Инж. Венета Новакова: Фасадният инженеринг e гаранция за обвивката на сградата!

Време е за ясно дефинирани роли, отговорности и контрол в инвестиционния процес


Интервю Ани ДАМЯНОВА

Създаването на Асоциация на фасадните инженери беше поводът да се видя с инж. Венета Новакова. Това, което ще прочетете тук е една малка част от разговора ни, който касае важни неща, свързани с обвивката на сградата. Нормите, които в момента съществуват или липсват в България, какво възнамерява да направи в тази посока Асоциацията в следващата година, защо е необходима.

Разбира се, говорихме и за нейната работа като преподавател в два университета, като професионалист и директорJ в  Етем България, призванието й на  майка и усещанията й като…..жена😊)) Един космополитен човек, с когото се общува много лесно. Защото, ако обвивката на сградата е съвкупност от много дисциплини,  то разговорът е обвивката от знания на човека – „колкото повече, толкова повече“ и лесно, и приятно, и неусетно.

За мен беше изключително удоволствие да си поговоря с Вени и затова интервюто ми е разделено в две части.

Приятно четене на първа част!:)

Вени, ти направи Асоциация за фасаден инженеринг,  за която все още малко хора знаят. Какво провокира решението ти? От къде идва идеята и свързана ли е с конкретен повод? Защо сега?

Асоциацията се роди естествено и дойде заедно с нуждата от  фасаден инженеринг. А защо точно сега? Сдружение „Български врати, прозорци и фасади“, в което от дълги години аз съм член на управителния съвет, сега работи с  нови сили, включиха се нови хора, има нов председател, успяхме да убедим големите фасадни фирми да се включат също, което е изкючително важно. Но тази организация е по-скоро занаятчийска, в най-добрия смисъл на думата. Там членуват основно фирми), които произвеждат и монтират прозорци, врати и фасади ,произвеждат стъклопакети; доставчици на системи,  Сдружението се опитва да извоюва полагащото се място на този сектор в нашата икономика и да извади на светло  фирми, голяма част от които са в сивия секторТака реших да създам Асоциация, която да е посветена само на това. Инженерингът е съпътстваща част на всичко останало, но е нещо съвсем отделно.

Какво означава фасаден инженеринг?

„Изкуството чрез сградната обвивка да се решат естетически, конструктивни и свързани с околната среда проблеми, така че да се изгради комфортна обитаема среда“

Това е определението на Сдружението на фасадните инженери в Лондон, в което членувам и аз.

Основните специалности, които се изучават в университетите и имат най-сериозен досег с фасадния инженеринг са  архитектура и строително инженерство. Как се роди това? Аз работя в тази област вече 22 години и даже определям себе си като фасаден инженер, макар по образование да съм строителен  инженер, завършил в УАСГ. Започнах, обаче, да ходя на конференции по фасаден инженеринг, не само в Европа, а и по целия свят и си дадох сметка колко важна е тази тема. Фасадният инженеринг касае представянето и функциите на сградната обвивка. Проектът по фасаден инженеринг трябва да съдържа конструктивен проект за фасадата  инейните окачващи устройства, голяма част от строителната физика и множество детайли, от които зависи изпълнението на тези сложни функции. Когато се  строят големите, остъклени сгради, необходимостта от фасаден инженеринг се засилва. При стандартните жилищни сгради с прозорци и врати, оформянето по периметъра пък има много специфични детайли. Ако те не се направят както трябва, дори и най-прекрасната дограма да се сложи, тя би се компрометирала именно от този детайл.

Така посещавайки тези конференции забелязах  и осъзнах нуждата от създаването на такава специалност. Тази специалност е амалгама от множество компетенции и познания в различни области, но и в архитектурата, защото тя е свързана с естетика и визия, не само със строително инженерство и физика. Дори се наблюдава навлизане и по други специалности на колегите от машиностроителните специалности, защото става дума и за инсталации. Така започваме да говорим за многото функции, които се възлагат на обвивката – тя трябва да ни предпазва от слънце, да ни предпазва от дъжд, да е енергийно ефективна, да не влиза вода, да ни пази от природни бедствия, т.е. да е сеизмично устойчива, да изолира шума. Както се вижда, функциите са изключително много и даже новата тенденция е инсталациите в сградата да се прехвърлят към фасадата, за да се освободи повече използваема площ. Толкова много функции правят фасадата нещо изключително сложно. Дадох си сметка колко малко внимание се обръща на този фактор. И това не е само у нас, България изобщо не е изостанала. Тук има много прогресивни хора, които мислят в тази посока.

