Гена Събева: Аз съм предприемач, не ме плашеше идеята да създам нещо ново

Целта на АИДБ бе да обозначи мястото на интериорните дизайнери в строителния процес


Интервю: Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

След като г-жа Гена Събева ме покани да бъда част от управляващото тяло на АИДБ (Асоциацията на Интериорните Дизайнери в България), реших да направя това интервю. Исках да разбера каква бе причината за написването на едно писмо в края на миналата година, в което бе информирана обществеността за спиране на дейността на АИДБ и какво се случи след това? От къде идва възраждането и какво провокира Гена да потърси нов тип управление. Защо? Как вижда пътя на Асоциацията и своята роля в нея оттук натам? Оправда ли се ентусиазма й  да обозначи мястото на интериорния дизайнер в строителния процес?

Не познавам Гена добре, даже бих казала никак, но изводите, които си направих, след този разговор и след като чух мненията на някои от членовете на Асоциацията по време на Общото събрание в края на април, определям за себе си като устойчиви.

Желанието да се случва нещо и да се върви напред не е задължително условие за  приемственост. Смятам, че това важи в доста посоки – в бизнеса, в личния живот, в приятелството. Желанието не е нито средство, нито резултат, то е намерение. Но пътят от „Намерението“ до „Намирам“ е най -трудния.

 Това, което ще прочете е една много малка част от разговора ни, но пък е 1към1.

Гена, каква е бе причината за написване на писмото до членовете на Асоциацията и до медиите, в което ти всъщност споделяш решението си за спиране на дейността на АИДБ?

Причината е свързана с много събития, случили се през последните 6 месеца на 2016 г., които доста ме огорчиха. Тези събития бяха със сериозен интензитет и напрегнаха работата в Асоциацията. Това доведе до моето решение да напиша конкретното писмо. Аз приемам нещата много лично и натоварването започна да дава отражение дори в личния ми живот.

Все пак можем ли да кажем, че ти си в основата на Асоциацията, тъй като твоят имидж е не само като на създател и управляващ, но и като на основен спонсор за нейните събития?

Да, може да се каже, защото аз финансирам всичко. В Асоциацията има членства, но няма постоянно събиране на членски внос. Отчетност има някаква, в зависимост от предмета или събитието, за което са използвани средствата.

При това положение, в което нямате държавна подкрепа и ти си единственият  човек, който поддържа цялото начинание, какво провокира негативното отношение в Асоциацията?

Предполагам, че това е резултат от некоректност в отношенията между членовете на Асоциацията. Имаше голямо неразбиране в обработката на финансите, във визията за бъдещето на Асоциацията.

Какво те накара да се захванеш с това? Какво те мотивира? Защо?

В началото започнах с голям хъс, но сега мотивацията ми е значително спаднала. Всичко започна, когато през 2009 г. се записах да уча интериорен дизайн, защото вече 20 години се занимавам с обзавеждане. Представител съм на немска фирма, която продава мебели, но на съвсем различен принцип. Там трябва да си дизайнер, за да може, когато дойде клиент, да му направиш цялостно обзавеждане. Това не е просто като да купиш мебели, трябва да направиш проект и да разпределиш всички детайли по местата им.

Отделих много от свободното си време да ходя на обучения по целия свят. Тогава реших, че съм инвестирала толкова много в себе си, че нищо не пречи да взема и образование. След това разбрах, че в НБУ има магистратура по интериорен дизайн и се записах. По това време бях на около 40 години и се намерих в средата – между студентите и преподавателите. Общувах успешно и с едните, и с другите. По време на лекция на доц. Банко Банков установихме, че няма структура, която да е в помощ на интериорните дизайнери. Аз веднага предложих да съдействам при  основаването на такава асоциация, която да се грижи за интересите на всички професионалисти в бранша. Той се съгласи. Покрай него се запознах и с други професионалисти, които имаха желание  да съдействат за основаването на Асоциацията.

Как се формира Асоциацията? Кои бяхте първите и основни членове?

Това бяхме аз, Илия, мъжът ми, доц. Банко Банков, дизайнер Вера Илиева, дизайнер Симона Стоянова и Елина. Още през първите години от създаването на Асоциацията вече имахме срещи с представители на правителството, които бяха заинтересовани от нашата работа. Така се мотивирахме заедно. Поех ангажимента да финансирам всичко свързано с Асоциацията, само да може да се развиваме, да се забавляваме. Нещата тръгнаха много добре.

Аз съм предприемач, трябваше ми кауза, не ме плашеше идеята да създам нещо ново. Мога да създам Асоциацията, да дам началния тласък, но след това очаквах и другите да се включат с техните компетенции и знания. Съгласявах се на всичко, стига работата да върви.

Каква бе целта тогава?

Първоначалната цел бе тя да обедини дизайнерите, да създаде възможности те да се обучават. Това бе първата ни цел, защото завършвайки НБУ ние видяхме едно голямо нищо – никаква реализация. Самото образование не е достатъчно, не можеш да излезеш оттам и да кажеш, че си интериорен дизайнер. За година и половина, колкото е програмата, не можеш да станеш дизайнер. Повечето от завършващите очакваха най-много да станат продавачи на мебели. Аз им казах, че стига да имаш желание, можеш да постигнеш много повече.

Архитектът може да върши работата на интериорен дизайнер, но в неговото обучение това не е заложено като основа. Много често се случва архитекти да завършат и след това да се занимават само с интериорен дизайн.

В строителните документи има и архитектурен, и интериорен, но всичко се прави от един човек – архитекта. Може да се каже, че идеята на Асоциацията бе да обозначи мястото на интериорните дизайнери в строителния процес.

