Кой се грижи за паметниците на културата?

Представяме ви Веселин Кирев - млад активист, който се опитва да направи това, което институциите не могат


Интервю Лина ГЕОРГИЕВА

Животът е изпълнен със случайности и точно една такава случайност ме срещна с прекрасен млад човек изпълнен с енергия. Често слушам не добри думи за младите хора в България – как не са достатъчно граждански активни, как не ги интересува случващото се в родината им и как мислят само за себе си. Веселин Кирев е ярък пример, че тези думи не са съвсем верни. Той е завършил археология и връзки с обществеността и макар много да обича археологията, избира да посвети времето си в борба с неправдите, които среща ежедневно по улиците. Видяхме се с Веселин, за да разкаже малко повече за себе си, как се мотивира да е буден гражданин и с какво се е захванал в момента.

 

Защо реши да се захванеш с граждански инициативи? Какво те подтикна към тази дейност?

Занимавам се с такива инициативи вече 5-6 години. Това, което ме мотивира в началото бе опит за застрояване в моя квартал – „Красно село“. Благодарение на други граждански активисти в района – специално арх. Боряна Шивачева, която вече не е между нас, разбрах, че има планове за строителство, но още нямах идея от законови и нормативни актове, как се случват процедури и т.н. Малко по малко точно това ме мотивира да започна своята дейност.

Успяхте ли тогава да постигнете целта си, спряхте ли строежа?

Да, успяхме. Това бе все още на етап обществено обсъждане на подробен устройствен план.

Ще разкажеш ли малко повече за тютюневия склад в София, него как го откри? Сам ли разбра за него или други активисти и загрижени граждани те информираха?

Тъй като се занимавам с музика и провеждаме репетициите си в едно място близо до склада с моята група, няколко пъти съм минавал покрай сградата и всеки път ми правеше впечатление. Случаят в Пловдив ме мотивира да науча повече за тази постройка и когато минах за пореден път с велосипеда покрай нея осъзнах, че стилът на строителство е почти същият и помислих, че това може също да е склад. Разпитах хората от района и те ми казаха, че наистина е тютюнев склад. Направих снимки на склада, намерих информация в интернет и заповедта на арх. Влади Калинов за събаряне. По този начин започна казуса. Преди месец пуснах и сигнали до кмета на София Йорданка Фандъкова и до министъра на културата Вежди Рашидов.

img_1191

Сигнал до Столична община

img_1190

Сигнал до Министерство на културата

zapoved-vlady-kalinov

Заповед за събаряне

Какви са исканията ти към Фандъкова и Вежди Рашидов? Какви мерки искаш те да предприемат спрямо заповедта за бутане?

Очаквам да се създаде комисия, както се случва обикновено за паметниците на културата, която да е съставена от специалисти от различни сфери. Те трябва да оценят обекта, защото той в момента няма статут на паметник на културата. Оказва се, че в София, освен в центъра на града, на практика всичко на север от бул. „Сливница“ не е изследвано изобщо. Има много малко, отделни сгради, които са били забелязани –  като Захарна фабрика, но това изобщо не й помага, защото сградата вече е почти разрушена. Цялата индустриална зона около железопътните линии и бул. „Сливница“, покрай която едно време се е развивал градът, изобщо не е изследвана или най-малкото липсва каквато и да е публична информация.

Има едно трамвайно депо на ул. „Клокотница“, което е още от началото на 20 век, имаме и гарата в Подуяне, имаме още и Сточна гара – тя е уникален обект, а все още никой не й е обърнал по-сериозно внимание. Наскоро обаче мобилен оператор засне реклама там. Всички тези сгради нито са обявени за паметници на културата, нито са от местно значение, нито от национално – просто са оставени. В тази зона се намира и тютюневият склад.

IMG_9791

Сточна гара

IMG_9799

Сточна гара

IMG_9797

Сточна гара

 

Смяташ ли, че институциите ще реагират на твоя сигнал и ще бъдат взети своевременно мерки или ще чакаме ситуацията със склада в Пловдив да се повтори?

Едно от исканията ми бе да се направи обществено обсъждане, на което да се поканят архитекти, граждани, специалисти, организации занимаващи се с проблемите на градската среда като специални групи архитекти, урбанисти, БАН, КАБ, САБ. Очаквам, че те биха откликнали на подобна молба. Разчитам на институциите да си свършат работата, защото от тях зависи дали това ще стане.

Ако все пак от институциите ти откажат на исканията, каква ще ти е следващата стъпка? Може би тогава трябва да се потърсят директно архитектите от КАБ?

