Арх. Иван Александров: Тенденциите не са в интериора, а в мястото на клуба в нощния живот на града

Интериорният дизайн не поема отговорността за успеха на едно заведение


Срещаме се с арх. Иван Александров след дискусия, която бе организирана от АИДБ (Асоциацията на интериорните дизайнери в България) с тема Обществени интериори – Нощни заведения. Намеренията ни бяха да поговорим по-детайлно за интериора на нощните заведения и каква точно е неговата роля за дълголетието на клуба, но научихме много повече. Арх. Александров е изключителен еродит, със знания и мнение по въпроси, касаещи не само дизайна, но и градската среда и нейното значение за развитието на града ни. И като казвам развитието, имам пред вид и бизнеса, и живота на младите хора, и връзката между архитектурата и социалния живот на всички нас. Колко хубаво би било, ако това интервю се прочете от управата на София (все пак говорим за една шепа хораJ), убедена съм, че ще им бъде от полза.

В подкрепа на думите си ще изброя някои от проектите на Dada Project StudioST.SOFIA GOLF CLUB & SPA – Равно поле,  International Business Center and Hotel -Ереван, SOFIA LIVE CLUB –  София, RESTAURANT WHITE & BLUE – София, ROCHE BULGARIA – София, COOLWEAR – София, Da Da Cultural Bar – София и др.

Приятно четене!

Арх. Александров какво означава Dada Project Studio?

Dada Project Studio е създадено преди 8 години като то е част от един по-голям проектнатски екип от архитекти и дизайнери, с който съм работил от дълги години. Ние и сега кооперираме дейностите си за големи архитектирни проекти и конкурси. Но практиката показа, като по-ефективно да обособя сегмент, който да е концентриран към абревиатурата „ДАДА“ – Дизайн, Архитектура, Декорация, Арт. Универсални творци, които разпонзават дизайна в широкия му смисъл, както като теория, така и като практика. ДИЗАЙНА – интериорен и продуктов, АРХИТЕКТУРАТА е в „ограничен“ обхават, като проектирането е в равнопоставена зависимост с интериорната представа; ДЕКОРАЦИЯТА – винаги е в контекста на общия замисъл; АРТА извежда основната поанта – синтезът, който декларира реализациите на Дада Проджект Студио като изкуство.

Но ДАДА не е само абревиатура, това е „скрит код“ свързващ ни концептуално с Дадаизма.

През 2009 година с младата част от екипа около мен, с ясна мисия замислихме и създадохме Dada Cultural Bar. Този клуб изпълнява една мултикултурна мисия, която е свързана с доста широка палитра от изяви. Той не е просто бар, където хората да се срещат за питие. Изграждането на интериора на „Dada Cultural Bar“ трябваше да притежава аромата на епохата, в която е съществувало движението и да си има своето съвременно „инди“-звучене. Той е “cultural”, но и в смисъла на контракултура – на хора, които са по-алтернативни в много жанрове. На пръв поглед пространството предполага, че могат да се случват експозиции, вернисажи, представяния на книги, жива музика, но са ставали и много неочаквани неща. Случвали са се събития, свързани с фестивално кино, камерна опера, пърформанси, улична поезия, дискусии, уоркшопове, продуктови презентации и т.н. На тази територия се създаде предпоставката да продължим с „Dada Project Studio“.

Dada Cultural Bar

Dada Cultural Bar

Dada Cultural Bar

 

Какво представлява екипът?

Както вече споделих – универсални творци, но между тях все пак се открояват архитекти, дизайнери и декоратори. И не на последно място трябва да отлича знчението на хората от проджект-мениджмънта и шоу-рума.

 Вие как попаднахте в света на архитектурата и дизайна?

Започнах кариерата си като „попаднах“ в Института за проучване и проектиране „Промпроект“, който за времето си беше институция.

В архитектурния отдел работеха хора, които бяха изключително важни в живота ми. Tова e поколение, което беше завършило в Австрия, Германия, както и въобще най-доброто от българската школа, и то носеше със себе си духа на друга образователна култура. Но и много млади проектанти, с които имахме шанса да „попиваме“ от „учители“, които бяха правилната амалгама от архитекти, инженери и дизайнери.

