Днес е Зимна Богородица


Зимна Богородица е един от най-старите християнски празници. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2 и 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифон Зарезан, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Старото славянско име на празника е Перунов день или Громница (от старобългарски – гром, тоест – гръм), защото е бил посветен на гръмовержеца бог Перун. Народната етимология е измислила името на празника във връзка с първата среща на зимата с пролетта.

Поверието гласи, че през този ден не трябва да се работи, за да не се родят деца с белези. За здравето на децата, жените не се докосват до остри предмети, не цепят дърва, не режат конци и хляб. Характерно е и спазването на пълно полово въздържание – по този начин се счита, че домашните животни ще бъдат здрави и ще се увеличи плодовитостта им. Друг пророчески обичай е месенето на питки, които трябва да е раздадат в две различни къщи. По това кой първи ще влезе в дома на този ден се гадае дали следващото дете ще е женско или мъжко.

Зимна Богородица е покровителката на родилките и бременността, но също е наричана и „Вълча Богородица“, защото е свързана с животните, които олицетворяват злите сили на подземния свят. Доказателство за езическите корени на празника са обредите, които се извършват за почитане на светицата-майка и за омилостивяване на злите сили – прави се житно жертвоприношение, спазват се сексуално въздържание и други забрани, имащи вълшебен характер.

На някои места в южна България на този ден са се правели прогнози за предстоящата година, а също така хората са се старали да предскажат какъв ще бъде урожаят. В западна България е характерно празнуването през първите три дни на февруари, които се наричат Трифунци, в чест на Св. Трифон. Считало се е, че през тези дни вълците са освирепявали и за това също се наричат и „вълчи празници“. Сред народа са възникнали множество забрани: думата вълк са се старали да не се произнася, за да не нанесе вреди. „Вълчите празници“ са се празнували и през есента, в началото на коледния пост.

Днес също така е и Петльовден. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода.

 

Днес е Зимна Богородица
Гласувайте за тази статия

placeholder