Хаос и опашки в Агенция по вписванията


Автори:

Наталия Събева – главен директор „Правен отдел“ в БСК

Станислав Попдончев – финансов директор в БСК

С последните изменения на Закона за счетоводството отпадна задължението за предприятията, които не са извършвали дейност през отчетния период, да публикуват своите годишни финансови отчети. Неосъществяването на дейност се обявява с декларация, която се подава за публикуване в търговския регистър /ТР/, в срок до 31 март на следващата година. Такси за публикуване на декларацията не се дължат.

Изменението на Закона за счетоводството се съдържа в пар. 17 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-процесуалния кодекс, приет в края на миналата година. В мотивите към законопроекта е посочено, че по данни на НСИ, през 2016 г. 188 751 предприятия са неактивни и с изменението ще се намали административната тежест за собствениците, като отпадне задължението за публикуване на финансовите им отчети и заплащането на държавна такса за това.

Безплатна декларация, вместо платено публикуване на финансов отчет – звучи чудесно, но само ако има синхрон между Закона за счетоводството, Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и Закона за регистър Булстат.

Задължението за подаване на декларация, когато не е извършвана дейност през финансовата година, се отнася до всички предприятия независимо от тяхната правна форма (с изключение на бюджетните предприятия и едноличните търговци, чиито отчети не подлежат на независим финансов одит). По смисъла на Закона за счетоводството, това са не само търговците, но и юридическите лица, които не са търговци – например, тези с нестопанска цел, както и дружества, които нямат качеството на юридическо лице и подлежат единствено на регистрация по Закона за регистър Булстат. Такива са консорциумите, дружествата по Закона за задълженията и договорите, осигурителните каси и др.

Юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в частна полза, и дружествата, които нямат качество на юридическо лице, имат облекчен ред за публикуване на годишните си финансови отчети. То се извършва чрез икономическо издание или интернет, според чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството. При публикуването на декларацията за неактивност този режим е неприложим – публикуването задължително трябва да се извърши в Търговския регистър.

В същото време, Законът за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, както и Наредбата за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър, не позволяват обявяване на актове, отнасящи се до лица, които не са вписани (нямат открита партида) в ТР. Например, в ТР не могат да бъдат вписвани предприятията, които подлежат на регистрация само по Закона за регистър Булстат. Юридическите лица с нестопанска цел, биха могли да поискат публикуване на декларацията си за неосъществяване на дейност през предходната година, ако преди това са успели да направят пререгистрация в Агенция по вписванията, въпреки че срокът за това е до 31 декември 2020 г. Открит остава въпросът доколко Агенция по вписванията има техническа възможност да извърши приемане на документи за пререгистрация от лицата без дейност, в краткия срок от 1 януари до 31 март на настоящата година.

Спазвайки разпоредбите на закона, служителите в агенцията с право отказват да приемат декларации на субекти, неподлежащи на регистрация в ТР. И докато предприятията се лутат в параграф 22 – Законът за счетоводството ги задължава да публикуват декларация в Агенция по вписванията, а Законът за търговския регистър не позволява приемането ѝ, крайният срок наближава – 31 март 2018 г.  Разбира се, при неподаване на декларацията са предвидени административно наказателни разпоредби, съгласно чл. 77 от Закона за счетоводството. Длъжностните лица подлежат на глоба от 200 до 1000 лева, а предприятията  – на имуществена санкция от 300 до 2000 лева.

В значително по-благоприятна позиция са поставени търговците. Те са вписани в Търговския регистър и след няколкочасово редене на опашки, управителите им или упълномощени от тях адвокати безпроблемно могат да подадат въпросната декларация.

Наистина, съществува и друг, облекчен ред – подписване на документите с електронен подпис и подаването им по електронен път. Но едва ли може да се очаква, че предприятия, които не са осъществявали дейност през 2017 г., към настоящия момент разполагат с валиден електронен подпис. Най-често квалифицираният електронен подпис се издава със срок на валидност една година. Цената варира между 48 и 60 лв, а с карта и четец достига до 100 лева. Електронен подпис на управител не може да бъде използван за подаване на декларацията, ако е издаден в негово лично качество. Необходим е професионален подпис, в качеството на представляващ предприятието. Очевидно е финансово неизгодно за неработещо търговско дружество да поддържа електронен подпис, с единствената цел веднъж годишно да подаде декларация, че не е извършвало дейност през предходната година.

При всички случаи, ежегодната цена за поддържане на електронен подпис единствено за подаване на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2  е по-висока от услугата за публикуване на „нулев“ годишен финансов отчет и заявяването му от съставителя по електронен път, срещу такса за публикуване от 20 лева, но Законът за счетоводство не предвижда хипотеза за избор. Нещо повече, декларацията за неактивност не е годишен финансов отчет и нейното публикуване не може да бъде заявено от съставител на финансов отчет, а само от представляващия или упълномощен от него адвокат, съгласно Закона за Адвокатурата.

Напрежението през последните месеци, създадено от посочената законодателна мярка, целяща намаляване на административната тежест, можеше в голяма степен да бъде избегнато, ако редът за публикуване на декларацията беше идентичен с реда за публикуване на годишните финансови отчети.

Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ алармира за създалите се проблеми с писмо от 06.03.2018 г. до Министъра на финансите и Министъра на правосъдието. В отговор на писмото, Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите уточнява, че приема изложените от работодателите мотиви, които ще бъдат взети предвид при подготовка на следващ законопроект за изменение на Закона за счетоводството. Това обаче със сигурност няма да се случи до крайния срок за подаване на декларацията – 31 март 2018 година. Това означава, че описаният по-горе Параграф 22 се запазва, а неподалите декларации във всеки момент могат да очакват съответните глоби за „провинение“ не по тяхна вина. В задачата се пита в какви срокове институциите ще премахнат причините за създалия се хаос.

 

Хаос и опашки в Агенция по вписванията
4 (80%) 1 глас(а)