Тази проектантска организация бе ориентирана основно към архитектурата в леката промишленост, а там през тези години започнаха да присъстват доста елементи, които са свързани с дизайн и интериор. Една промишлена среда трябва да има много верен климат за работа, аспекти на аергономията, колористиката, дори музиката имат отношение в една работна среда. Така че имах възможност да се уча от добрите практики на хора с богат бекграунд, да се мисли мащабно, защото промишлената архитектура предполага друго мислене. Когато в леката промишленост започнаха да се появяват шоуруми, участия в международни предтсвяния и изложения, фирмени магазини, тогава се създаде предпоставка групата, която вече ръководех, да се специализира в проектирането на този сегмент. По-късно попаднах в едно напредничаво за времето си обединение, което се наричаше Промишлено-търговско обединение „Пирин“ и съчетаваше в себе си външна и вътрешна търговия и производство. Бях приобщен да стана главен дизайнер. Моето условие беше, че трябва да си имам бюро, което освен дизайн, да има и архитектурен сегмент. И така тези проектантски дейности съпъстваха кариерата ми. Като главен дизайнер ме включиха в художествен съвет на фирмата и така модата ме дръпна доста бързо. Модата е доста магнетична, хареса ми и й отделих голям период от време.

В какво е специализирана практиката ви? Бяхте поканени да участвате в събитие на Асоциацията по интериорен дизайн, което бе посветено на нощните клубове. Може ли да се каже, че там имате по-голям интерес?

Нито аз, нито екипа ни, има някаква специална ниша, с която да се занимаваме. Ние изповядваме тоталния дизайн и неговото приложение за създаването на „разширение“ във всички области. Имаме отношение към това какъв може да бъде един архитектурен образ и сами да го проектираме, и оттам да навлезем без колебание в Интериора във всичките му проявления. Няма особена разлика в това дали ще проектираш една сграда или един продукт. Това е малко силно изказване, но съм готов да го защитя. Принципите са едни и същи и в крайна сметка в основата стои човекът. В единия случай се мисли за това как човекът ще обитава едно пространство, или как ще работи и  комуникира в една обществена среда, но винаги на първо място седи индивидуалното начало – да изграждаме такава индивидуална специфика на всички наши обекти, така че да са уникални сами за себе си. Не може да има приемственост между формите и пространствата, а всяко трябва да носи своята уникалност така, както човек я носи. Затова наблягаме на това да проектираме форми с индивидуален детайл. Тоталният дизайн не е нещо отживяло. Доказват го всички най-нови сгради и пространства, които се изграждат. Достатъчно е да се спомене Лувъра на Жан Нувел в Абу Даби, където тази концепция се извежда отново на преден план. Добре е, ако всички обърнат по-голямо внимание и се въоръжат с куража да влязат в тези дълбоки води, защото хората трябва да са концептуалисти, визионери и да разполагат с широк кръг познания. Такива хора са адвокатите, които могат да бъдат добри съветници в проектантската дейност, защото умеят да проучват добре всяка специфика. Това го разбрах от един проект по адвокатска кантора.

Споменавате го с голямо уважение този проект. Беше ли предизвикателство?

Да, беше. Тази адвокатска кантората е със статут на бранд. Самата сграда беше защитен паметник на културата, но бе изцяло реновирана, много внимателно се пипаше с бели ръкавици, така че най-ценното в интериора остана. Всичко в продължение на общата част от рецепцията до зали за срещи, запази духа на времето от 30-те години. Проектите свързани със стари гради, особено тези около 30-те години, са изключително интересни. Повечето от тях са постижения за времето си и емблематични за София. Работата по такива сгради е голямо предизвикателство.

Адвокатска кантора

Адвокатска кантора

Какво мислите като цяло за работата по стари сгради и запзването им като културни паметници?

Трудно е човек да забрави подобни проекти. Това отношение не трябва да е свързано само с конкретни сгради. Например, има една къща на Оборище, която е впечатляваща и може да се говори с часове за постиженията на архитекта, както към външната стилистика, така и към вътрешната. София не е град, който разполага с изобилие от такива сгради и затова трябва да бъдат гледани много добре, трябва да имаме много специално отношение към тях. За съжаление, в това отношение гилдията има голям грях, а и самата управа на града. Ние изгубихме изключително ценни сгради, които бяха оставени да се разрушат. Тази безхаберност ни лиши не само от тези емблематични сгради, но и ни раздели с паметни места, които са свързани с хора от нашата история, свързани с генетиката на града след Освобождението. Това са места, където са се събирали елити. Затова няма приемственост между поколенията, няма я тази памет на града, която ни прави щастливи. И затова трябва да сме достатъчно ангажирани да пазим това, което все още не е изгубено и да възстановим това, което все още е възможно. Така паметта на тези места може да бъде върната и те много бързо ще поведат и новото поколение. Паметта всъщност е най-голямото наследство, което има един град.