Да, тогава може би така ще действам. Бих потърсил и подкрепа за организирането на събитие, което да повдигне общественото внимание не само към този обект. Големият проблем е, че изобщо е изчезнал архивът на сградата. Освен че е построена между 1915 – 1920 г. за нея в район „Сердика“, както казва в писмото си арх. Калинов, няма абсолютно никаква информация. Същото го виждам и на други места и то при вече обявени за паметници на културата сгради. Често информацията е оскъдна, описано е какъв е паметникът  – например джамия, че е архитектурен паметник и с каква заповед е обявен за паметник и това е. Нямаме никаква информация за архитекта, за стила на строителство, история и др. Цялата тази сфера е изоставена и чрез корупционни практики се подготвя почвата, така че със сградите да може да се процедира според желанията на заинтересованите. Като няма информация и за собственика е още по-лесно. В случая с тютюневия склад в София знаем кой е собственик, но въпреки това за момента е неоткриваем.

Сградата като цяло изглежда в сравнително добро състояние, покривът не е разграден.

Не изглежда като опасна сграда, както е описана в документите от арх. Калинов?

Според мен също не изглежда така. Възможно е да има конструктивни проблеми, но на външен вид не изглежда толкова зле.

Мислиш ли, че трябва да се стигне до самото бутане и чак тогава институциите и гражданите ще реагират?

Да, смятам, че тази практика продължава. Това е свързано и с работата на общината, която уведомява хората за всякакви въпроси свързани с градската среда на много късен етап, когато процедурата е завършена и няма какво да се направи. Тогава започват протести, ескалация на напрежението, стига се до прокуратура, медии и чак тогава евентуално се задействат нещата. В Пловдив видяхме пример за гражданско общество, което пази културното наследство, защото в самия град има доста запазени обекти и са концентрирани. Това оказва чисто психологически някакво въздействие на хората.

В столицата имаме ли подобно гражданско общество в защита на културните обекти?

Има опити за създаването му и развитието му, но не съм сигурен, че групата от хора е достатъчно голяма, както е в Пловдив. Има и архитекти, които се интересуват. Трябва да има повече контакт, повече срещи. В Пловдив това се случва и има интерес. В София ще е добре също да се организират събития и около тях да се оформи по-активно ядро, защото сега всеки се бори отделно и целият процес изглежда малко хаотичен.

Къщата с ягодите не успя ли да обедини хората, да ги срещне, така че да има някаква яснота колко са активните?

Да не забравяме, че Къщата с ягодите е паметник на културата. Това малко или много дава възможност за защита на постройката. Там е по-лесно да се достигне и до общественото внимание. Въпреки всичко, къщата все още е в лошо състояние и не е ясно какво ще се случи с нея.

Ще ни разкажеш ли и за другите ти инициативи? С какво друго си се захванал, освен с тютюневия склад в София?

Вече от 5 години работя върху гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт. Занимавам се и с БДЖ, където се случват всякакви неща – протести, различни акции и събития. За момента усилията ни са почти без ефект, но считам, че изпълнявам гражданския си дълг. Когато видя нещо нередно се опитвам да информирам обществеността и да пусна сигнал до институциите, за да не остават нещата само като статус във фейсбук. Точно покрай тези ми действия забелязах гарите в София, специално гара Подуяне – действаща гара, но в много лошо състояние. Същото е и със Сточна гара.

IMG_2325

Те обявени ли са за паметници на културата?

Не, те попадат точно в тази зона извън центъра. Аз смятам, че притежават достатъчно качества, които да им позволят вписване в регистъра. Те не само трябва да бъдат обявени като паметници на културата, а и трябва да бъде потърсена връзката между тях. В тази индустриална ос около релсовия транспорт на града е имало голямо развитие – сега го наричаме индустриално наследство, индустриален дизайн. Сгради, които точно в този период са най-добрите примери как се е съчетавала утилитарната им функция с външния вид.

В цяла Западна Европа това се счита за културно наследство и е много ясно изявено. Например, Албърт Докс в Ливърпул, Великобритания е страхотно място. Ходих там миналата година и е много добре разработено. Ние имаме толкова много подобни обекти в София, които са напълно забравени и се чака да се срутят. За някои от тях, като Подуяне и Сточна гара има информация. Двете сгради са построени по едно и също време и са проектирани от един и същи архитект – Панайот Калчев.

IMG_2280

IMG_2391

Не е ли това работа на Министерство на културата – да вписва и оглежда подобни сгради, за да станат част от регистъра?

Да, това по закон е задължение на министъра на културата. Той трябва да се грижи за тях и да сформира комисии, които да разглеждат обектите и да ги вписват. Според министъра, обаче, ние имаме твърде много паметници на културата – около 40 000. Нужно е първо да се направи анализ. На нас ни липсва база данни, публичен регистър за местното културно наследство. Имаме регистър само за паметниците на ЮНЕСКО, които са няколко в България.

