Мещра или „Как да си намериш майстора?“ (Част II)


Интервю: Лина Георгиева

Разговарям с арх. Иван Колев и инж. Петя Груева от сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“, с които ви запознахме в първата част на интервюто. Иван е завършил УАСГ със специализация „Опазване на архитектурното наследство“, работил е в Националния институт за недвижимо културно наследство, като архитект-проучвател с документирани обекти на наследството из цяла България. Петя е завършила „Строителство на сгради и съоръжения“ във ВСУ „Любен Каравелов“ и към момента е докторант в УАСГ към катедра “Метални, дървени и пластмасови конструкции”, със специалност “Дървени конструкции”. Разбрахме за проектите, работилниците, обученията и най-вече, целите на сдужението. Предстои да разберем какво следва за „Мещра“, разговаряме още за образованието, проблемите при реставрациите, приемствеността на традициите, намирането на материали и още много други интересни теми.

По какви нови проекти работите сега?

Петя: Имаме финансиране за нов проект от Национален фонд „Култура“. Казва се „Строителните занаяти на Стара планина“. Вече направихме теренно проучване с доброволци в област Габрово, във връзка с изпълнението му. По проекта работим съвместно архитекти, инженери и етнолози от ЕМО „Етър“.

 

Тази година за пръв път имахме и реален обект за реставрация, който беше организиран като място за обучение и практика. Прекарахме една седмица в с. Лозен. Там реставрирахме глинена и варова мазилка на къща, беше включено и обучение за изграждане на кирпичена зидария.

Съвсем скоро предстои работилница в село Руня, Община Дряново, където главният акцент ще бъде практическа част по реставрация на глинени мазилки. Освен това са включени лекции, свързани с опазването на недвижимото културно наследство и дървените конструкции, характерни за периода на Възраждането в Стара планина. Участниците ще имат възможност да се включат в работилници по каменна зидария и изработване на мозайки. За повече информация, вижте в страницата на събитието.

Къде е най-големият проблем? Като работите и се срещате с толкова хора, работите с институции, обикаляте различни места, виждате различни къщи, райони и обичаи, къде виждате да има най-голям проблем?

Иван: Голяма част от проблемите са липса на комуникация между заинтересованите страни. Държавата трудно комуникира със собствениците на паметници. В повечето случаи тяхната комуникация е чисто административна, а няма разговор на чисто човешко ниво. Това е ролята на гражданското общество – да работи за по-добра комуникация и да подпомага това, което държавата няма ресурси да направи. Трябва да има връзка между майстори, проектанти и собственици. Голям проблем е, че не се е осъществявала такава връзка до този момент. Смятам, че архитектите и инженерите трябва да знаят повече за традиционните материали, които са използвани тук и за начина на работа с тях. Трябва да се мисли по-критично към случващото се в момента. Не е необходимо всички да използваме едни и същи материали, защото те са лесни и достъпни на пазара, а да направим малко усилие и да постигнем най-доброто, което можем, познавайки по-добре собствените си архитектурни традиции и околна среда.

Петя: Поради тези причини ние сме отворени към всички собственици на стари къщи, които имат нужда от съвет или контакт на майстор. Обикаляйки по районите се запознаваме с майстори и ако някой се интересува от информация за реставрация, може да се свърже с нас и да го насочим.

Какво е най-интересното нещо, което научихте от местен майстор? С какво ви впечатляват най-много?

Иван: Аз съм много впечатлен от сухата каменната зидария. Трудна е не само като физическа работа, но също и като оформление. Това е нещо, което прави голямо впечатление, това е майсторството. Виждаш как един човек се захваща с работа, на която ти с дни ще се чудиш как да я започнеш, а той я постига с такава лекота. Веднага разбираш, когато някой човек е отдал голяма част от годините и работата си на специализация в определено майсторство, а не да прави всичко.

Петя: Наистина е много сложно с каменната зидария. Тази година в „Етър“, майсторът по каменни зидарии постоянно гледаше участниците в ръцете и как поставят камъните и им разместваше всеки един камък. Гледаше да не ги изпуска от поглед, защото после трябваше да развали всичко и да го пренареди на ново. (смее се)

Звучи много сложно. Как тогава имаме гаранция, че една реставрация се извършва качествено, след като занаятите са почти забравени?

Иван: Това е много голям проблем. Загърбено е някакво много естествено знание към природата, нейните възможности и ресурси. Повечето случаи въпросът е защо хората изобщо стигат до момент на реставрация и търсят помощ от държавата. В повечето случаи не се стига до реставрация, а до унищожение. Има липса на подходящи строителни материали, липса на майстори, липса на информираност, което кара хората да предпочитат да бутнат старата къща, отколкото да започнат реставрация. Това са цели групи проблеми. Първо са майсторите, които липсват и няма мрежа от хора, които да могат да работят по такъв тип сгради с такъв тип материали. От друга страна липсва кой да им възложи такава задача, защото самите инвеститори нямат нагласа, за да го поискат от някого. Трета група проблеми са самите материали, които са трудни за добиване. Не е ясно дали всички тези материали, които са влагани едно време могат все още да се добиват в България, защото това е цяла технология на обработка на материала. Например дървото трябва да съхне определен брой години, трябва да бъде рязано в определен период от годината. Това са процеси, на които не се обръща внимание. Накрая получаваме некачествени материали, които се влагат в строителството. Отделен проблем са съвременните материали. Те също трябва да бъдат използвани, все пак живеем в съвремието, но осъществяването на връзката между старо и ново също е голям проблем в България. Това е архитектурен и конструктивен проблем.