Смятате ли, че в опазването на тази памет имат място и сградите от социализма, социалистическите паметници? Да вземем за пример разрушаването на Мавзолея.

Всеки се интересува от този въпрос. Ние сме тясно скроени и това не ни разрешава да живеем с желанието да общуваме, да влизаме в спорове, всеки да има своята индивидуалност, но всичко да е направено красиво, така както би ни отивало на една средиземноморско-черноморска цивилизация. Мога да дам пример с Берлин, който е фаворитът в света като космополитен град на освободени хора и може да покаже всичко свързано със социализъм и национал-социализъм. Така че Мавзолеят, ако бе намерил контекста си в градската среда, нищо не пречеше да си остане, за разлика от Паметника на съветската армия, който нищо хубаво не напомня и е пълно недоразумение. Не казвам, че трябва да бъде разрушен, но поне да бъде преместен, защото вече не съществува такава държава и там не му е мястото.

Какво бихте поставили на мястото на Паметника на съветската армия, ако имахте избор?

Не зная дали трябва да се възстанови ботаническата градина, но винаги съм мислел, че това е идеалното място за Националната ни опера. Открих, че още по социализма е правен международен архитектурен конкурс за опера на мястото, където сега е НДК. Но за съжаление той не е намерил своята реализация. Ще спомена и още един конкурс за Зала Унивесиада. И там спечелилият проект не се реализира, а предложената „вандова“ конструкция изпреварваше тази, която се появява години по късно на Олипиадата в Мюнхен. Така че ние имаме своя принос в приложение, но той остава забравен. Сградата на ресторант „Ропотамо“ бе еталон със световно качество на архитектурата за 60-те години. Друга сграда с подобни качества е тази на Бузлуджа, защото тя носи белезите на брутализма. Той има своето място в модерната архитектура, защото не може всички сгради да са с окачени фасади и градът да се оглежда в тях.

В нощния живот на града и специфичното при клубовете има ли запазване на тенденции и какво е актуалното в момента?

Sofia Live Club отбеляза своята годишнина – вече стана на 10 години. Той е специфичен, защото не са много клубовете за жива музика, които имат такова дълголетие. Пространството има своята история. Това е кафе-театър към НДК. През каквито и метаморфози да бе минало това пространство, оста винаги бе ориентирана към сцена, която по никакъв начин не отговаряше на конфигурацията на НДК като сграда. Попадайки там, осъзнах, че трябва да се смени оста и да се изгради чисто амфитеатрално. Сцената се ориентира правилно и се намери място за пулта в същата ос, оттам нататък пространствените характеристики придобиха друго значение.

Sofia Live Club

Sofia Live Club

Втората важна задача бе да му се даде добра акустика, тъй като това е клуб за жива музика. С известни консултации и тази задача се получи добре и няма две мнения по този въпрос. Някои хора го сравняват с концертна зала, защото слушаш изпълнителите, след това изпиваш едно питие с приятели да изкоментирате видяното и си тръгвате. Това не е място, където да седиш да се напиваш цяла нощ. В този смисъл клубът е своебразен храм на звука, защото с акустиците успяхме да стигнем до този подбор на материалите, който да даде първостепенно значение на звука. Атмосферата и интериорното оформление бяха второстепенни. Тези материали не са доминантни и не нарушават тъканта на интериора. Целяхме да създадем добра атмосфера, която да е спокойна и да предразполага, да носи усещането за нощен живот, но и за нещо, което е имало предистория, а не да е агресивна модерна изява. Разбира се, съчетан е и с по-модерни решения като гардероба и тоалетните, които са направени доста авангардно. Там трябва да е различно усещането от това, което чувстваш в клуба. Те трябва да играят ролята на глътка въздух, която да поемеш в антракта.

Sofia Live Club

Sofia Live Club

Sofia Live Club

Интериорното решение в клуба е на пръв поглед просто, тъй като има един основен цвят – черно, формата не се натрапва. Тук-там има реплики, които човек, ако иска може да ги види както и един червен полилей, който е туптящото сърце на клуба. Подът е от паркет с черна вакса и с времето придоби друга патина, дървото се показа и оживя. Така клубът старее красиво и защитава концепцията за всички тези клубове за жива музика.

Sofia Live Club

Интериорът трябва ли да поема отговорността за това колко пълен остава един клуб, дори и след приключване на изпълненията?

