Инж. Венета Новакова: Споделянето на идеите движи света напред!


Интервю Ани ДАМЯНОВА

Преди няколко месеца ви срещнахме с инж. Венета Новакова по повод създаването на Асоциацията за фасаден инженеринг  в България. Тогава ви казах, че разговорът ни е дълъг и затова разделям интервюто на две части.

Е, дойде времето на втората част.

Тук говорим повече за работата й в ЕТЕМ, Фасадната конференция, за споделянето като начин на мислене, за най-важните неща в живота й и…  защо не желае да построи свой дом.

Заинтригувах ли ви? Надявам се😊

Приятно четене!

Вени, от колко време работиш в ЕТЕМ ?

От 15 години. Много станаха вече (смее се).

Освен работата ти в ЕТЕМ, ти се занимаваш с много други неща. Защо го правиш, кое те мотивира?

Мотивацията е много важно нещо, самомотивацията също Всъщност, още като завърших „Промишлено и гражданско строителство“ в УАСГ, започнах работа в една от големите фирми, които се занимаваха с дограми и фасади по това време. Работих там 7 години и това ми даде много добра основа, защото видях как се случват нещата на практика. Минала съм през целия процес – от офериране до поръчки на материали, проектиране, чертежи за изработка, монтажни планове  и така направихме едни от първите фасади в България. Може да се каже, че още от самото начало ми беше любопитно и интересно. Преминах и през лек шок, защото след като завърших УАСГ се сблъсках с нещо напълно ново, тогава нямаше нито една лекция за тези системи. Това продължава да е проблем и до сега.  На току-що завършилите архитекти и инженери им липсват основни знания относно фасадите, тъй като в учебните програми все още не се включва достатъчно информация за тази част от сградната обвивка .

Какво различно ти предложи  ЕТЕМ?

Аз бях първия фасаден консултант/проектант в ЕТЕМ. До този момент  имаше само търговци в България. Имах възможност да започна „на зелено“, както се казва. ЕТЕМ имаше един изключително хубав и млад екип. За мен е много важно като изграждам нещо да го осъществявам стъпка по стъпка и да познавам целия процес. Така успях да изградя техническия отдел на ЕТЕМ в България, който смятам, че е уникален в разнообразието си от различни специалности, характери, компетентности и няма аналог.  В началото ме гледаха като жена, която прави нещо, без да е ясно какво точно, но явно помага на бизнеса. Малко като отделен остров, се чувствах😊, нямах ясна представа от R&D (research and development), но ние наистина създаваме системи. Да продадеш една система, която някой е проектирал, също изисква майсторство и много познания, но най-голямо удоволствие е да си начертаеш и произведеш профила, да си поръчаш уплътненията, някой да ти произведе аксесоарите. Да пробваш, пък да не стане, да тестваш….пак да пробваш… Това е истинско предизвикателство. Събрах хора от различни специалности. Следвах идеята за интердисциплинарния екип още тогава и имахме химици, физици, машинни инженери, строителни инженери. Стана един микс, защото тогава нямаше подготвени кадри, специализирани във фасадния инженеринг и разработващи такъв вид продукти. Просто харесвах хората и ги наемах. Като една жена, действах чисто интуитивно. Оставях им пространство, така че те сами да изберат къде им е най-комфортно в екипа. Според ме това е изключително печеливша стратегия. Не можеш да накараш някой да прави точно това, което ти искаш! Може би ще го направи, но няма да е с желание и резултатът няма да е толкова добър. От тази гледна точка смятам, че жените сме много по-добри мениджъри, защото подхождаме към бизнеса и към хората чисто по майчински. Затова и в този екип, за толкова много години, почти няма текучество. Да, разбира се, някои си тръгнаха, но всеки има нужда от развитие. Въпреки това, екипът остана изключително разнообразен. Имаме хора, които се занимават с интелектуална собственост, европейски проекти, R&D, правим отливки, правим 3D прототипиране, част от тях правят и количествено -стойностни сметки, като при нас влизат проекти от цял свят – Шри Ланка, Сингапур, Америка, Судан.  ETEM ми даде много, за което съм изключително благодарна, независимо как е тълкувана моята позиция в началото.

