Кристияна Брънзалова: Искам да опазвам българската архитектура и да живея на село с много деца


Снимка: Фермата: Нов свят

Интервю: Лина Георгиева

„Ти Криси от „Фермата“ ли си?“ е въпрос, който често се чува около Кристияна на обществени места. Криси е един от най-ярките участници на тазгодишното издание на риалити предаването „Фермата: Нов свят“, но преди всичко тя е архитект и изключителен патриот. Звездният статус на Криси не е бил нейна основна цел, а по-скоро следствие от работата й по опазване на  българската архитектура. Тя става част от предаването, за да популяризира своята кауза за реставрация и консервация на българското, историческите паметници на културата и за да ни покаже, че има борбени млади хора, които се връщат от чужбинаи милеят за родината.

Криси, ти си с образование в архитектурата и работиш в строителния бранш. Какво те насочи по този път?

Още от много малка знаех, че искам да се занимавам с дизайн и строителство. В началото се бях насочила към интериорния дизайн, защото архитектурата ми се струваше по-строга и непозволяваща да си отпуснеш въображението. В последствие отидох да уча в Англия, защото видях, че в чужбина има програми с архитектурен дизайн, които не са толкова сухи колкото тази архитектура, която изучаваме в България. Архитектурният дизайн преплита художествената част, която аз обожавам, с по-строгите принципи на архитектурата, без които не може да се наречеш Архитект.

Така завърших бакалавърската си степен по „Архитектурен дизайн и технологии“ в университета „Салфорд“ в Манчестър, а по-късно станах магистър в университета в Милано със специалност „Архитектурен дизайн“.

Снимка: Личен архив

След това си се върнала в България. Какво те накара да се върнеш?

Аз никога не съм искала да оставам да живея в чужбина. Идеята ми винаги е била да взема полезното от образованието ми зад граница и да се върна, за да го имплементирам в България. Исках да си открадна занаята от там и да го пренеса тук. За жалост, според това което са ми казвали мои колеги, които следват в Родината, в България все още се учи по остарели програми. До колкото знам все още използват стари руски учебници, писани тридесет-и-някоя година. Говорила съм с по-възрастни архитекти, следвали във ВИАС преди много години, които са ми показвали същите помагала. За мое голямо съжаление, аз мисля, че образованието в чужбина дава много по-голям спектър на способности.

Какво смяташ, че трябва да се промени в образованието в България, за да не се налага младите хора да търсят подобни възможности и да правят този труден избор?

За мен най-големият проблем е остарялата система. Макар, че точно тази остаряла система ме отличи в чужбина, защото аз бях единствената, която можеше да рисува на ръка. Много малко от студентите в чужбина можеха да го правят и аз направих много добро впечатление. Така, че системата ни си има и плюсове и минуси. Мисля, че образованието в България може да стане малко по-напредничаво към самата програма по време на следването.

В Англия, например,  имахме цели мултидисциплинарни проекти с хора от други специалности, които симулираха как би изглеждал един екип, когато излезеш от университета и започнеш работа. Всъщност ние бяхме подготвени какво да очакваме и вече на излизане от университета бяхме почти готови кадри. Тук не знам до каква степен се осъществява това. За мен най-трудно беше в университета, а доколкото знам за българските специалисти е обратното – трудното започва след като завършат образованието си.

Снимка: Мариана Камбурова

Какво направи като се върна?

Аз се върнах преждевременно, за да организирам Архитектурно-фолклорен фестивал, идеята за който дойде от дипломната ми работа в университета. Поради големия интерес, организирах и втори такъв фестивал, който протече по сходен начин. Събитията се проведоха в двора на училището на село Хвойна „Св. Св. Кирил и Методии“. Вътре в училището имаше изложби, експозиции с чертежи с архитектурна насоченост, а отвън имаше фолклорна програма. Тъй като дипломната ми работа е върху архитектурата на училището, исках да отворим сградата, за да я видят повече хора, да не я гледат само на чертежи и да се разбере защо е толкова ценна и защо искам да я запазя. Сградата на училището е проект на много известен архитект от пловдивския регион – Боян Чинков. Той също е бил чуждестранен възпитаник, който се връща в България и започва да твори в стила на междувоенния модернизъм.