Не, интериорът може да поеме отговорност толкова, доколкото да има предназначения плюс. Например, Sofia Live Club има и други предназначения, където в него са правени представяния на брандове, телевизионни предавания, там са създадени условия дори да се правят звукозаписи, защото си представях, че може да се появят дискове като “Café del Mar” и “Buddha Bar”, които тръгват от заведения. Няма нищо лошо да се случват и други неща. Ако едно пространство е добре замислено, може да се ползва и 24 часа.  Например, “Dada Cultural Bar“ има своя дневен живот и своя нощен живот. Има такива предизвикателства, в които да създадеш една атмосфера на заведението през деня, а след това да има друга атмосфера нощем.

Dada Cultural Bar

Dada Cultural Bar

Dada Cultural Bar

Дигиталната графика и RGB системите, всички системи за осветление от ново поколение, стават доминанта в интериорите. Преди ако са били малък процент от бюджета, сега бюджета расте в псока на светлинния климат. Може да имаш неутрално, минималистично обзавеждане на интериора, но когато имаш богатството на цвета на светлината, може да получиш динамика, която не може да се получи с крещяща форма. Така че тенденциите, смятам, че не са в интериора, а са в мястото на нощния клуб в нощния живот на града. Нощният живот на града е продължение на социалните отношения, които от деня преминават в магията на нощта и придобиват друг характер. За мен тенденцията е в създаването и обособяването на квартали и зони насочени към нощния живот. Така е в Лондон, Берлин, дори Белград.

Възможно ли е нощният живот и клубовете да се съчетае със сменянето на предназначението на старите сгради?

Захарна фабрика е такъв чудесен пример. Тя е оставена да се руши, а това е място, което би могло да бъде превърнато в средище – да има дневен живот, но да има и своя интензивен нощен живот. През нощта самото изкуство се възприема по различен начин. Такива групи заведения свързани с жанрова музика са необходими. Сега започва да се появява нещо такова в частта към Сточна гара. Започнаха да се появяват галерии, малки клубове.

Много хора биха казали, че Студентски град е такова място.

Студентски град е феномен. Да вплетеш в тъканта на студентския живот – общежития, институти, университети и кампоси – инвеститорски интереси, които да го наситят със заведения и жилищни сгради, е обратнопропорционално на студентската същност. Проектирахме един пиано бар за там, за който инвеститорите тръгнаха с добри намерения, но познавайки средата там, накрая те се отказаха и направиха съвсем друго нещо.

Как бихме могли да достигнем до търсения ефект на обособени места за нощен живот като в големите европейски градове?

Трябва да се използва всичко налично като сграден фонд. Имаме много подходящи сгради за нощен живот и клубове. В зоната около Хладилния завод има сгради, които са чудесни за тунинговане и превръщане на квартали с разнородни цели и идеи. Когато си в подобен тип квартали, ти прекарваш една чудесна нощ. Нужни са средища за нощен живот с редица клубове, където да се състоят различни ивенти и дневния живот да прелива в нощния. Това е тенденция, в която София изостава. Градът не помага, не посочва мястото.

Кой трябва да посочи това място?

Има си заместник-кмет по културата, но това е цяла непоклатима каста, която има самочувствието, че върши нещо. Правят се много пакости, особено с тези ремонти през зимата. Убеждават ни, че като бъде завършено, ще е много хубаво. Животът в града не се създава от типа настилка на улицата. Споменът за града не остава като за изискан булевард, а място, където може да пиеш евтина бира, да се шляеш до сутринта през лятото.

Какво предстои на Dada Project Studio?

Имаме програма, с която ще отделим повече време на продуктовия дизайн. Съсредоточили сме усилия да надградим вече изградената история на студиото. Консолидирахме неформален клъстър с фирми производители, наши партньори в продължение на години.

Da Da Project Studio

Da Da Project Studio

Вече е достъпен новият ни уеб-сайт, който е концептуален и илюстрира всички аспекти от работата ни. Предстои ни да издадем и продуктов каталог.

Като обекти спечелихме локален конкурс за цялостна реновация на 4-звезден хотел в София. Замисления от нас редизайн е сериозна задача. Завършихме идеен проект за Клубен СПА Хотел в центъра на София. В изпълнения са два проекта за жилищни апартаменти. Очаквам и много специално възлгане за къща в Пловдив (Стария град).

Арх. Иван Александров: Тенденциите не са в интериора, а в мястото на клуба в нощния живот на града
4.3 (86.67%) 3 глас(а)

placeholder