Разбрах колко е важен фасадния инженеринг и още преди 8 години започнах да говоря за тази специалност. Най-после му дойде времето. Вече има фирми, които продават фасаден инженеринг. Големите фирми вече имат отделни секции, които се занимават само с фасаден инженеринг. Има и колеги на свободна практика, архитектурни бюра, които също предлагат тази услуга. Прави се прецизно изчертаване на детайлите, взимат се предвид хидроизолационни ленти, пароизолационни мембрани, които са изключително важни за функционирането на една фасада, обръща се внимание на новите материали, излизащи на пазара и т.н. Вниманието към сградната обвивка става все по-голямо, тъй като и сложността става по-голяма, нужни са специалисти, които да обединят усилия.

Всичко това изглежда като за мултидисциплинарен екип.

Да, ключов момент е събирането на такъв екип. Все още в България се правят фасади така, както ги правехме преди 15 години. Не се мисли холистично, не се разбират и прилагат новите технологии, а е необходимо много обучение и най-вече архитектите, които са диригентите на мултидисциплинарния екип. . Макар да има доста архитектурни бюра, които знаят как се прави, все пак се налага още обучение и на инвеститорите и на строителите. Това е един от основните проблеми. Има нужда от обучение на много нива, както и за самите фасадни инженери

Важното за фасадния инженеринг е още от идейната фаза (архитект, фасаден инженер, конструктор, всички колеги от инсталациите) да се започне съвместна работа още от първия ден на проектирането. После вече е късно. Не може да добавяш разни неща и да ги пришиваш като копче. Ако не се работи в екип, не се следват последователно стъпките в проектирането и по време на строителството и, почти сигурно е, че накрая ще има проблеми. Грешките, допуснати в началото, накрая се мултиплицират и излизат по-скъпо. Това означава ясна концепция, ясни правила, но за съжаление строителния бизнес е изключително объркан и в България рядко се следват правилата.

А защо точно сега създаваш нова Асоциация?

Защото на сдружение „Български врати, прозорци и фасади“ вече му дадохме първоначален тласък, набра сила, свързахме се с държавните органи, осъществихме се контакт с министерствата и машината се задвижи Затова смятам, че точно сега е времето. Очаквам да привлечем членовете и от другата асоциация, да станат членове и в тази. Тя на първо място е за хората, които продават труда си.

Разликата между двете асоциации е, че в едната са търговци, а в другата инженери, така ли?

Да, тук членовете са инженери независимо каква е специалността им. Може да са и архитекти, строителни инженери или инженери от други специалности. Едната Асоциация е насочена към обучението на хората, които произвеждат и монтират, а другата Асоциация ще бъдем инженерната рамка.  Повечето хора тук са се учили от опита си, учили са се в самия процес. Разбира се, Асоциацията на фасадните инженери е отворена и имаме различни членства. Активните членове са разделени на такива, които гласуват и такива, които са асоциирани, като идеята е да се привлече бизнеса. В момента бизнесът е наясно, че без ясни правила, нещата стават като ловене на риба в мътна вода, изплуват всякакви интереси. Така, че бизнесът в момента е по-убеден в смисъла на Асоциацията.

Какви са целите пред Асоциацията?

Целите ни са да се обединят специалистите, да направим уебсайт, който подготвяме в момента, и всеки, който се интересува, да намира полезна информация в него. Първата ми идея бе да ходя по институции, да искам промени. Разбрах, обаче, че не мога да се боря сама и намерих съмишленици. И сега, още преди да е готов сайта, вече предложихме редица предложения за промяна в нормативната уредба.След като стане сайтът ще пусна покана към всички колегии и към бизнеса, защото ще носи ползи и той самият ще има полза от Асоциацията. Трябва да се съберат експертите, за да знаят хората къде да се обърнат за съвети и въпроси. Очаквам да работим заедно с КИИП, КАБ, КСБ, ДНСК.

