Мещра или „Как да си намериш майстора?“ (Част I)


Интервю: Лина Георгиева

Срещам се с арх. Иван Колев и инж. Петя Груева, за да си поговорим за сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ – инициатива целяща да опази традиционните български занаяти, архитектура и култура. Иван е завършил УАСГ със специализация „Опазване на архитектурното наследство“, работил е в Националния институт за недвижимо културно наследство, като архитект-проучвател с документирани обекти на наследството из цяла България. Петя е завършила „Строителство на сгради и съоръжения“ във ВСУ „Любен Каравелов“ и към момента е докторант в УАСГ към катедра “Метални, дървени и пластмасови конструкции”, със специалност “Дървени конструкции”. Разговорът ни протече много емоционално, защото двамата са напълно отдадени на каузата, към която и нашият екип вече стана съпричастен. Споделяме с вас емоциите, предизвикани от реалността, и радостта от малките победи.

Защо „Мещра“?

Иван: През 2015 г. се сформира една група от колеги, с които учехме в курса за реставрация към НИНКН. Имахме сходни интереси към опазване на наследството и нуждите на обществото, проблемите, с които трябва то да се справя. Едновременно с това се появи и инициатива за създаване на музикален фестивал в село Долен. Тогава бяхме поканени, за да направим нещо, което да популяризира архитектурния резерват сред гостите на фестивала. Попадайки там, местните хора ни разказаха за стария език на майсторите строители, който се казва „мещренски“. В този район „мещра“ означава майстор. От тази инициатива за популяризиране на архитектурния резерват в село Долен се формира и нашето сдружение.

След това какво стана? Имате ли други проекти?

Иван: Работим в Стара планина, Странджа и Родопите.

Петя: През 2016 г. кандидатствахме за финансиране към Национален фонд „Култура“ с проект „Добър ден, майсторе! Как я построи?“, който бе свързан с проучване на нематериалното наследство и връзката между нематериално и материално. Идеята беше да се търсят местни майстори в Странджа, които владеят строителни техники от времето на Възраждането. По време на теренното проучване не само се търсеха майстори, а се документираше и архитектурата като типология, архитектурни и конструктивни детайли.

 Такова нещо правено ли е преди?

Иван: Такива неща са правени на държавно ниво – институти, музеи. На ниво гражданско общество и сдружения, няма много хора, които да работят с теренни проучвания, анализи, типологизиране на къщи, изследване на занаятите, които също са много важни. Обвързването на материално с нематериално наследство не е правено до сега по този начин. На държавно ниво тези две неща са разделени и няма добра връзка между институциите. Няма връзка между тези, които проучват архитектура и строителство, и тези, които проучват културата и занаятите.

Петя: Тези, които проучват нематериалното наследство не биха си задали въпроса дали има майстор, дали има кой да реставрира. Ние вече имаме връзка с етнолози и хора, занимаващи се с нематериалното наследство, партнираме си с Института по етнология и фолклористика към БАН и направихме изложба с крайния резултат от проекта в Странджа. След това две наши колежки станаха докторанти в този институт.

Иван: Сега вече имаме и архитекти, които се занимават и с нематериално културно наследство, правейки точно тази връзка, която до момента е липсвала.

Как намирате финансиране за проектите?

Иван: Доста голяма част от работата ни е доброволческа, но имаме и няколко проекта, за които успяхме да спечелим финансиране. Това ни позволи да ги разпрострем във времето, за да получат последователност и завършен вид, който да може след това да се надгражда. Единият от проектите е този в Странджа, който беше за период от една година.

Петя: Там вече нямаме финансиране и сега трябва да мислим как да продължим работата, или да търсим друг източник за финанси.

Иван: Това е логиката на такъв вид финансирания – дават ти стимул да създадеш нещо, да започнеш инициатива, която да търси самостоятелност. Ако тя не получи самостоятелност, тогава значи нещо не е както трябва – финансова обосновка, културна значимост, приложение.

Петя: След като приключи финансирането в Странджа, направихме работилница там, която беше с по-демонстративен характер. Присъстваха двама майстори. Единият се занимаваше с редене на турски керемиди, а другият с обшивка по фасадите с цепени дъбови дъски. И двамата направиха демонстрация на занаятите, като участниците имаха възможност също да се включат. Опитахме се да документираме занаятите им. Този път имахме и такса за участие и по този начин успяхме да финансираме мероприятието.