От всички ветрове, който духаха през тези години, особено по време на кризата, само твоя отдел остана. Как си го обясняваш?

Може би защото е важен и не го казвам, защото аз го ръководя, просто такива са фактите. R&D дейността е много скъпо занимание. Създаването на системи е трудна задача и изисква познания, които се научават в практиката. Това е един непрекъснат и много скъп процес, за който не можеш да прочетеш в учебника. Хората успяват да се самоусъвършенстват и развиват.  Взаимодействахме си добре с гръцката част на R&D отдела. Те имаха повече опит от нас, но ние пък ги научихме на други неща – споделяхме познание в една мултикултурна среда. Този отдел сам устоя на времето.  Напоследък малко се промениха нещата и има някои млади и много свежи попълнения. Преди беше трудно да се привлекат конструктури, а сега,  не само че имаме конструктори, а имаме и архитекти в екипа.

Как стигнахте до идеята да се направи Фасадната конференция?

Отново от моите пътувания в чужбина и от последователното четене и следване на специалистите в областта Видях какво правят хората там и реших, че това ще е форум. В началото тръгна като симпозиум, но това събитие стана много повече от чисто корпоративно. Браншът го очаква с нетърпение и вече не се възприема просто като събитието на ЕТЕМ. Малко по малко събитието стана търсено и вече лесно се разпознава. Каним чужди лектори, който приемат поканата ни с удоволствие. Този път идеята ми беше да върнем млади българи, които работят в чужбина и са се доказали.

Вече доста години организирате конференцията. Какво е усещането след това?

Усещането е страхотно, винаги получаваме много положителни коментари. Удовлетворяващо е да стигнем до хората, които се интересуват от фасадния инженеринг и да отключим нещо в тях. Популяризирането на марката също е важно. Има хора от чужбина, които нямат нищо общо с ЕТЕМ и все пак ни търсят и искат да дойдат. Питат ме кога ще е следващото. Но не само гостите са впечатлени, а и лекторите също. Един холандец (лектор) беше много изненадан, че в събота сутрина има 400 души, които в  почивния си ден са тук. За него това е голям успех.

Коя е най-хубавата ти случка в ЕТЕМ?

Имало е много такива случки през годините, не знам коя да избера (смее се). Спомням си много добре, когато спечелихме проекта „Капитал Форт“, това бе голяма победа. Невероятен момент за нас, особено с този млад екип.  Ние положихме много усилия, за да се представим добре на търга. Никога не бяхме правили такава сграда и успяхме да убедим инвеститора в ентусиазма ни, което е безценно.  И досега имаме чудесно сътрудничество.

Ти преподаваш в два университета магистърски програми. Защо се захвана и с това?

Смятам, че всеки човек има задължение към обществото и аз го случвам сега.  Така съм го усетила. . ЕТЕМ ми даде много, пътувах навсякъде по света. Благодарна съм.  Посещавала съм много фасадни конференции, които са ме вдъхновявали и смятам за свой дълг да го предам натам и да споделя всичко научено. Споделянето на идеите движи света напред. Не изобретяването на колелото отново, а иновацията е стъпката напред. Иновацията е това, което ти си надградил. Дълбоко вярвам в тази нова тенденция. Бях на конференция по фасаден инженеринг в Холандия, наречена „Next Generation” и там се говореше за “кръговата икономика“. Тя е свързана с дизайн на всеки един етап. Налага се все по-голяма интердисциплинарност, рециклират се материали. Преди, много повече се говореше за комфорта, а сега на дневен ред е термина „well-being“, (здравословния начин на живот) което е много важно. Ние живеем в неособено  здравословни домове. Не  се обръща  достатъчно внимание на вентилацията. Затворихме се с PVC прозорците и започна да се появява мухъл, защото ние не ограмотихме хората как да проветряват. С предишните двукатни прозорци духаше и вентилацията се случваше по естествен път. От Сърбия натам няма прозорец, който да е без лайсна за проветряване. Това при тях е стандарт от 30 години. Друг метод е специалната технология на дръжката, която, ако я сложим на 135 º, ще отваря само на 3 мм, но няма да позволява да се отваря от крадци. Прозорецът може да е отворен цял ден, дори през нощта. Ако двама души спят в една спалня, те издишват около 5 литра вода през нощта. Къде отива тази вода? Отива на най-студеното място, което е дограмата  Появява се конденз, а след това и мухъл и плесен и затова сутрин и вечер трябва да се проветри пълноценно поне десет минути.  До момента ние не сме успяли да се справим с това, а представи си какви са проблемите при изравняване на налягане при големите фасади. За да преминем към по-здравословен начин на живот, трябва да осъзнаем отговорността си към живота и здравето на хората.