Наскоро бе публикувана интерактивна карта на центъра в София, където са описани паметниците на културата със снимки и история. Хората от сайта обаче са написали съобщение, че трудно са се добрали до тази информация, тя им е била предоставена в доста суров вид. Какво мислиш? Тази практика често срещана ли е?

Първо, поздравления за сайта. Доколкото виждам това са урбанисти на световно ниво и те не са зависими от местните турболенции. Те имат възможност да гледат от друга гледна точка. Но и те са стигнали до там, до където и аз стигам – до гарите на север от бул. ‚Сливница“. Аз се поинтересувах за гарите в България, обявени като културни паметници от национално или местно значение. Казаха ми, че за всеки обект трябва да платя по 10 лева, за да ми дадат информация, а срещу тези пари ти дават разпечатан лист с малко данни за него. Тази информация трябва да е общодостъпна и безплатна. Ако трябва да платиш за информация касаеща 200-300 обекта, тогава за каква сума говорим? Всичко това при положение, че се занимаваш с доброволческа дейност и искаш да направиш сайт, който да е в полза на всички.

Принципно в Закона за култтурно наследство е заложен ангажимент за дигитализиране на цялата база данни, но нищо не се случва. В момента информацията я има само в текстови вариант, а трябва да е на таблици, с карти, да може лесно да се преглежда и търси. Така че законово е заложено държавата да предостави информация и да изработи интерактивна карта, а не е необходимо частна компания да го прави.

Като се създаде единен регистър и карта ще може да се направи и преоценка на обектите, тяхната историческа и културна стойност. Повечето от сградите в регистъра, около 80%, доколкото знам, са от периода между 44-та и 89-та година строени. Трябва да има някакъв баланс.

Изработването на карта и класифицирането на сградите според тяхната архитектурна и културна стойност, дори и религиозна би било от голяма полза за туризма.

Разбира се, това е бъдещето и то вече се случва в другите държави. При нас дори вече е абсурдно, че все още не е направено. Още повече, че има достъп и до европейско финансиране, което превръща ситуацията в абсолютно неразбираема защо не се кандидатства и работи в тази посока.

Значи не срещаш особена подкрепа от общината?

Да, даже бих казал, че срещам и съпротива заради моите действия, това, с което се занимавам аз и моите колеги. Писмото, което им изпратих за тютюневия склад даже не е толкова сигнал, колкото предложение към тях да поемат инициативата. Принципно така би трябвало да се случват нещата – стартирането на дискусия какво би могло да се направи за мястото, със сградите. Ако се включат архитекти и урбанисти може бързо да се стигне до компромис и да се намери прекрасно предназначение за тези постройки. Има голямо търсене на офиси, места за работилници и т.н. Не съм виждал интериора, не знам колко са големи помещенията, но със сигурност може да се измисли нещо.

Какво би казал на читателите, с какво би ги мотивирал, за да бъдат и те по-активни към проблематиката с културното наследство?

Бих им препоръчал, когато ходят по улицата да не си гледат само в краката, за да не се спънат , или в телефона, а да се оглеждат добре около себе си и като видят нещо, което им харесва да му отделят малко време. Биха могли даже да го снимат и да го пуснат в интернет. За институциите обаче от значение са сигналите, които им се пускат. Никой не може да бъде задължен да го прави, разбира се, но хората трябва повече да се водят по вътрешните си усещания. Ако нещо им направи впечатление и не са доволни, тогава най-добре е да го изразят. От гражданите зависи как ще изглежда градът и квартала им. Не трябва да чакат да се стигне до свършен факт и тогава да реагират. Все още се усеща духът от преди 89-та година – като започне да се случва нещо, хората или са доволни, или си мълчат, защото все още го има онзи страх „да си нямат проблеми”. Съвсем наскоро имахме казус с един от гласовете на недоволството срещу промените в закона за културното наследство Владо Руменов, който бе уволнен от работа, но благодарение на общественото недоволство и натиск – върнат обратно.

В сегашния момент вече не трябва да реагираме с мълчание, защото мълчанието води до разрушение на нашата памет. Държавата, институциите, чиновниците служат на гражданите, а не обратното. Тук все още властва тоталитарното разбиране за държавата, която е извън нас и в ръцете на определена група хора. Трябва най-сетне да скъсаме с това виждане.

Стигнали сме до етап, в който явно като общество чувстваме заплаха за наследството си, виждаме как то изчезва с доста бързи темпове пред очите ни. Точно това би трябвало да активизира хората. Доста обекти са изгубени, но все още има други, които могат да се спасят.

Бих призовал и институциите да не пречат на инициативата от страна на хората, а по-скоро да влязат максимално бързо в процеса и те да го задвижат.

Снимки: Веселин Кирев

Можете да следите дейността на Веселин Кирев на неговата лична страница

Кой се грижи за паметниците на културата?
4.44 (88.89%) 9 глас(а)