Как поникна американска мечта


автор: Антония Абрашева

Понеже не съм най-големият фен на телевизията, едва наскоро попаднах на един американски канал, в който представят недвижими имоти, нестандартно строителство, архитектура, дизайнерски решения, шантави жилища, ремонти, реставриране на къщи- все неща, за които говоря по-малко с приятелките ми и повече с мъжете им…

След първата седмица пулене по жилища за милиони, вили на Хаваи и връщане на автентичния блясък на стари, грохнали къщи и превръщането им в съвременни жилища с всички удобства, започнах да чувам и виждам подробности, които отговориха на много мои въпроси, но и поставиха доста нови.

В същото време следя новините в България в областта на строителството и, ако не живеех тук и сега, щях да бъда убедена, че държавицата ни цъфти и връзва, цари ред, законност и контрол и сме готови да завладеем най-малко Слънчевата система и да превърнем Млечния път в магистрала. Следя обаче и какво споделят приятелите ми в социалните мрежи.

ДНСК щяла да спазва човешките права и да събаря незаконните ромски постройки в Гърмен. Чудно! Нищо незаконно да не остане!

Но къде беше ДНСК и защитата на правата на останалите български граждани, когато се строяха тези къщи или те поникнаха като гъби за една нощ след някой от пролетните дъждове? И защо само в Гърмен? Къде са общинските администрации? Как се получава адресна регистрация в незаконна постройка? Как в тези незаконни постройки има електричество и вода с партидни номера?

Някои правят каквото си искат. Други не правят нищо, защото не искат.

Защо всяка реконструкция на електрическа или водопроводна инсталация в Щатите трябва да бъде одобрена от съответния инспектор в тамошното ДНСК или следват глоби и нови ремонти, а родният строителен контрол допуска да изникват цели квартали и населени места, които после да бъдат разрушавани основно с парите на данъкоплатците и човешките им права?

За свалянето на радиатор от отчет плащаш на комисия от Топлофикация, но никой няма да погледне инсталацията – твоята и сградната, камо ли в какво състояние е. Не че вездесъщата Топлофикация се е загрижила за кражбите и загубите. Те не са неин проблем. Плащат съвестните. Или глупавите.

Както не е и проблем на Софийска вода, че на леля ти Павлинка от 6-ия етаж й е хрумнало, че иска мивка в хола и е викнала бай Иван да прекара тръбите през носеща стена на 10-етажния блок. Че тя конинка дупчица е?! А в голяма и грозна капиталистическа страна, инспекторът проверява и дали синичката тръба е за студената, а червеничката за топлата вода, щото така е по закон. Синя тръба за студената, червена за топлата вода! Нещо толкова изумително просто, че чак се засегнах, че не съм го измислила аз.

А електрическите инсталации във почти всеки български дом отразяват електрическите виждания и способности на собственика или доверен близък роднина, приятел или познат. От 4 години съм в това жилище и още не мога да разбера логиката на окабеляването, а за целта на пътя на горките жици гадаха не един и двама електротехника. Ходих и на кафе да ми гледат, че моят боб нищо не каза, но и така не постигнах прозрение. Размествам мебелите по фън шуй и ходя на църква и ходжа срещу пожар от късо някъде по инсталацията…  А американското капиталистическо ДНСК не дава кабелче да пипнеш, без да е сигурно, че няма да се запалиш и/или да запалиш комшиите. Застрахователите също изобщо не се радват на подобни революционни оптимизации. Защото са рискови.

Токът ми е оправен доколкото е възможно без особено разбиване, защото съм параноична и му имам страх. Но има неща, които не мога да оправя като терасите над моята, които са приобщени към жилищата над моето. Тераската ми е остъклена от предишните собственици с грозен винкел, който обаче след тежестта на поредната изградена отгоре тераса се огъна чувствително и вече не мога да затварям прозорците. Чудя се, ако го отрежа, какво ще постигне свободната гравитация. Засега провеждам научни наблюдения, за да разбера ще се напукат ли стъклата и кога. Когато и да се случи, проблемът отново ще е лично мой. ДНСК и СО нямат да имат нищо общо, какво да се прави. Съдба.

Само не знам, ако пострада някой вкъщи или случаен минувач, чия ще е отговорността. При всички положения, основно ще е мой проблем.

Не ме разбирайте погрешно! Изобщо не обичам някой да ми казва кое е правилно и кое – не. Искам нещата да стават както аз ги искам, разбира се, и когато аз ги искам. Докато блокът не е паднал, а водата на комшиите си стои у тях, заедно с терасите им, аз съм ОК.

И, не. Не бих ви занимавала с моите проблеми, ако не бяха същите като на мнозинството не само в София, а в цяла България. Говоря за безопасност и за дребни нещица, за които рядко се замисляме, но когато решат да ни скъсат нервите, го правят като за Оскар и на цената на 3 километра магистрала. Говоря за контрол и превенция- истински, отговорни, ефективни и смислени.

Искрено се надявам Националната програма за енергийна ефективност да прави точно това и да го прави както трябва. Като Брад Пит и Make It Right – не просто да бъде направено и проблемите да се заметат под килима, а да е направено качествено, безопасно, удобно, достъпно за всички и щадящо природата.

Същевременно цените на квадратен метър жилищна площ с обзавеждането на Карибите и в София са напълно сравними от гледна точка на това колко даваш и какво получаваш насреща. Само че там цената включва и опазването ти от собствената ти тъпотия и компенсация на мозъчната смърт на ближния ти, а тук цената често включва някоя и друга комисионна за разрешително за строеж, узаконяване на нещо, което не е съвсем за узаконяване и материали 3-то качество или втора употреба, но на цената на най-доброто от най-доброто. И тук и там има изключения, сигурна съм. Но на американските изключения няма как да им се размине, ако ги хванат, а нашите изключения обикновено фалират.

Да, България е бедна. Българите сме бедни и бедни ще бъдем.

Не защото не сме най-красивите – изпратихме примат да ни представлява на Мисис Свят, за да имат шанс другите участнички. Не защото не сме най-умните – я колко българи има арестувани по света за източване на банкови сметки и карти. Не защото не сме най-сръчните – с тел ще оправим и тоалетната, и колата, и комшийката, и космическа совалка. Не защото не сме най-изобретателните – оцеляваме тук и сега.

Не защото там има повече къщи за милиони. Изобщо не става дума за пари.

Нарочно оставям статията без снимки и картинки – имате достатъчно в главите си. А и примерите са навсякъде. Дори сградата, в която живеете или работите да е направена по всички правила, не е ясно какво се случва в съседната. Или под нея… ако наблизо строят метро, да речем.

И без да величая американското или да презирам българското, почти неусетно започнах да поливам и торя покаралата си чисто нова американска мечта. Не защото е американска, а защото звучи по-спокойно, по-сигурно, по-надеждно и по-цветно.

А в отсрещния блок някой току-що изхвърли през терасата си торбата с боклука. Но това не е мой проблем…

 

Как поникна американска мечта
4.6 (91.11%) 9 глас(а)

research symptoms