Има ли интерес към това, което ти преподаваш?

Да, има. В първия ми випуск на ВСУ Любен Каравелов  хората бяха изненадани. Преподавам изключително практически насочено – показвам сгради, пускам им филми, водя ги на практика. Водих ги на строежа на Журналистическия факултет, на  Кaпитaл Форт, в ЕТЕМ да видят производството и всички бяха много впечатлени. Не знам на какво ги научих и какво им остана (хорариумът е малък), но със сигурност провокирах любопитството им. Тази допълнителна квалификация не е достатъчна, но правя каквото мога.  Опитът в УАСГ, в тяхната нова магистърска програма беше много удовлетворяващ и затова, че се върнах в моето учебно заведение, вече като преподавател. Една от студентките ми започна да се занимава сериозно с фасаден инженеринг.

Колегите ти в университета как възприеха твоето присъствие?

Много добре. Те осъзнават колко е важна тази специалност и стъпка по стъпка продължават да се убеждават. Може би не всички, но поне тези, които са ме поканили. Студентите бяха много впечатлени от работата ми с тях, даже направиха уебсайт, презентации, албуми.  Тогавашния зам.-ректор доц. Венцислав Стоянов ми сподели, че ще направи всичко възможно да няма предмет без практика, защото видя в студентите целия този ентусиазъм. Не е толкова важно да показваш формули на магистрите, защото те вече имат представа от тях, много по-важно е да им покажеш как се случват нещата на практика

На какво те учи всичко, през което минаваш в професията си?

На много неща. Това е цял свят. Очевидно имам много голяма виталност. Изкарах 22 години в един изключително мъжки свят, където трябваше да се боря за признание. Понякога се чудя откъде имам сили, откъде идва целият този живец, този позитивизъм, защото рутината може да бъде съсипваща. Явно толкова харесвам това, което правя, че именно то ме зарежда. Най-хубавото, разбира се, е , че семейството ми много ме подкрепя и съм изключително благодарна на съпруга ми, защото той жертва  кариерата си, остана в сянка, за да мога аз да правя това и да се развивам. Той се грижи за всичко вкъщи. Без него нямаше да успея!

Мислила ли си как се чувства той?

Да, разбира се, мисля го много често. Знам, че в някои моменти не се чувства добре. Той излезе от средата си… Посвети се на грижите за мен и дъщеря ни. Изцяло е в наша подкрепа.  Щастливки сме!

А детето ти как възприема тази динамика?

Следва ме и е по-добра! Завърши Испанска Филология. Сега се е отдала на театъра. Чете много, сензитивна, пишеща и много работеща. Виждам я, че прави същото като мен, раздава се по същия начин.

Да, като всяка майка изпитвам угризения, колкото и клиширано да звучи, изпускала съм важни за нея мигове, понякога съм й липсвала, защото аз много пътувах, но не мисля, че съм я лишавала от майчина обич.

А каква е Венета преди да стане професионалист?

Много малко хора знаят, но аз преди съм се занимавала с музика. Вълнувала съм се и от мода. Обичам да чета, навремето много пишех и всички мислеха, че ще уча филология или друга хуманитарна дисциплина, но архитектурата ми е голяма любов. Сякаш нещо ме поведе натам, а нямаме традиции в рода ни. Често си намирам идеи за основната ми работа, в страничната литература, която чета, музиката, която слушам или изложбата и т.н

За какво мечтаеш, какво искаш да направиш?

