Георги Василев : ”Търсихме цвят, който да представя нашата народопсихология”

„Тракийското злато” - цвят на годината на Орхахим АД


Интервю Ани ДАМЯНОВА
Срещам се с Маркетинг мениджъра на фирма „Оргахим” АД Георги Василев по друг повод, но разговорът ни тръгна в посока „Цвят на годината”. Аз започнах буквално да го обсипвам с въпроси за събитието, защото не успях да отида, а има доста неща, които исках да зная как са се случили. За някои от тях ще прочетете сега, а за други… друг пътJ. Жоро ме изненада с вълнението и емоцията, която продължаваше да изпитва, докато ми разказваше за процеса, за подготовката, за проучванията, които са правили, за предстоящите инициативи. Стори ми се, че няма нещо, което да не знае, за избора на цвят по света. Новото, което, признавам, ме впечатли, е идеята, свързана с Опаковката – какво се случва с нея, след като я освободим от боята? Най-после някой да помисли и за това!

Как избрахте „Тракийско злато” за Цвят на годината? Дали има нещо общо с това, че 2017 е под знака на Огнения петел, а неговите цветове са червено и златисто?

(Смее се) Всъщност нямаше нищо общо с тази символика, макар че това бе една от темите, които разисквахме първоначално – дали всъщност трябва да взимаме подобни елементи предвид, или да ползваме само мнението на интериорните дизайнери. За следващата година може да има такъв момент, ще има още пластове в процеса, но тази година избрахме да се насочим изцяло към мнението на интериорните дизайнери.

Каква е разликата в начина на избор сравнение с миналата година?
Миналата година беше чисто статистическо гласуване на два етапа. Единият етап беше по време на годишната конференция на интериорните дизайнери, където присъстваха над 400 дизайнера. Те можеха да изберат една конкретна тенденция от тези, които им дадохме като насока.

Вторият етап бе в онлайн приложение, където ги накарахме различен тип помещения да ги оцветят според това, какво смятат те, че е актуално за конкретния тип помещение през 2016 г.
Тази година решихме да променим механизма, защото сметнахме, че статистическата извадка не е най-оптималният начин да задаваме тенденция. Трябва да предложим обосновка за съответния избор.

Така решихме да поканим малко по-тесен кръг от интериорни дизайнери, които отново бяха посочени от Асоциация на интериорните дизайнери. Направихме работилница с тях на 11 януари, на която ги запознахме пак с глобалните тенденции. Решихме все пак да търсим локалната тенденция, а не това, което се случва на чуждите пазари. Искахме да сме в крак с времето, но искахме да видим и какво е актуално тук и сега.


На колко екипа бяха разделени дизайнерите?
Те бяха в четири групи, така че да могат да обсъждат и коментират помежду си. Всяка група имаше възможността да обсъжда реални проекти и концепции, съответно да разменят мнение и опит за това дали се опитват да налагат тенденции или има някакво конкретно търсене, има ли разлика между големия и малкия град… Всъщност оттам излязоха доста интересни неща като дискусия. След това ги накарахме да работят върху колажи с много голяма гама от мостри, имахме листчета, текстил, камъни, имаше и много списания, от които да се режат картинки, за да може да се направи колаж.
Дизайнерите разполагаха само с един ден, така ли?
Да. Всичко започна в десет сутринта и приключихме около три часа следобед, но не бих казал, че времето бе малко. В предварителните дискусии, преди те да започнат, гледахме да ги насочим, че трябва да се обединят в групата около някаква концепция, която след това лесно да могат да пресъздадат. Получиха се много интересни неща, не мога да кажа, че имаше препокриване. Всяка една група заложи на различна цветова гама като основна.

Кои бяха основните три цвята, които се отличиха, освен златистия?
Златистият цвят даже не беше водещ. Ние не търсехме точен и конкретен нюанс, ние гледахме някаква гама и съответно обосновка на проектите. Във всичките имаше така наречените „земни“ цветове. Тенденцията, която сме видели чисто глобално, е на земя. Това са цветове като жълто, червено, оранжево, кафяво, които са по-близо до огнената част на Земята.
В момента има няколко актуални тенденции, които са свързани със Земята, една е в зелената гама, която е природа, флора; друга е в синьото – свързано с водата и небето, също така е много актуална заради скандинавския интериор; но има и друга тенденция, свързана с минерали и с по-пастелните цветове като бледо розово, бледо кафяво, които са по-успокояващи, но пак са близо до земята.
Бяхме ги нарекли по различен начин, едните бяха „неутрални”, вторите „зелено”, третите „синьо”, а четвъртите „земя“. Във всички тези групи имаше нюанси, които по някакъв начин са насочени към това наше разбиране за земя.