Искахме интериорният дизайн да бъде обозначен като отделен проект в строителните книжа – както е ВиК, електричество и т.н. Заради тази идея ходих в парламента, срещнах се с депутат, който ни поиска примери за такава практика по света. Ние не намерихме такива практики, което направи каузата ми още по-трудна. Реших, че ще чакам да дойде времето, тъй като в книжата се добавят все нови проекти като ландшафта, например.

Друга наша цел бе да разкажем какво точно прави един интериорен дизайнер. Искахме тази професия да бъде извадена от блатото, да бъде авторитетна, да я изведем на нивото на архитектурата.

Какво последва?

Минаха вече седем години. Аз мисля, че през този период, като малко дете, опознаваш обстановката и се учиш. Първите години са важни за поставяне началото на много неща. Сега трябва да започнем да градим. Сега вече знам какво може Асоциацията, какъв е смисълът от нея, оттук натам знам, че е необходим и екип, който има желание за работа. Изисква се и финансиране. Има много бизнес ползи за всички, които решат да участват. Пазарът има нужда от това.

А ентусиазмът ти не се ли понижи след толкова много спънки и пречки по пътя?

Аз трудно се отказвам. Особено когато виждам, че нещо има смисъл. През годините научих много и сега открих нещо ново за себе си.

Защо в настоятелството няма интериорни дизайнери? Само един – доц. Банков.

Честно казано от интериорните дизайнери съм предложила само на един. Единственият, който поканих нямаше време да се ангажира с Асоциацията и да бъде в настоятелството. Така освен Банко Банков, който е и учредител, няма друг интериорен дизайнер.

Думата настоятелство я свързвам най-много с училище, където настоятелството се състои от родители. Същият е принципът тук, ако трябва да асоциирам, това биха били фирмите, които имат интерес да работят за дизайнерите.

Аз не искам да слагам хората в настоятелството пред другите, пред дизайнерите. Хората от настоятелството трябва да имат за цел да търсят подкрепа за дизайнерите, те да работят за тях, да търсят финансиране. Ако в настоятелството има повече дизайнери, то тогава малко се обезсмисля функцията на настоятелството. Целта е настоятелството да работи ЗА дизайнерите.

Как ще се променят възможностите за членуване?

Имаме предложения, които са разписани и чисто финансово са смислени. Обсъдено е и са взети примери от други асоциации. Ще бъде променен размерът на членския внос и ще се направи така, че да се събира ефективно. Членството в Асоциацията да дава някои предимства и в обученията членовете да ползват отстъпка.

Изпитваш ли трудност да мотивираш дизайнерите да участват в Асоциацията?

Знаеш ли, питат ме непрекъснато „Ако ти дам 100 лева, ще изкарам ли 1000?“. Това ме питат и аз не знам какво да отговаря. Друга пречка бе, че информацията ни бе общодостъпна. Нямаше една информация за членове и друга за външни хора. Тогава защо да членуваш като така или иначе получаваш всичко? Това също ще се промени.

Също така финансирането от мен спира. Аз искам да съм наравно с всички членове на Асоциацията и да правя това, което и другите правят. Целта ни сега е да мотивираме спонсори и да потърсим фирми-членове. В догора е описано много подробно какво ще се прави за фирмите и къде ще отидат тези пари – за реклама, за събития, за бюлетин и за други.

Всичко това означава ли, че до края на годината няма да имате събития?

Имам доброволци, които желаят да помагат. Има фирми, които също искат да участват, а аз съм склонна отново да се доверя и да се опитам да го направя. Има предложения, но още не знам дали събитията ще се случат.

Очаквам да създадем план, да изясним какви варианти седят пред нас и какво можем да предложим конкретно на нашите членове, партньори и спонсори.

Как виждаш твоето място и участие си оттук натам в Асоциацията?

Първо трябва да се направи разпределение на ролите, но според мен трябва да има и приемственост. Фатално ще е, ако дойдат хора, които не знаят какво сме правили до този момент. Моята роля би могла да бъде всякаква. Хората, които членуват в нашата Асоциация търсят най-вече работа и приходи от членството си, което няма как да стане веднага. Тяхното членство ще е ползотворно и ще окаже ефект в дългосрочен план. Въпреки това всички си мислят, че щом членуват в Асоциацията, това означава, че на тях ще им бъде намерена работа и членският внос ще им се върне под формата на директни приходи. Асоциацията не е супермаркет, не е мол, да влизаш да си пазаруваш. Ползите са под формата на обучения, отстъпки при посещението на конференции и семинари, участие в такива събития и още какво ли не, но не и под формата на директни приходи. Това трябва да се знае.

А какви ще са ползите за самата Асоциация? До тук си говорим само за ползите на дизайнерите, но виждам, че тук има секретар, който е на заплата. Има и  други разходи, които до момента си поемала ти.

Асоциацията също може да спечели от организирането на обучения и събития. С тези средства след това могат да се покриват разходите. Сигурна съм, че могат да се организират посещения на изложения и панаири в Европа, да се правят срещи с големи имена в архитектурата и дизайна. Очакваме скоро да пуснем пилотен брой на бюлетин, който ще излиза всеки месец. В момента изясняваме неговата структура и скоро тръгва.

Какво си пожелаваш?

За мен най-голямата награда ще е да видя Асоциацията, като моя рожба, пораснала, да ходи редовно на „училище“, да поеме в своя посока. Пожелавам си, всички в Асоциацията да намерят своята полза и своето място.

Гена Събева: Аз съм предприемач, не ме плашеше идеята да създам нещо ново
5 (100%) 1 глас(а)