Борис Бонев: София се нуждае от нов квартал, който да привлече инвеститорския интерес (Част 2)


Интервю: Лина Георгиева

Борис Бонев е граждански активист, представител на организацията „Спаси София“ и наскоро се кандидатира за кмет. Борис ни отдели малко време от натоварения си график, за да ни разкаже повече за проекта „План за София“, който се простира на впечатляващите 300 страници. В Първа част на интервюто, обсъдихме защо е решил да се кандидатира за кмет, аккво го е накарало да се върне в България, за проблемите с паркирането, транспорта и инфраструктурата по крайните квартали. Сега ви представяме основните задачи и идеи на „Спаси София“ и Борис, отнасящи се до замърсяването на въздуха, презастрояването и опазването на архитектурното наследство на града.

В планът е заложен много силен акцент върху изграждането на релсов транспорт. Какво друго може да се направи?

Важно е да се уточни, кой е основният замърсител. Всъщност според Агенцията по околна среда, битовото отопление е основният замърсител в София, следван от автомобилите. Но трябва да уточним, че автомобилите са целогодишен замърсител. За автомобилите както казах, решението е алтернатива. Проведохме проучване сред живущите в кв. Манастирски ливади и установихме, че при адекватен траспорт 60% от хората, които използват автомобили, биха слезли от тях. Дори с 30% да спадне използването на автомобили в София, изведнъж градът ще се отпуши. По отношение на битовото отопление, там са необходими много комплексни , много сложни мерки, които варират.  Мярката на Фандъкова да влиза по къщите и да подменя отоплителни тела не е лоша идея, но системата, по която се случва няма ясни критерии. Освен за подмяната на отоплителните тела и замяната им с по-енергийно спестяващи, трябва да се помисли и за здравето на хората, което е много по-важно от личния комфорт. Така че извън тази подмяна на инструментите за отопление, трябва да се помисли за строги общински правила и стандарти за качество на битовото отопление. Трябва да се направи ясен план за извеждане на най-замърсяващите видове битово отопление от употреба. Възприели сме една идея от Полша за дронове с датчици, които застават над източника на дим, например комина и веднага правят химически анализ на това, какво се гори. Ако се установи, че се горят забранени материали, полицията може да се намеси и да наложи глоба. Трябва да се говори и за интелигентна система за управление на електроенергията в София, smart grid, което ще помогне потребителят да не е само потребител, но и доставчик на ток. Общината трябва да даде възможност на актуалните иновации да се развиват и тук

Много отпадъци се изхвърлят на нерегламентирани места. Това допълнително спомага за замърсяването. Какво би могло да се направи за боклука, който не се изхвърля и събира разделно в момента?

Много сладка дъвка за всички кандидат-кметове е как ще промотират рециклирането като мярка за справяне със събирането на боклук. Никой от тях обаче не си е направил труда да разбере, че към момента Столична община няма абсолютно никакви правомощия да влияе по какъвто и да било начин на рециклирането. Рециклирането не се извършва от общинска фирма, съответно да разчита на общински заложени цели за рециклиране. Екопак, Екобулпак и всички останали са сдружения от всички фирми производителки на рециклируеми материали. Такъв е моделът на рециклиране в цяла България и нито една община няма думата. Не могат да се поставят цели с рециклирането, защото тези частните фирми са задължени единствено да достигат общоевропейските цели за рециклиране. Единственото, което може да направи общината е да започне разговор с тези фирми и държавата за промяна на модела. Но това ще отнеме много време и усилия. Ние ще направим всичко възможно да се случи, но това няма как да стане в близко бъдеще. Иначе, пътят за мен е кръгова икономика и нулеви отпадъци.

Много сгради, които представляваха архитектурното и културно наследство на града бяха бутани безразборно и тихо. Как да запазим най-ценните архитектурни паметници на града оттук натам?