Бихме искали също да започнем да правим и обучения. В момента аз преподавам Фасаден инженеринг в две магистърски програми – едната е във Висшето строително училище, а от миналата година и в УАСГ, специалността е „Енергийна ефективност в строителството“, където е включен и „Фасадния инженеринг“. ВСУ имат намеренията да направят цяла магистърска програма по „Фасаден инженеринг“, а аз съм убедена, че това е бъдещето. Искам да предложа на членовете на Асоциацията да направим и специализирани курсове за следдипломна квалификация към УАСГ, но точно практически ориентирана и точно това, от което имат нужда специалистите. Даже идеята е да създадем персонализирана програма, насочена към проектантите във фирмите. Такива курсове, програми и общности има по цял свят, но не и на Балканите. Така, че ако сме първи, можем да привлечем и чуждестранни студенти. Вече имаме и професия „Фасаден инженер“, сега остава и специалността да бъде призната от КИИП..

В Наредба № 4 (за инвестиционното проектиране) много бегло е загатнато, че има нужда архитектите да дадат детайли за проекта, само че това не е работа на архитекта и архитектите не са подготвени да дадат финални детайли. Фасадният инженеринг, като всяка друга специалност, минава през всички етапи на един конструктивен проект. В момента за тежки фасдани обвивки не се изисква конструктивен проект, представяш ли си?! В Наредба №4 има изискване за интериорен проект, а няма изискване за конструктивен проект! Слава Богу, сега тече дискусия за промяна в Наредба №4, исканията на КАБ са качени за обсъждане на сайта на МРРБ и аз съм напълно „За!“. Но това ще отнеме много време, години, докато се направи. Аз вярвам в малките стъпки и практики.

Кой се грижи за надзора през това време?

Никой не смята, че това е необходимо. Аз много пъти исках да обучаваме хора и ще продължа да настоявам. Този диалог трябва да бъде продължен, защото не го правя с цел лобизъм, а в интерес на здравето и сигурността.

В момента се опитвам да събера мнения от различни специалисти, да използвам норми и наредби от английското и немско законодателство, за да създадем един наръчник за строителство на високи сгради. Висока сграда се води конструкция над 28 метра, каквито в момента се строят много. Едно ръководство за тези сгради, отчасти преведено, отчасти съставено от експертни мнения, ще е стъпка в правилната посока. В никакъв случай няма да е изцяло преводно ръководство по немски или английски стандарти, защото те са неприложими тук в цялостта си. Ръководството ще е адаптирано за нашата среда. Надявам се тези норми да бъдат разпознати като добри практики.

Но кой носи отговорност в момента?

Конструкторът и архитектът са почти изхвърлени от цялата дейност, така че в момента строителят решава кой материал къде да се сложи. Фирмите за дограма, заедно със строителя, станаха основен консултант. Те казват и предрешават къде и какво да се сложи. Тяхната гледна точка е важна, защото те ще го монтират, знаят как да го сложат, но трябва да има и друго експертно мнение, а в момента всичко се движи от тях. В крайна сметка крайната отговорност за монтажа на фасадата и за всичко вложено вътре носи фирмата, която я е монтирала.  Отговорността за конструктивния проект трябва да носи инженер-конструктор, а не изпълнителя с импровизирани решения на обекта Много фирми се опариха и се научиха сами да ползват конструктори и заверяват проекти, независимо дали им го искат или не, което е много добре Някои от надзорните фирми вече започнаха да го изискват. Но това са изолирани случаи, масово нещата не седят така. Всичко е оставено на добрата воля на фирмите и някои от тях започнаха да се застраховат. Но мнозинството не го правят, защото няма закон, който да ги накара.

Кой носи вината тогава, ако нещо се случи с фасадата?

