата и да си направим брошури, повече нищо не ни трябва. Но ние това не можем да го направим. Така е от години. Всичко се руши, вместо да го ползваме за печалба. Навсякъде по света, във всеки един паметник се влиза със заплащане. Минават по милиони посетители. Ние в момента нямаме информация за туристите в София, къде и какво да видят. Вместо да имаме специални маршрути – нямаме нищо такова. Трябва да развием туризма, защото с туризъм се печели много.

Нещо което да си пожелаете? 🙂

Да сме здрави всички и да се виждаме по често по приятни събития, а нещата сами да се подреждат (смее се).

Арх. Ивайло Славчев: София е много красив град, но няма никаква организация
5 (100%) 3 глас(а)