Именно част от тях е „Тракийско злато“, което избрахме. Пак казвам, цветовите гами бяха различни, но имаше някои общи неща като обосновка. Навсякъде се говореше, че устойчивият дизайн на естествените материали са нещо, към което интериорните дизайнери все повече и повече се стремят да използват в проектите си. Да, близостта до земята е важна за тях, тук в България.
Друго нещо е свързано с геополитическата обстановка. Най-вече бе засегната темата за бежанците, но и за модерните номади – хора, които постоянно пътуват по света.
Как успяхте да обвържете всичко?

Акцентирахме върху конкретни неща, не само върху това, което сме видели, а и върху това, което сме чули. Търсихме цвят, който да е еднакво свързан както с изтока, така и със запада, да е модерен и древен. Да е свързан с нас като народопсихология.

Този нюанс е свързан със земята и видяхме в него някаква форма на жълто, което е част от тези гами, търсихме да има и кафяво, и зелено, а „Тракийско злато“ дойде в последствие, когато вече бяхме взели това като база.

После тествахме четири различни нюанса, които са близо един до друг, но не бяхме сигурни кой да изберем. Единият ни заприлича на вече състарило се злато и направихме връзката с нас самите като народ, като локация, но пък и златото като метал, който символизира пътя към нещо по-добро, по-съвършено и то не в материалната сфера.
Златото е нещо, към което всеки се стреми, но не трябва да се стремим към едно и също нещо във физическия смисъл, а като хора да се стремим да сме по-добри и по-съвършен ни и да се приемаме. Много пластове се опитахме да вкараме в този цвят. Надявам се и в бъдеще да не гледаме чисто статистически какво е най-често използвано, а напротив да вкараме обосновка и достатъчно анализ на това, което хората са си мислили.

 


Какво казват интериорните дизайнери, които работят в по-малките градове?
Не мога да споделя нещо конкретно, но това, което аз разбрах и чух от тези, с които работих, е, че в София се предпочита по-изчистеният дизайн, скандинавския тип. Не се залага на шареното, може да има някаква цветна стена, която да е акцент, но да не е натрапчиво. Докато в малките градове, нещо, което нашите проучвания също потвърждават, е, че на хората им харесва да има повече цвят. Когато поканят дизайнер от голям град, те разбират какво е актуално там и са по-склонни да експериментират. Това е много хубаво, защото интериорните дизайнери покриват все по-голям периметър и разпространяват актуални идеи и хората ги възприемат.
Как ще популяризирате цветът тази година?

Миналата година имахме доста активации, така ще бъде и през тази година. Първата крачка, която правим, е да популяризираме самото събитие, самият избор. Това, което ще направим за втора поредна година, е да използваме нашите канали, не само сайта, но и фейсбук за комуникация, защото усилено развиваме социалните мрежи.

Там ще имаме поредица от статии, които ще стигат до максимален брой хора и третата стъпка е точката на продажба. Вече сме принтирали материали, с които да запознаем магазините и собствениците на обектите, на които имаме тониращи машини. Това е цвят, който трябва да се тонира, той не е готов цвят, т.е. не може да се намери във всеки обект, в който се продават наши бои.

Така че там, където има тониращи машини, хората са вече запознати, имат достатъчно информация за самия цвят, имат и стикери, които да залепят.
Цветът е подходящ само за интериори или може да е и фасаден?

Той е подходящ за градска среда като цяло. Може да бъде и фасаден, но е задължаващ цвят. В последно време има дискусия каква свобода трябва да имат хората при определяне цветът на фасадата. Има хубав пример от Бургас с цветово кодиране на различни жилищни квартали. Имаше и дискусия в София за това как копирането на добра практика ще създаде загрозяване на градската среда.

Така че, да, подходящ е за фасади, но със сигурност трябва да се вземе предвид какво има около сградата, защото винаги може да стане дефекта на кръпката. Нашият фокус е по-скоро в интериора.

Заедно с избора на „Цвят на годината” започнахме да издаваме и книжка с цветови гами и как могат да се комбинират за стилен интериор. Всеки един голям производител има такава. Миналата година за първи път обърнахме внимание на това какво правят българските интериорни дизайнери. Използвахме в тази книжка реални примери и реални съвети от тях.