Виновни няма да има. Инвеститорът ще си носи кръста.Строителят си избира дограма, фирма за изпълнение, но той не носи тази отговорност. А не би трябвало да е така, не би трябвало строителят да има думата за тези неща, а конструктор. Знаеш ли колко много нарушени обшивки има, колкото много излетели ламарини – това идва липсата на контрол.

Това е доста сериозен проблем. Има ли други проблеми, поставени пред теб като фасаден инженер? С какво трябва да се справяш ежедневно в работата си?

Нещата почти винаги идват при нас без задания. Първото нещо, с което ние трябва да разполагаме е стойност за ветровото натоварване. Българските сгради основно са със стомано-бетонна конструкция и там има две важни неща за конструкцията – вятър и земетръс. Това са изискванията за нашата зона. Понеже земетръсът винаги е меродавен при тези конструкции от вятъра, конструкторите смятат само земетръс и характеристики на вятъра няма.

Това е друга цел на Асоциацията – да раздаде един темплейт, безплатно на всички, за да могат да се събират необходимите и достатъчни данни и да правят точни спецификации. Много често, в изискването за Задание, нямаме ветрово натоварване, имаме някакъв растер, нямаме тегло на стъклопакета, което също е проблем. Започват спекулации, особено с вятъра, защото проектът се дава на трима доставчици и всеки започва да спекулира за вятъра. Те използват ветровата карта на България, разделена по зони, като например за София стойността е 0.43 kN/m2, само че това е базовия вятър на ниво терен. Колкото по-висока и със специфична геометрия е сградата, толкова повече динамични компоненти и коефициенти се добавят и стойностите растат. Понеже никой не го задава, се започва едно хитруване. Сградата може да е 100 м, но хората го смятат 0.43, защото няма друга зададена стойност. Правилно би било да се сметне с една зададена 1.5 или 2 , но да е зададена и задължителна за всички, какато и необходимите инерционни характеристики на профилите.. На инвеститора сега се предлагат предлагат оферти с несравними харакеристики и продукти :ябълки, круши и домати,. Когато нямаш нормална спецификация, това води до лъжа. Пазарът е малък, борбата е голяма и всеки гледа да обслужи нечии интереси. Това е нечестна битка.

 

А заданието кой го прави?

Архитектът сам не може да направи заданието. На него пак му е необходим интердисциплинарен екип. Конструкторът е този, който трябва да дава ветровото натоварване.

Да разбираме ли, че първият етап от фасадния инженеринг е даването на задание? Какви са другите етапи?

Да, първият етап е даването на задание, което е важно и основополагащо. Това е да дадеш верен знак на всички и да ги поставиш при еднакви условия. Спецификацията трябва да бъде недвусмислена, няма място за тълкуване.

Следващата стъпка от фасадния инженеринг вършат архитектите и то още в идейната си фаза. Реално първата част от фасадния инженеринг на идейно ниво, го прави архитектът.

Същинският и най-важен проект по фасаден инженеринг е техническия проект. Тази работа в момента в България се дели между проектантските фирми и  фирмите, които изработват и монтират дограмата и фасадите. Надявам се сега чрез това интервю да се свържат с нас. Този труд трябва да започне да се плаща, да се идентифицира като необходимост, защото е много сложен, няма много специалисти и изисква изключително много време и умения.

Така техническият проект включва заверен конструктивен проект, а това са конструктивната устойчивост на фасадната обвивка и закладните и части, много подробни детайлни чертежи на в топлопреминаване, акустика, ветрово натоварване, противопожарни мерки. Това е много сложен проект и тук е голямата отговорност, както и най-голямата финансова тежест. Следва работната фаза, която използва детайлите от техническия проект, трябва всичко да е спазено и геодезическото заснемане, което се  прави   на конструкцията на сградата да се направят корекциите.

Къде виждаш Асоциацията след 1 година?

Не искам да тръгвам с амбициозни цели. Бих искала след една година Асоциацията да е доста популярна, или по-скоро разбирането и припознаването на фасадния инженеринг като необходимост в строителния процес. Надявам се все повече архитекти, строители, КСБ, надзора и др. да станат наши съмишленици.

 

Инж. Венета Новакова: Фасадният инженеринг e гаранция за обвивката на сградата!
5 (100%) 6 глас(а)