Снимка: Мариана Камбурова

Снимка: Мариана Камбурова

Основала си и фондация. Ще разкажеш ли малко повече за нея?

Веднага след първия фестивал основах фондация „Даскал Брънзалов“, в която влязоха всички събрани средства от събитието. Вторият фестивал вече бе официално организиран от фондацията и Община Чепеларе. Сега организирам и трето събитие, което ще се проведе на 11 ноември в София. Аз и Калина Кутева, завършила реставрация в Единбург, ще изнесем лекция. Нейната дипломна работа е върху регенерирането на цели региони и тя ще ни разкаже как тази практика може да бъде пренесена и в България. Целта ни ще бъде да покажем как знания и практики, придобити в чужбина, могат да бъдат приложени и тук.

Към събитието ще се включи и още един участник от Фермата – Ивайло Шопски, който ще представи негова авторска родопска песен посветена на позабравен герой от българската история – полк. Серафимов, считан за спасителя на Родопите. Макар на пръв поглед да изглежда, че архитектурата и народната музика нямат нищо общо, това не е така. Както чрез лекцията, така и чрез песента искаме да съживим нещо позабравено от Родопите и да фокусираме вниманието на хората върху неща, важни за българската история.

В събитието ще участва и художничката Елина Тончева, с която ще рисуваме нещо фолклорно с чашка българско вино в ръка, но няма да ви издавам повече.

Снимка: Асен Шушков

Снимка: Мариана Камбурова

Снимка: Мариана Камбурова

Каква е голямата цел, която седи пред фондацията в момента?

Предметът на дейност на фондацията е опазване и изследване на сгради с изключителна архитектурна стойност. Това включва не само регистрирани паметници на културата, а и сгради, които все още не са част от регистъра, но определено заслужават да станат. В момента системата за вписване на нови паметници на културата е малко тромава и ми се ще да покажа всички потенциални такива на едно място, пък кой знае, може някой ден регистъра ми да се използва за основа на официалния списък.

Иначе, първата цел, която бях поставила пред фондацията – да оправим покрива на училището в село Хвойна вече е изпълнена. Сега събирам средства за по-мащабна инициатива – създаването на виртуален регистър на тези сгради с изключителна архитектурна стойност. Този регистър искам да се превърне и в апликация за телефона, така че хората да имат цялата информация за недвижимото ни културно наследство в джоба си.

Личен архив

Снимка: Асен Шушков

Снимка: Мариана Камбурова

Принципно това не е ли задача на държавата? На НИНКН?

Аз мисля, че те нямат ресурс за такъв мащабен проект. Там в момента работят шепа хора, които трудно поддържат наличната картотека и със сигурност няма да се занимават със сгради, които не са в списъка с регистрираните. Аз искам на едно място да имаме цялата информация.   Идеята ми дойде от обиколките ми из България. Обикновено като ходя в някое село, започвам да си говоря с хората, да ги разпитвам за интересни къщи на личности от тяхната история, но това отнема много време. Трябва да търсиш хората – я намериш някой, я не. Искам в апликацията да има джипиес координатите на тези сгради, с описана история, стари снимки, как са изглеждали преди години. Искам като застанеш пред фасадата, да имаш цялата информация, не просто да вървим по улиците и да коментираме колко хубави къщи има, без да знаем нищо за тях. Няма го същия заряд, когато не знаеш кой е построил тази къща, какво се е случило в нея, какво й е разпределението вътре… Така според мен хората ще започнат масово да ги оценяват и пазят повече.

Този регистър трябва да обхване цяла България или говорим тук за един определен регион?

Инициативата към момента е насочена основно към района на Рупчос, или още по-конкретно Ропката, с четирите села, които се намират там – Хвойна, Павелско, Малево и Орехово. Започвам с по-тесен диапазон като крайната ми цел е регистърът да обхване цяла България, но за това ще трябва много по-голям ресурс. Надявам се, инициативата ми малко по малко да набира все по-голяма популярност, да се разраства и веднъж щом се създаде софтуера и системата потръгне, да можем да обхванем територията на цялата страна.

