Ивановден. Почитаме Св. Йоан Кръстител


На 7 януари Православната църква почита Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия). Той е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Живял отшелнически живот в пустинята.

Йоан Кръстител се ражда половин година преди Исус Христос. Син е на свещеник Закария — от рода на Аарон, и праведната Елизавета — от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Закария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но e лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, който бил измолен в горещи молитви. Младенецът Йоан избягва участта на хилядите убити младенци във Витлеем и околностите му и през 29 година от н.е. започва своите проповеди. Вероятно е убит през 30 година от новата ера по заповед на цар Ирод Антипа.

Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди.

След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление).

Юдейският цар Ирод опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“ и е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада – Саломе, танцува за него. След танца си, Ирод ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а Иродиада ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата си, Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.

Иродиада нарежда да не погребват главата заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на пророкa. Заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.

Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашил и казал: „Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“

В народните обичаи денят се нарича Ивановден, а още и“Женски водици“, и е третият ден от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Първият е на „Попова Коледа“, вторият на Йордановден – наричан още Мъжки водици.

На „Женски водици“ задължително се къпели сгодените моми, булките. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с кърпа и чорапи. Разбира се, задължително се къпели именниците и децата за здраве. Ако не искаш да се къпеш, можело да се откупиш с пари.

По традиция Ивановден се смята и за ден младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. В тази връзка в Перушица, все още се извършва ритуала „Къпанки“. Смята се, че тези, които влязат в ледената река ще заченат здраво поколение. Обредите за „Къпанките“ започват от сутринта. Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве.

На празника в село Реселец пък изпълняват ритуала „Пренасяне през реката за здраве и берекет“, цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе „мокро хоро“ в реката.

Според българските обичаи Ивановден е ден за побратимяване и кумство. Момчетата, които искат да се побратимят, ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка – да е вечна дружбата им. Младежите, които искат да се побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени – за да милеят един за друг. После отпиват вино – символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък били посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня – изпълнявана от посестримите, чер пипер – игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

Трапезата на Ивановден, не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз, заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.

Имен ден имат: Иван, Иванка, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Иванина, Иво, Ива, Йоан, Калоян, Жан, Ян, Яна, Янко и производните им.

Ивановден. Почитаме Св. Йоан Кръстител
Гласувайте за тази статия