Иван: Самото проучване и документиране там започва да придобива самостоятелност. Отделно от това имаме още два финансирани проекта. Едната инициатива бе съвместно дело с Етнографският музей на открито “Етър” и бе финансирана от Министерство на културата. Тогава идеята бе да се стимулират музеите да развиват и осъвременяват програмите си. „Етър“ е голям музей с големи възможности, има архитектурна стойност, не само музейна. Там създадохме програма за обучение на хора за архитектурата на мястото. Идеята бе ние като архитекти, инженери и специалисти в недвижимото културно наследство да подпомагаме разбирането на посетителите за архитектурния регион в Средна Стара планина. С финансирането на министерството стартирахме програмата и вече трета година я правим. Първата година бе освободена от такси за участието, а следващите две години успешно се провежда като платено обучение. От миналата година Камара на архитектите в България се включи и стана партньор на събитието. Благодарение на това вече идват и много архитекти, които искат да научат нещо повече за опазването на архитектурно наследство и за типичната архитектура в Стара планина. Архитектите искат да видят на практика как се осъществяват строителните техники и да се срещат с майстори, които показват определени сглобки, строителство с камък и дърво, с глина. Тази година мина много добре. Имахме 31 участници.

( Повече снимки може да разгледате във Facebook страницата на ЕМО „Етър“ )

Каква е идеята на платените обучения?

Иван: Да предадем нашия опит, това, което сме научили и събрали като информация с много труд. Провеждаме лекции насочени към видовете конструкции, самите сгради като архитектурна типология. Не се опитваме да създаваме обучения само, за да кажем, че ги има, а да споделим нашите специализирани познания с повече хора. Опитваме се да споделяме теоретични и практически знания в лицето на майстори. Практическата част в нашите обучения се извършва от самите майстори, които предават своите знания директно. Тогава хората се включват и започват да работят с майсторите, изработват истински неща на място.

Много е хубаво, че архитекти проявяват сами интерес и идват при вас, за да се информират. Вие работите и с доброволци и с професионалисти едновременно. Разкажете как протича точно работата на терен. Какво правите?

Петя: Работим по различен начин в двата случая. Към доброволците имаме специфични предварителни изисквания, защото с тях отиваме да вършим работа с конкретна цел – да проучим район, архитектура, майсторлък. Затова гледаме да взимаме само хора, които са специалисти в определената област или са с много силен интерес към културното наследство. Тогава те се разпределят по групи и започва документирането. Гледаме да обогатим знанията си, да съберем повече информация, което да ни помогне и в популяризирането на идеята. Материалното наследство го документираме с измервания, скици, фотографиране, а нематериалното чрез интервюта с местни хора, видео записи на работата им. Когато хората се включат по този начин и работят за обогатяване на проекта, тогава нямаме такси.

Каква е крайната цел?

Иван: Крайната цел е да систематизираме събраната информация, да се анализира и да се представи публично. Опитваме се да популяризираме неща, които ние смятаме за ценни за цялото общество.

Как си намирате проектите? Сами ли ги избирате или ви насочват?

Иван: Повечето от нещата, върху които сме работили са искани от местните хора в дадено населено място. Ние не си избираме определени места и да кажем на хората от какво имат нужда те. Този начин на работа го намирам за леко тоталитарен. Ние отиваме там, където хората имат нужда от нас и търсим начини как да се отнесем експертно към техните нужди. Опитваме се да сме им в помощ. Както в с. Долен, така и работата ни с етнографски музей на открито „Етър“, в Странджа, с. Лозен, са местни инициативи. Тогава, заедно с хората на място решаваме какво би могло да се свърши в полза и на опазване общото ни наследство, и на тяхната настояща жизнена среда.

Как се свързват хората с вас? Как разбират за вашето сдружение и инициативите ви?

Иван: В повечето случаи става чрез лични контакти, но вече редовно ни пишат на страницата във Фейсбук, пращат ни имейли с конкретни идеи за обучения, реставрация, консултации. Хората имат нужда от професионална подкрепа, а често няма към кого да се обърнат, когато искат да възстановят стари сгради.

Снимки: сдружение „Мещра“

Към ЧАСТ II

Ако желаете да се запишете за обучение, да станете доброволец, търсите майстор или искате да спонсорирате дейностите на сдружение „Мещра“, можете да се свържете с тях на следните контакти:

инж. Петя Груева – 0876 36 56 39

meshtra.ngo@gmail.com

http://meshtrango.com

https://www.facebook.com/meshtra

 

Мещра или „Как да си намериш майстора?“ (Част I)
4.5 (90%) 4 глас(а)