В Англия, когато се е създавал такъв регистър, е имало отряди от специалисти, които са ходели по сигнали и са описвали къщите. Но това са платени държавни служители. На мен идеята ми е да се ангажира обществото. Всеки човек, който смята, че живее в или притежава такава къща, подава сигнал и предава историята, която знае. Мисля че не е нужно да се чака на готово за тази информация, а всеки би могъл да поеме и личен ангажимент. Забелязвам, че все повече хора имат интерес към градската ни среда и би трябвало тези хора да могат да се включат и в моята инициатива.

Снимка: Мариана Камбурова

Мислиш ли, че ще е възможно да се включи и държавата на някакъв етап от проекта? Това все пак е цел с всеобща полза. Да се сформират такива отряди от специалисти, както е било в Англия, например?

Да, мисля, че е възможно. Както бе възможно да съживим сградата на училището в Хвойна, така и това би могло да е възможно. Започнах подготовката на училището за първият фестивал сама с групата ми по народни танци от Милано – „Нашенци“, а в последствие се събраха хора от цялото село, цяла България, дори от чужбина, за да ми помагат да чистим. Щом успях да получа толкова подкрепа за нещо толкова авантюристично  на местно ниво, не виждам защо и да не получа подкрепа от държавата в някой момент.

Това, което правя не е за лична облага, а го правя в полза на родината и се надявам институциите наистина да забележат усилията ми. Към момента идеята на инициативата е хората сами да започнат да виждат красотата на сградите. Вероятно ще ми трябва държавна помощ, вероятно ще ми трябват професионалисти, които много добре знаят какво виждат като архитектурна стойност, но мисля, че най-важно е хората да се образоват. Ако хванем един човек с архитектурно-техническо образование да учи пет човека какво да гледат, би било страхотно. Така и запълването на виртуалния регистър би станало изключително бързо. От малки ни учат на естетика във всичко, защо да не сме естети и към градската ни среда.

От къде намираш време за всичко това? Имаш си ежедневна работа, семейство, приятел.

Успявам да намеря време главно вечер и в компания на по питие (смее се). Като цяло това занимание ми помага да разпусна , защото силно засяга моите лични интереси. Хората, с които съм се обградила, моите приятели, също имат архитектурно насочени инициативи и в моментите, в които сме заедно и разпускаме, си говорим именно за това. Мисля, че щом успяваме да се обединим около нещо толкова готино, няма как да мислиш за него като за допълнителна работа. Да, чисто логистично е малко по-трудно. Главният дарител на фондацията съм си аз като цяло (смее се). Всички средства, които бяха дарени от хората отидоха по предназначение, а всички разходи по фондацията ги поемам за моя сметка. Трудно е, но дори и работодателите ми ме подкрепят. Едно доказателство за това е самото ми участие във „Фермата“, което беше точно с цел популяризиране на инициативата. Аз отсъствах от работа един цял месец и въпреки това не възроптаха, че ме няма.

Доволна ли си от участието си във „Фермата: Нов свят“?

По скоро да. . Видях, че както съм способна да направя чудеса от храброст, когато вярвам в себе си, така и мога да се саботирам. Най-тренираното в мен – ума ми, е способно както да ме изстреля на върха, така и да ме провали безславно. Но това е един от многото научени уроци, с които излизам.

Снимка: Фермата: Нов свят

Животът ми в този един месец там беше най-голямото ми приключение до сега, защото си беше мое. Аз реших да се запиша на кастинга и ме избраха благодарение на това което съм. Без да трябва да се правя на нещо различно. Участвах въпреки всички здравословни и всекидневни проблеми, които имам. И не сбърках. Чувствам се още по-голяма чорбаджийка, защото излизам по-богата на емоции. А и не е за изпускане, че съм плюс няколко безценни приятелства!

Като негатив може би ми се искаше малко повече да се говори за инициативата, да се излъчи малко повече информация по тази тема, а не само нашите битови неразбории. Надявам се, че с присъствието си там съм запалила някакъв интерес в зрителите и ще получа още повече подкрепа. Всъщност, какво говоря… аз вече я получавам!

