Когато рециклирането е любов, бъдеще и призвание


Интервю: Лина Георгиева

Коледните празници отминаха и отново сме затрупани с предмети – кои полезни, кои не, но купувани „на богато“. Сега идва въпросът какво да правим с всички вещи, с които се затрупваме непрекъснато и които е най-лесно просто да изхвърлим. Затова се срещнахме с една изключителна дама, която ни омая със своя чар и жизнерадостност. Наистина рядкост са интервютата, на които през цялото време седиш с усмивка, слушаш с интерес, а срещу теб всичко, което чуваш е като приказка. Затова с най-голямо удоволствие искаме да ви запознаем със Златна – човек, на който наистина му пука за природата, човек, който не гледа само печалбата и е готов да даде всичко от себе си, за да създаде по-уникален и чист свят. Срещнахме се с нея точно преди празниците и веднага ни направи впечатление колко всеотдайна е тя, след като се появи на срещата облечена като коледен елф, идвайки запъхтяна от поредното изложение 🙂 Надяваме се и вие да се докоснете до чара на това невероятно момиче и да ви дадем повод за размисъл следпразнично 🙂

Коя е Златна и с какво се занимава тя?

Аз съм Златна Михайлова (смее се) и имам две любими неща: едното е театъра и визуалните изкуства, а другото е природата. Завършила съм сценография в Нов български университет и работя като сценограф, декоратор, правя реквизити, костюми, работила съм като стилист, работила съм в киното и телевизията – на най-различни места.

В същото време много се вълнувам и обичам да ходя на планини, да съм сред природата, приключенията, пътуванията, а в последствие това изгради и отношението ми към природозащитата. Ходя на много почиствания организирани от Екологично сдружение „За Земята“.

10399656_1079231893855_2314_n

Така в един момент двата ми интереса – да правя нещо с ръцете си и да мисля за природата се обединиха и започнах да мисля по какъв начин мога да използвам  старите неща, могат ли те да се използват, могат ли те да се рециклират, така че да не консумираме нови и нови продукти. Старите продукти имат вече история, имат свой живот, което ги прави много интересни. Те не само могат да се преизползват като стари мебели или да се носят дрехи втора употреба, но и самите материали могат да заживеят нов живот.

Как започна всичко? Как първо започна да съчетаваш двата си интереса?

Започнах като дълго време си правех дребни неща вкъщи и така до скоро, когато се сдобих с лукса да имам собствено малко ателие, една от стаите на апартамента, в който живея. Сега си събирам много повече боклуци, имам повече инструменти, повече пространство да правя и доста по-големи неща. За момента повече събирам, отколкото правя, но лека по лека нещата започват да се превръщат от скици и идеи в истински, осъществяват се и в реалния свят.

Какво по-интересно и отличително се е завъртало през ръцете ти?

Майка ми, дори и в момента, ми събира използвани кутии от сокове, а аз от тях правя портмонета със заключващ се механизъм самата капачка на сока. Има и такъв модел, който е с ластичка (хаха)

260285_10150285767036514_536392_n

260443_10150285766831514_3742598_n

261318_10150285767106514_855330_n

261493_10150285766746514_4627866_n

14344186_10154551519596514_6144212726484384509_n

Преди време правех бижута от капачки от бира и лимонада и тогава всички приятели, които пътуваха до далечни страни бяха задължени да ми носят по една шепа капачки. По едно време имах доста интересна колекция от капачки, които веднага се превръщаха в обеци, колиета, гривнички.

Последното, което направих е колекция, която кръстихме „Вертикално време“ с обици, направени от стрелки на часовници. Истината е, че стрелките на часовници се продават отделно в магазини за хенд-мейд материали, но точно тези стрелки от часовници ги намерих по много любопитен начин, има цяла история зад тях. Намерих ги в ателие, където работих преди няколко години, правих костюми, а ателието се намира на 30-метров кораб-платноход, който всъщност представлява пътуващ цирк.

