Днес е Благовещение


Православната Църква празнува благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Затова и празник се нарича Благовещение. Празнува се като ден на майката и се показва грижа и състрадателност към сирачетата, към бедни и нещастни. Възрастни жени учат момичета сирачета как да омесят пита за празника, предават им традицията.

Вярва се, че когато Архангел Гавраил, слязъл при Мария, небето се отворило затова много хора очакват да видят чудото отново, в нощта преди Благовец и да си пожелаят богатство и късмет.

Българите наричат празника още „Благовец“ или „половин Великден“. Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. С появата на лястовицата се свалят мартеничките. Според легендата тя бърза да се завърне точно за Баговец и да започе подготовката за Великден. На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита.

Тъй като се свързва с идването на пролетта, на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ – коприва, спанак, лапад и др. Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, маже се с мед и се раздава на съседи и близки.

Каквото правиш на Благовещение, това ще правиш през цялата година. Добре е човек да стане и да закуси рано, за да е добре през годината. Да става рано ида си свършва работата. Всеки трябва да има пари в джоба. Ако не златна, то поне сребърна паричка. Ако те закука кукувица трябва да си сит и с пълни джобове. Каквото правиш през този ден и както премине той, такава ще е цялата година – спокойна или притеснена, весела или празнична, навъсена или сърдита. На този ден на църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници. В джобовете трябва да имате пари.

На Благовец жените чистят и подреждат къщата. Премитат двора, изнасят изработените през зимата дрехи да ги огледа слънцето и да визи колко са работни. Слънцето винаги има награда за най-работните. Събраната смет изгарят, за да изгорят всичко лошо. Запалените огньове се прескачат, а жените не докосват игли, куки или конци, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото.

Момичетата месят за пръв път пита с мед и я раздават на съседи и роднини.

Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират мед.

Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца.

Сеят се зеленчуци и се присаждат плодните дръвчета, за да са благи, „плашат“ се овошките, които не дават плод, бележат се агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.

Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. „Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила и които са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“. Преди изгрев хората палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото.

Имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Блага, Благо, Благой, Благойна, Бончо, Бонка, Вангел, Вангелия, Ванга, Евангелина, Ева

Гласувайте за тази статия