А защо избрахте да го обявите в началото на годината, а не в края, както правят модните компании?
Просто така се случи. В края на 2015 година, когато завършихме разговорите с Асоциация на интериорните дизайнери, имахме възможност веднага да го направим януари 2016 г. Така тръгна и си остана в началото на годината. Но има разлика със света на модата, където има два основни сезона през годината, а при нас сезонът е един – когато времето се затопли. Аз лично не бих казал, че хората избират цветове преди този момент. Дори някой, който е планирал ремонт, няма да започне да избира цветове, преди да е наближил моментът. Дали ще го обявим декември, януари, или дори септември, така или иначе ще влияем на хора, които ще правят избора си през април, май. Не виждаме пречка да бъде обявен през януари.
Как се случва избора по света? Кой е предпочитаният цвят?
Има много варианти как може да се случи един такъв избор. Ще започна от реалните избори. Pantone избра Тревисто зеленото, свързва се с природата и еко идеята като цяло. Denim Drift е цветът на Akzo Nobel, който е по-студен, свързан по-скоро с небето, с ежедневието на хората, дънките като комфортно облекло. Benjamin Moore пък избират съвсем различен цвят, който е много тъмен, повлиян от нощта, пътя на сенките. Sherwin-Williams пък отиват към бледо лилаво, между сивкаво и лилаво, много интересен цвят, който символизира търсене на щастието, спокойствие, мир.
Много психология има зад тези цветове. Да, те имат много добри обосновки. Всяка компания излиза със своите доводи, заради които се е спряла на цвета. Всъщност мисълта ми беше, че няма правилен отговор – няма един цвят, който всеки по света да търси.
А на световно ниво няма ли организация, подобна на нашата Асоциация на интериорните дизайнери, която да се съобразява с избора на топ компаниите?
Не, няма. Това, което правим в България даже е прецедент в световен мащаб. Първо, защото решението се взима от една гилдия и второ ние търсим локална тенденция. Другите компании излизат самосиндикално с това решение, макар то отново да е базирано на много решения. Второ, няма как една глобална тенденция да е актуална навсякъде по едно и също време, това е трудно осъществимо. Това е другото уникално нещо при нас, ние събираме хора, които присъстват тук и говорим конкретно за този пазар, не казваме „Това ще бъде навсякъде супер актуално“.


Имахте много амбициозни планове за миналата година. Реализираха ли се?

Резултатите ни са в рамките на очакванията, изпълнихме целите си за 2016 г. За трета поредна година имаме голям ръст, който тази година е около 14 % ръст на годишна база в продажбите. Конкретни неща, които искам да спомена са SPIRIT като нов бранд, който лансирахме 2016 г. Имаше един тренд на спад в тонирането при нас, а за нас тонирането е ключово, защото ние сме лидер на пазара на тонирана боя. Това ни дава голямо предимство пред останалите играчи на пазара, защото ние имаме най-много тониращи центрове. Тонирането дава много по-голям избор и гама, с които може да изразиш себе си. Затова за нас бе важно да върнем хората към тонирането, а не към закупуването на готова боя.

Дотогава имахме само един бранд – Хамелекон, а със SPIRIT вкарахме втори бранд. Опасявахме се дали SPIRIT няма да „изяде” голяма част от продажбите на Хамелекон.  Но той задържа нивата си, което  ни дава много добра насока. Ние всъщност можем да развиваме двата бранда, не по отделно, а да правим синергия между тях, за да може да продължим да растем в тази категория на тониране. Доволни сме от SPIRIT, доста добре се възприема на пазара. Много хора вече са го пробвали, както професионалисти, така и непрофесионалисти.  Очакваме хората вече и по препоръка да идват и да търсят точно този бранд. При него ще имаме доста новости през 2017 г. , ще продължим да го развиваме.

Друго нещо, което ни помогна диспропорционално да растем, беше строителството. Бяхме много активни в програмата за енергийна ефективност. Участието ни с термоизолации там ни даде доста видимост, а и работихме с някои компании, с които традиционно не работим. Това са  хидроизолации, подове – неща, на които се акцентира в последно време.
Deko като бранд претърпя доста бурно развитие през последните две години. Сигурен съм, че и през следващата година ще продължи да расте добре.
Ще загатна и нещо , което ни предстои. Ние вече сме работили в тази насока през 2016 г. Имали сме активност в миналото, но сега ще създадем цялостна стратегия за социална отговорност. Един от стълбовете на тази стратегия е образованието на потребителите за по-природосъобразни продукти. Ще имаме много интересни неща, ще се получи любопитна комуникация, но мисля това ще го оставим за друг път.

Другото нещо, което ще загатна е, че до сега не сме обръщали толкова внимание какво се случва с опаковката на продукта, след като бъде използван. Като компания до сега сме смятали, че дългът ни свършва с това човек да може да си боядиса хубаво. Сега ще обърнем внимание и какво се случва след това, ще обърнем внимание на опазването на околната среда. Така че това е една интересна насока, в която ще се развиваме.
Както виждате, бизнесът си върви, ние не си почиваме, постоянно се опитваме да надграждаме и се надяваме да успяваме.

 

 

 

Георги Василев : ”Търсихме цвят, който да представя нашата народопсихология”
5 (100%) 1 глас(а)