Палубата на този кораб се превръща в сцена, мачтите и целият механизъм се превръща в театрален механизъм, от мачтите висят акробати, има прожекции, наистина голям спектакъл. Накрая като свършихме работа, понеже има прекалено много материали от всичките представления, а на кораба няма място къде да се съхраняват, ни предложиха да си вземем каквото пожелаем. Аз за съжаление бях с ръчен багаж само и можех да си позволя нещо много малко и така намерих в една кутия от сладолед цяла купчина стрелки от часовници в най-различни форми. От няколко години вече те седят у нас  и преди няколко дни им излезе късмета. Започнах да ги декорирам с камъни „Сваровски“, така че сега станаха много финни бижута.

15380821_10210004015309790_8570859515238311511_n

15439821_10210004047670599_4113398109967106119_n

Много фантастична история наистина, сякаш ни разказваш приказка. Същото беше усещането и като видях лампите от барабани на перални машини, които правиш. Можеш ли да споделиш какво е вдъхновението зад тях?

Винаги съм искала, освен дребните аксесоари, които изискват по-малко усилие за правене и повече търпение, винаги съм искала да правя и мебели и дрехи. За дрехите се изисква повече време, може би съм малко по-мързелива (смее се), може би не ми остава достатъчно време, но в един момент ми се наложи да обзаведа апартамента, в който се нанесох. Започнах да събирам стари мебели и да ги освежавам, до момента, в който сбъднах голямата си мечта, а именно да направя сама лампи. Точно тогава моя приятелка ми беше дала една пералня да я ползвам, а пък тя се оказа, че не работи и никой не я искаше, дори за части, аз я разглобих и направих от барабана на пералнята абажур.

Това е идея, която вече съм виждала в един магазин в Хамбург, където продавах моите портмонета, но аз си разработих собствен проект. Моята лампа седи на дървени крачета и е нещо средно между лампа и светещо барче или шкафче, където човек може да си прибира неща на скришно място.

14362643_10154551585936514_828050421989694226_o

Имаше изложба на хендмейд лампи в галерия „Ъндърграунд“ през пролетта и тогава реших да се включа като направя няколко лампи от перални, защото те влизат в моята концепция за рециклиране на материали. Реших да пусна във фейсбук, че търся стари перални и ако някой иска да се отърве, аз предлагам извозване. В рамките на една седмица, без особени усилия, се сдобих със седем барабана като пет от тях бяха от нормални перални, а два от перални, които се отварят отгоре. От последните направихме точно тези шкафчета-лампи на крачета, а другите стават на абажури.

14434804_10154551587051514_9041989015274737395_o

14424940_10154551586301514_3315106988451554227_o

14434900_10154551586596514_1681685619118393909_o

В последствие участвах на още едно изложение, организирано от сдружение „Трансформатори“, казваше се „Ден на майстора“ и по този повод ми се обадиха от шоуто „На кафе“ с Гала и трябваше да заснемем едно видео за предаването. Асистентката на Гала дойде в ателието и ние показахме как тя да сглоби сама една лампа. По телевизията сме я виждали като много несръчна дама – хвърчат инструменти, тя се удря, пада смях. Всъщност се оказа точно обратното, но такъв й е имиджа за шоуто. В крайна сметка тя много хареса лампите и ги взе за предаването и така ги показаха в шоуто. Гала изглеждаше много впечатлена и питаше „Какво е това? Ще ме удари ли ток?“ (смее се). Не я удари ток, а и аз съм си монтирала една такава в коридора. Имах опасения, че може да е прекалено тъмно, защото барабана е доста затворен, но се оказа, че осветяването е много добро и има красив ефект отстрани заради дупките.

Спомена, че правиш много неща, които друг не прави, а напоследък се навъдиха много продукти с етикет „хенд мейд“. Мислиш ли, че това е мода, която ще отмине или смяташ, че това е бъдещето и се събужда желанието в хората за рециклиране?

