Лъвът от войнишкия мемориал е пред НДК


Скулптурната фигура на бронзовия лъв от войнишкия паметник в София е възстановена на мястото, където е била поставена през 1934 година.
„Къс история се връща на своето истинско и оригинално място. Оригиналният паметник на софийските полкове е открит през 1934 г. от цар Борис Трети. Това е дело на големия кмет и деец на София Иван Иванов на тогавашната община, но и на военните организации, които са искали във всяко населено място на България да има войнишки паметници.“ Това каза заместник-кметът на София д-р Тодор Чобанов при монтажа на скулптурната фигура на лъва в парковото пространство на Националния дворец на културата. На 2 ноември 2017 г. бе извършен монтажът на фигурата на лъва в оформения пиедестал, възстановен както е било при откриването на войнишния паметник.
Признателна България изгражда в София мемориален комплекс от величествени възпоменателни плочи, напомнящи за героизма на Първи и Шести полкове, наречени Софийската „желязна“ дивизия. Паметникът е бил открит тържествено на 28 октомври 1934 г., като на тържествената церемония знамената на полковете се развяват гордо пред строените редици.


През 2014 г. Столичният общински съвет взе решение за възстановяване на мемориала на Първи и Шести пехотни полкове на тяхното историческо място и преместване на скулптурите от художествено-творческия синтез „1300 години България“.
Статуята на лъва е дело на скулптора Михаил Михайлов и заедно с част от плочите с имената на войниците се пазеше в Националния военно-исторически музей. Автор на паметника с възпоменателните плочи е бил арх. Александър Обретенов.
Предвижда се за възстановяването на мемориала да бъде обявен конкурс в началото на 2018 г.

Историческа справка
Първи пехотен Софийски полк

В основата на формирания полк е 1-ва дружина от Българското опълчение, която се прославя в боевете на Шипка и при Стара Загора. След създаването на Българската земска войска през юли 1878 г. дружините добавят към името си наименованието на населеното място, където са създадени и са на гарнизон. Така 1-ва дружина става 1-ва пехотна Софийска дружина. След възкачването на княз Александър І на престола (17.04.1879 г.) тя е преименувана на 1-ва пехотна Софийска на Негово Височество княз Александър І дружина.
На 30.08.1881 г. дружината получава първото си формено бойно знаме. С въвеждането на полковата организация в българската войска през 1884 г. от състава на 1-ва Софийска пехотна дружина, 5-та пехотна Тетевенска дружина и 6-та пехотна Плевенска дружина е формиран 1-ви пехотен Софийски полк. За пръв негов командир е назначен подполковник Всеволожски. Частите на полка се отличават в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война (1885).
Съставът на полка се попълва с войници по наборната система, а офицерският кадър е от завършилите Военното училище в София и Школата за запасни подпоручици. Те се сражават геройски по фронтовете по време на войните за национално обединение (1912 – 1918). През 1920 г. полкът се реорганизира в 1-ва пехотна Софийска дружина. През 1928 г. от нейния състав и 1-ва жандармерийска дружина отново се формира 1-ви пехотен Софийски полк.

Шести пехотен Търновски полк
Полкът е формиран през 1884 г. от 17-та Търновска, 18-та Габровска и 21-ва Еленска дружина. Той е един от първите, създадени след въведената полкова организация. За него полковник Борис Дрангов казва, че където стъпи, трева не никне. Полкът участва в боевете по време на Сръбско-българската война. Денят на победата при Драгоман – 10-ти ноември, е обявен за боен празник на търновци. След 1887 г. за шеф на полка е провъзгласен княз Фердинанд І. Престолонаследникът княз Борис Търновски е зачислен в списъците на полка като подпоручик. През 1889 г. 6-ти пехотен Търновски полк се установява в София на постоянно местослужене. Неговите подразделения участват във войните за национално обединение като част от 1-ва дивизия на Първа армия.
От 1920 до 1928 г. подобно на 1-ви пехотен Софийски полк и 6-ти пехотен Търновски полк е сведен до дружина, когато заедно с 2-ра жандармерийска дружина отново се възстановява. Полковите части участват в заключителната фаза на Втората световна война и се отличават в боевете при Стражин и Куманово.

Източник: Столична община

Гласувайте за тази статия