Унищожаването на архитектурно-културното наследство на България е един от най-болезнените проблеми за мен, защото за разлика от всеки един некачествен ремонт, който може да бъде оправен, веднъж съборена, старата сграда и нейната автентичност са загубени завинаги. Архитектурата на София е микс от много стилове и това е много ценно. Но сградите се унищожават не само заради тяхната локация, а и заради инвеститорите, които не са добре запознати с историята на тези сгради. Държавата и общината пък се провалят в опитите си да ги защитят. Много хора не се интересуват от история, а само от максимално РЗП. Затова и навсякъде виждаме тези отвратителни торти, които са кота корниз пет етажа както е по ПУП и нагоре с всички вратички в ЗУТ и т.н. стават на 10 етажа отгоре. За да се спре с това, аз като кмет смятам да наложа мораториум върху събарянето на стари и ценни сгради и ще работя много активно като община със собствениците на тези сгради, така че те не само да бъдат ремонтирани, но да стане ясно и каква огромна икономическа възможност представляват. Трябва да се обърне внимание и на индустриалното наследство на града. Захарна фабрика е чудесен пример, завод „Родопа“, жп завода зад гарата. Това са рушащи се сгради, които могат да бъдат използвани за страхотни пространства. В цял свят апартаментите в такива сгради са едни от най-скъпите, но могат да бъдат използвани и за много други неща. Но тук има и друг проблем. При писането на плана открихме, че 90% от собствениците смятат, че общината е тази, която трябва да им поддържа сградите, а пък 90% от хората в общината смятат, че собствениците трябва да поддържат сградите си. Според мен, когато обществото е решило, че една сграда трябва да се съхрани като паметник на културата, тя принадлежи на обществото и то трябва да поеме отговорност за нея. Не смятам, че тежестта по ремонта трябва да пада изцяло върху собственика. Смятам, че е добра идея общината да изработва проектите за ремонт на сградите безплатно и да има фонд за съфинансиране на ремонт на тези сгради. Възможно е съфинансирането да не е с парични средства, а с експертна помощ. Много по-важно от това кой ще плати, е сградата да бъде опазена. Другото, което смятам да направя с отварянето на новия ОУП догодина, в старата част на София тотално да бъдат преразгледани Подробните устройствени планове, които в момента допускат на места, където има дву-триетажни къщи да се правят 7-8 етажни блокове. Еврейският квартал е много добър пример, защото всичко там „свети в червено“, т.е. е предвидено за застрояване и то все с многоетажни големи сгради. Софийското поле е достатъчно широко, има достатъчно терени за уплътняване и в компактния град, не е нужно старите ни квартали, които така или иначе са малко на брой, да бъдат унищожавани.

Какъв е конкретният план за спиране на презастрояването, не само в най-старите квартали?

В социалистическите квартали инфраструктурата е предвидена за определен брой сгради. Като започне строителство в междублоковите пространства, е ясно, че тази инфраструктура ще изнемогне. България е една от малкото държави, които проведе по толкова необмислен начин реституцията. Грешката беше, че реституцията се извърши в реални граници, защото от момента на национализация до момента на реституция, градът не е спирал да се развива. Там където са били ниви, сега са изникнали големи комплекси. Имаше един случай в Младост, в който човек имал малка нивичка, а на нейно място по времето на социализма е построено кръстовище. В момента нивата е възстановена на собственика в реални граници и сега вместо той да има един имот, който може да използва, всъщност разполага с четири малки петънца на ръба на кръстовището. Тотално нефункционално. Никъде не беше извършена по този начин реституцията. Никъде другаде не беше нарушена структурата на градската среда по този начин. Този проблем вече не може да има генерално решение, но това, което може да се направи оттук натам е да се идентифицират проблемите в инфраструктурата, да се идентифицират проблемните територии и да се търсят решения. Извън България има критерии, които ако не са постигнати, не се позволява строителство. Ако в квартал Х имаш критерии на 1000 души да има една болница, една детска градина, едно училище, но ти имаш вече 2000 души и продължаваш да имаш една болница, една детска градина, тогава имаш пълно право да не позволиш по-нататъшни строителни интереси. Край! Това не е намеса в свободата на пазара, а това са адекватни мерки и процеси, които запазват градската среда и най-важното качеството на живот. Ние предлагаме освен воденето на преговори за размяна на терени, един съвсем нов подход, усвоен от много градове по-света. Това е изграждането на съвсем нов квартал в северната част на града, на общински терен до Връждебна, където общината да построи цялата необходима инфраструктура, след което по поставен регламент да заменя терени в проблемни квартали. Инвеститорите ще са съгласни на тези преговори, тъй като в този квартал цялата инфраструктура ще е готова, включително училища , детски градини, там ще има метро станция. Там няма да има проблемите на Манастрирски ливади и ще е начин да се спасят част от кварталите, в които към момента има безугледно строителство.

На кой световен град би искал да прилича София?

Моите любими градове са Ню Йорк, Париж и Рим, но не искам София да прилича на никой от тях (смее се), защото те имат също сериозни проблеми. Аз мисля, че София трябва да се стреми към най-добрите по качество на градска среда и транспорт, а това безспорно е Виена. По отношение на икономика и иновации искам да бъде като Сингапур, по свобода и правене на бизнес искам да бъде като Берлин. Искам София да бъде град, където хората с любов да живеят, да раждат деца, създават семейства, учат , работят, остаряват и се забавляват. Това е моята цел. С огромно желание и любов да го правят тук.

research symptoms