ИСС настоява за по-бързо влизане в Eврозоната


Икономическият и социален съвет на РБ публикува днес становище “Ускоряване на подготовката за присъединяване на Република България към Еврозоната”, разработено по собствена инициатива. Становището е обсъдено и прието на заседание на съвета, проведено на 21 декември 2017 г. Сред основните докладчици е Димитър Бранков, зам.-председател на БСК и член на ИСС от групата на работодателите.

Според ИСС, присъединяването на страната ни към Механизма на обменните курсове (ERM II) и Еврозоната следва да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата политика.

ИСС изразява позиция, че трябва да бъдат предприети всички необходими стратегически действия за възможно най-кратък времеви престой в т. нар. „чакалня на Еврозоната“ (ERM II) като резултат от предварителния процес на конвергенция към икономическите реалности в интеграционния център (Еврозоната).

ИСС приема анонсираната идея на ЕК за задълбочаване на интеграцията в сферата на единната валута след напускането на Великобритания, на либерализацията и прозрачността на решенията на входа към единния валутен съюз и откриващите се възможности за ускорено приемане на всички държави-кандидати в Еврозоната на база успешно провеждани многопосочни структурни реформи. Според ИСС, това изисква целенасочена дейност на всички институции за ускорена подготовка, приемане и реализиране от изпълнителната власт на национален подготвителен план за действие с пътна карта.

Във връзка с това, ИСС призовава за бързо разгръщане и ускоряване на отдавна отлагани ключови реформи в образованието, съдебната система, здравеопазването, пенсионното осигуряване, пазара на труда, бизнес средата и утежнените регулации, както и ефективното противодействие на престъпността и корупцията в страната. „Ефектите и резултатите от тези реформи следва да подкрепят допълнително фискалната консолидация в дългосрочна перспектива и постигането на достатъчно висок, догонващ дългосрочен растеж на производителността на труда, на брутния вътрешен продукт на глава от населението, на заетостта, доходите и потреблението. Очакванията са, че присъединяването на страната към ERM II и Еврозоната ще даде допълнителен тласък и ще ускори реформите в посочените направления“, се казва още в становището.

ИСС приема, че очакваните ползи за страната от присъединяване към валутната зона, които се потвърждават от опита на новоприсъединилите се балтийски държави, Словакия и Словения, включват:

  • намаляване на транзакционните разходи, на общия системен риск за банковата система, улесняване на рефинансирането на банковия сектор, включване на ЕЦБ като „кредитор от последна инстанция“, ползване на допълнителни гаранции за банковите депозити, по-ефективно действащ външен регулаторен натиск и надзор, което по безспорен начин ще повиши общото доверие към банковия сектор в страната снижаване на общото ниво на лихвите по кредити (на правителство, фирми, домакинства) и на държавния дълг, улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия, въвеждане на по-ниски минимални задължителни резерви на банките, създаване на възможности за рефинансиране на натрупаните задължения и др.;
  • освобождаване на валутните резерви, представляващи активи на управление „Емисионно“ при БНБ в размер на около 46 млрд. лв., от фундаменталната им роля да осигуряват пълното покритие на паричната база при условията на валутен борд. Понастоящем набраните средства се инвестират от Централната банка само в безрискови дългови инструменти на външния финансов пазар. Снемането на паричния борд позволява те да бъдат инвестирани в инструменти с различен рисков профил и матуритет, а част от тях през конструирани специални фондове със зададени инвестиционни характеристики да се използват за директни инвестиции в националната икономика16;
  • нарастване на преките чуждестранни инвестиции и общата инвестиционна активност в страната като резултат от създаването на условия за по-голяма стабилност на националната икономика и намаляването на инвестиционния риск (доколкото еврото се запази като стабилна валута, неводеща до обезценяването на националните валути). В същото време рискът от неадекватна парична политика е минимизиран поради това, че се управлява от мощен интеграционен център – ЕЦБ, което създава предпоставки кредитният рейтинг на страната да нарасне и да се подобри вътрешният бизнес климат;
  • осигуряване на допълнителен сигурен буфер, на спасителни механизми и възможности за финансова помощ при евентуални проблеми на ниво публични финанси или системни рискове във финансовата система от членовете на Еврозоната и ЕЦБ, вкл. в рамките на Европейския стабилизационен механизъм;
  • засилена конкурентоспособност, улесняване на структурните промени в икономиката и повишаване на иновативния потенциал на бизнес организациите;
  • подобрени възможности за по-голяма номинална и реална конвергенция, подкрепена с тенденцията на по-интензивно нарастване на производителността на труда и доходите;
  • намаляване на натиска върху пазара на труда и трудовите възнаграждения,  създаване на условия за постепенното ограничаване на демографските дисбаланси;
  • преодоляване на спекулациите за девалвация и загуба на спестявания при възможно „отпадане на ПС“ главно чрез повишаване ефективността на бюджетната политика, контрола над квази публичните дългове, инфлацията, стабилността на търговските банки, външните капиталови и текущи трансфери;
  • ускоряване на интеграцията в ЕС и частично намаляване на риска, зависимостта и натиска от страна на водещите регионални икономики на трети страни;
  • повишаване на значимостта на българската икономика като свързващо звено между ЕС, Балканите, Черноморския басейн и Близкия изток, както и създаване на условия за изграждането на успешен регионален модел за стабилност и просперитет на страните от Западните Балкани.

Източник: Българска стопанска камара

 

ИСС настоява за по-бързо влизане в Eврозоната
Гласувайте за тази статия