Снимка: Фермата: Нов свят

Сега, вече след участието ти във „Фермата: Нов свят“, хората питат ли те за инициативата?

 Да, разбира се. След излъчването на моя дуел бях зарината с покани за приятелство във Фейсбук, сред които имаше много надъхани хора да ми помагат, включително един инженер, който ми предложи помощ за създаване на самия регистър. Така, че освен молбите за селфита по улиците, има и положителен резултат от цялата работа (смее се).

Снимка: Фермата : Нов свят

Смяташ ли, че постигна целта си във „Фермата: Нов свят“?

Да, може да се каже. Зрънцето на интереса към работата ми бе засято и сега вече покълва. Искаше ми се да остана повече време, защото обожавах всеки един аспект на селския живот и се чувствах истински щастлива, както в кухнята, готвейки за всички, така и в обора. Щеше ми се да имах повече време да доразвия нещата, които имам да кажа, но въпреки всичко това е една игра, която аз загубих. Аз освен основната ми цел, влязох и за да тествам себе си и успях да видя къде са ми слабите страни. С две думи – след дуела започнах да ходя повече на фитнес (смее се).

Освен Хвойна, кое ти е най-любимото място в България откъм архитектура?

Винаги  ме влече към Родопите. За съжаление, Хвойна е била център на селищна система, и по време на социализма повечето красиви родопски къщи са заместени от бетонни административни сгради. Така се е загубила голяма част от красивата архитектура на селото и може би това е причината да посоча село Косово като мястото, което предпочитам като архитектура. Дори имам информация, че първите хвоиненци са именно оттам, така че  има и такава връзка. За жалост, то е леко позабравен и позапуснат архитектурен резерват, който е на минути от Нареченски бани, които са построени за лечение на немските летци и дори днес е доста известно място за СПА. Косово е на минути от него, но за жалост сградите са оставени на  произвола на съдбата, а жителите са съвсем малко. Там е запазена типичната родопска архитектура и аз смятам, че е прекрасно място за снимане на исторически филм, защото няма два грама бетон. По улиците се вижда старата каменна настилка, няма асфалт и е много красиво. Сякаш се пренасяш в друго време!

Снимка: Мариана Камбурова

Знаем, че имаш мъж до себе си, който те подкрепя във всичките ти начинания. Кажи как се запознахте с Добрин 🙂

Добрин се появи в живота ми в един много интересен момент, когато вече се бях установила в България. Академично вече бях завършила, в професионално отношение имах работа, бях отметнала всички фактори за един спокоен живот. Това, което ми хареса най-много е, че той също като мен е изключителен родолюбец и идва от много българско семейство, прославило и допринесло изключително много за родината ни. Аз съм от много стар български род по бащина линия. Фамилията ми Брънзалова се е запазила по времето, когато насилствено са сменяли имената на хората кръствали  хората, за да премахнат турските фамилии. Тогава моят дядо успява да докаже, че фамилията ни е чисто българска.

Личен архив

Затова за мен е важно да запазим културата и историята си, като свързваме съдбите си с такива хора. Ценностната ни система с него в това отношение е изключително близка и няма как двама души, които толкова милеят за родината и си пасват, да не създадат семейство заедно. Освен това чисто физически си пасваме – аз съм близо 1.90 см, здрава родопчанка  и  няма как да не се влюбя в 2.10 см висок шоп и да не си направим големи бебета някой ден. Освен това, той  ме подкрепя много и за фондацията. Добрин е АйТи и каза, че изключително много ще помогне с регистъра (смее се).

Къде се виждаш след 10 години?

Мечтата ми е да живея на село, в къща извън София, с огромен двор и много деца. Виждам се вече развила фондацията и регистъра да е плъзнал из цяла България. Вече предполагам ще съм завършила второто висше, което искам да запиша догодина, свързано с паметници на културата. Така ще успея да съм в крачка с нещата, които се случват в родината, защото мисля да живея и да градя кариера тук и нямам намерение да ходя никъде другаде. За да обобщим – двоен магистър с много деца и любящ съпруг на село. 🙂

research symptoms