В България, според мен, има много причини това да се случва. Една от тях е финансовата страна, много хора се опитват да изкарат пари като правят неща в извънработно време. Има и хора на изкуството, които са намерили хляб в тази работа. Но се появиха и много хора като домакини, пенсионери, на които това им е страст, защото работата с ръцете е терапевтична. Според мен много хора без дори да си дават сметка си правят „авто-арт-терапия“ като правят декорация. Това са мозайки , които се лепят, гравиране на кутии, претапициране на стол, има много неща, които не изискват особени познания и усилия. Това е много хубаво, защото в интернет е пълно с информация и смятам, че на хората им харесва и ги успокоява да работят с ръцете си, вече не е занаят изключително и само за професионалисти.

Разбира се, да не забравяме и силата на модата, този хипстър писък. Не знам дали ще отмине, но е напълно възможно много хора да намерят призвание в това и да станат професионалисти. Вероятно ще се стигне и до пренасищане на пазара и оттам нататък вече ще има някаква отсявка. Модата е в световен мащаб, не само в България, например, американската платформа Etsy стана огромна индустрия.

Всичко това е провокирано от китайските стоки, които заляха пазара.

Може би това е бунт срещу евтините китайски стоки?

Може би да… И бунт срещу електрониката около нас, хората имат нужда от нещо направено с любов, което е ръчно произведено. Индустрията много обезличава.

Да, но китайците превърнаха и това бягство в индустрия. Като влезеш в магазина виждаш купища с имитации на уж рециклирани и ръчно изработени предмети, които всъщност са си масово производство, доста иронично… Това ще отнеме ли романтиката на ръчното производство?

Да, това се наблюдава много често особено кражбата на авторско право. Една година някой артист измисля нещо оригинално, което се пуска в интернет като нова идея – например солница, направена от стара крушка, а сега вече можеш да намериш такава и в магазините за 1 лев, но така се губи идеята, защото това не е рециклиране, не е крушка, направена на солница, а обратното – солница, която имитира крушка. Оказва се, че свободните артисти, които се борят срещу индустрията, всъщност я захранват по един или друг начин. Тя веднага хищно изяжда всяка идея.

Как би се чувствала, ако видиш някоя своя идея в магазин за 1 лев?

Няма да ми е много приятно, ще продължа да измислям.

Какви идеи ти се въртят, какво ти предстои? Спокойно няма да го издадем на китайците 🙂

В момента, от снощи, у нас има около 15 стари пощенски кутии от един блок и ми се иска да си ги сложа като кухненски шкаф. Сега имам няколко предизвикателства. Първо трябва да отключа повечето, тъй като се оказа, че са заключени и собствениците не пазят ключове, та сега трябва да внимавам да не ги повреда. Чудя се и дали да не ги разширя малко, защото са плитички. Също обмислям и дали да ги декорирам, боядисам или да ги оставя така, защото ще са по-автентични. Целта ми е да подредя подправките в този шкаф, така че ще сменя табелките на кутии и ще пише семейство Пиперови, семейство Босилкови, семейство Захарови, семейство Оцетови и т.н. (смее се) Ще гледам да си прибера много от кухненските консумативи там.

Ще видя как ще се получи и у нас и после ще пробвам да го направя за някое бъдещо изложение 🙂

Това всичко е много интересно. Как биха могли хората да се свържат с теб, ако имат въпроси или просто за по кафе?

Винаги могат да ме намерят вкъщи, защото там ми е ателието. Могат да ми пишат и на фейсбук страницата РеПродукт и ако си харесате там нещо, може да ми пишете, винаги сте добре дошли, където може да си поговорим, да ви покажа как се правят неща, може да ме гледате как работя, отворена съм за всякакви срещи.

1597253_10202139558863294_526496431_o

Какво би казала на нашите читатели?

Преди да изхвърлите нещо, първо питайте близките си, приятели или във фейсбук. Хората вече гледат да разменят, не да изхвърлят.

Снимки: Личен архив

Когато рециклирането е любов, бъдеще и призвание
4.6 (92%) 5 глас(а)