В момента ми се иска малко да позабавя темпото. Започва да ми тежи този ритъм. Важно ми е да давам и ми е трудно да предприема тази стъпка, но искам да се занимавам  по-малко с процедурни и корпоративни работи, което ме натоварва. Аз съм работещ директор, не съм от тези, които само подписват документи. Аз искам да участвам в създаването и го правя. Искам да имам повече време да давам. Мечтая да пътувам още, искам да отида на определени места. Искам да имам и повече време за себе си, за семейството. Много искам да възстановя и реновирам някоя от изоставените сгради, които представляват архитектурно наследство. Това би ми доставило невероятно удоволствие. Търся си сградата J

Значи можем да кажем, че търсим някой, който да инвестира в мечтата ти.  Твоята работа ще е  „про боно“… (смеем се), но за останалото ще са нужни средства😊

Да, точно така😊 Искам да имам време и за Асоциациятаза фасаден инженеринг , все повече млади хора да се запалят по това.

Смяташ ли, че стъклото е бъдещето на фасадите?

Да, така смятам. Даже в момента се подготвя Еврокод за стъклото, като конструктивен елемент. Вече е ясно, че външната слънцезащита е най-ефективна и трябва да се мисли за това.

Архитектите запознати ли са със слънцезащитата?

Запознати са, но има какво още да се учи в тази насока. Това също е много важна специалност за образованието по архитектура. Акустиката също влиза в това число. Много малко хора разбират от акустика. Има много неща, които си струва да се научат.

Вени, говорихме за теб като професионалист, като преподавател, за семейството ти,  за дъщеря ти,  за работата ти, за работата ти и за ….работата ти😊))  А какво обичаш да правиш като жена, нещо чисто женско?

Обичам да правя сладкиши. Правя страхотни сладкиши. Обичам и да готвя, но сякаш съм повече сладкар, отколкото кулинар. Гледам кулинарни предавания. Най-вероятно ми е толкова интересно, защото не ми се налага да готвя по задължение.

Има ли моменти, в които искаш да направиш нещо, не знаеш как точно, но го започваш?

Да, имам такива спонтанни моменти. Аз съм много интуитивна и сензитивна както към хората, така и към нещата, който ми се случват. Аз никога не готвя по рецепта. Може да я прочета и да я следвам частично, но винаги импровизирам. Научих се да вярвам на интуицията си, защото тя никога не лъже. Слон се яде на малки хапки, това не е моя мисъл, но много я харесвам. Когато започнахме да правим Капитал Форт, съвсем не ми бе ясно всичко от самото начало. Знаех, че ще срещна много предизвикателства, но винаги вярвам и разчитам  на екипа си.

Значи можем да кажем, че ти си отборен играч?

О, да, категорично. Може да започна сама нещо, но после винаги имам нужда от подкрепа, няма друг начин, задачите са много предизвикателни

Кои са нещата, на които най-много държиш?

Семейството е на първо място. Абсолютно! За мен домът е много важен. Интериорът, предметите, фамилната памет… Да имам къде да се върна. Но най-странното е, че не искам да си построя къща. Искам да реновирам нещо старо. Много държа на енергията на това, което някой е създал. Много ме боли, когато това нещо се руши. Изпитвам дълбоко уважение към създадените неща в миналото, защото тук е имало много кадърни архитекти и чехите, които идват след Освобождението правят прекрасни сгради. Искам да живея в къща, която е създадена от някой друг, носи история, но аз да допринеса и с моите идеи. Нямам желание да построя къща от нищото. Но не мога и да дам рационално обоснован отговор защо аз не искам да си построя нова къща. Също така мисля, че ми е рано да се закотвям. Всяка къща, която построиш някъде, е грижа, а аз все още предпочитам да се рея. Другите важни неща са архитектурата, музиката, фасадния инженеринг и отношенията с хората – спазването на хигиената в тях. Това е сложно. Подбирам си малък кръг от приятели, в който се чувствам комфортноОпределям се като социален интроверт, Jобичам да се усамотявам, да мисля, да съзерцавам, така се раждат идеите.

Инж. Венета Новакова: Споделянето на идеите движи света напред!
4.9 (97.14%) 7 глас(а)