От къде идва този проблем?

Иван: Обучението по архитектура в повечето случаи е насочено към работата с нови строителни материали, с нови обекти, всеки иска да направи нова сграда. В реалността и практиката, обаче, работим повече с нещо съществуващо, или се намесваме в градоустройството, или добавяме, отнемаме, допълваме нещо на вече съществуваща сграда. Практиката ни в по-голямата си част е във вече изградена среда. Насочеността на образованието, обаче е такава, че младите архитекти се учат основно да изграждат нещо ново. Работата с контекста е основен приоритет на катедра “История и теория на архитектурата” в УАСГ, но малък брой от бъдещите архитекти избират да специализират това.

Петя: В инженерното образование почти не се засяга реставрация на дървени конструкции. Не се учи нищо за старите техники за строителство с дървесина, как е обработвана тя, не се споменава това, че в момента строителството с дървесина следва съвсем различен тип технология и няма общо с правеното преди. Например, преди се е строяло много с дъб, сега се строи с иглолистна дървесина. Това е съвсем различен тип философия и когато инженерът е обучен само по съвременния начин и види една стара дървена конструкция, той очаква, че тя е изградена по същия начин, но тя не е .

Иван: Често така се съсипват обектите, затова е необходимо да има тази информираност. Архитектите имат такава специализация, но инженерите нямат и когато се стигне до такъв обект, то архитектът трябва да свърши работата и на останалите, а това е невъзможно и най-малкото по закон няма право да го прави.

А вярно ли е, че реставрацията излиза по-скъпо, отколкото да се построи нова сграда? Може би това е нещо, което отказва много хора.

Иван: Всеки, който живее в дом, трябва да си го поддържа. В личните си домове правим от време на време основен ремонт, но в повечето случаи не ни излиза десетки хиляди левове, защото това е жизнена среда, която е била поддържана през годините. Така трябва да е и с обектите на недвижимо културно наследство. Ако имаше такава ежедневна поддръжка, тогава нямаше да има нужда от така наречената „скъпа“ реставрация. Това е резултат на дълги години липса на дейност. Реставрацията се появява на границата между живота и смъртта, но първо трябва да се помисли защо тази сграда е стигнала до това състояние. Хубаво е да се питаме защо искаме да ползваме тази сграда, като се реставрира или пак ще бъде оставена да се руши. Когато става дума за важни обществени обекти, държавата трябва да има политика спрямо тях, а при частните собственици трябва да има и някаква самоинициатива и те сами да не допускат такова нещо. Държавните фондове за реставрация рядко стигат до частни собственици, тъй като се ползват приоритетно за археология и обекти от национално значение. Но в много случаи хората дори не знаят за тези фондове. Те не знаят какви са им правата, не знаят как да постигнат това, което искат. Затова е важно да има повече обсъждания, споделяне на информация и срещи между различните заинтересовани страни.

Реставрациите са скъпи и заради липсата на хора и знания. Майсторите, работещи само реставрация не са организирани в асоциации, а ако бяха, щеше да има повече ползи и за инвеститори и за млади хора да се обучават в занаятите. Тогава и цената на самите реставрации щеше да е друга, защото щеше да има множество обучени хора със систематизирани знания, но заради липсата на такива групи от хора, процесът е много скъп.

Далече ли сме от идеята да придадем модерни функции на стари сгради?

Иван: Не, изобщо не сме далеч. Част от сградите биха били много по-доходоносни, ако запазят важните си характеристики без да трябва да се появи нещо ново на тяхно място. Тук идва и ролята на архитекта, който трябва по правилен начин да осъществи симбиозата между старото и новото, да внесе съвремието от себе си. Съхранено старо строителство, което е издържало през десетилетия, ако не столетия, и да бъде унищожено, за да се построи нещо с материали, които имат по-кратък живот, е също така природонесъобразно. Много от новите строителни материали имат негативен отпечатък върху природата, докато едно време се е строило само с природни елементи. Така опазването на наследството е свързано и с опазването на природата. Колкото повече се опитваме да съхраняваме старото, толкова повече съхраняваме и околната среда.

Правят ли се някакви стъпки за промени в образованието?

Иван: Да, до колкото ми е известно с това се занимават колеги архитекти, заедно с Министерство на образованието. Идеята е да се започнат обучения свързани с архитектура за ученици. Ако от ранна детска възраст това е посято, то лесно ще порасне някой ден. Изгражда се отношение за опазване на културното наследство и природата от дете.

Петя: По проекта ни в област Габрово е предвидено да се срещнем с учениците от НГПИ Тревненска школа, за да им разкажем за нашата инициатива и обекти. Те ще имат възможност да дойдат на второто теренно проучване през октомври месец, така че ще можем да навлезем донякъде и в образованието на младежите.

Какви цели сте си поставили пред сдружението, не само пред самите проекти?

Иван: Искаме да изместим нагласата от посока очакване към посока на действие. Хората в момента очакват, че ще дойде държавата и ще им организира личния живот, ще им реставрира къщите, което няма как да стане. Тогава изпадаме в обвинения към държавата, докато повечето неща зависят от нас и трябва сами да ги постигнем. Това за мен е нещо, което има голямо значение за гражданското общество. Искаме да накараме хората да действат по-самостоятелно и по-организирано, да не разчитат само на държавата, а да работят заедно и да поставят ясни изисквания към държавата. Искаме също така да организираме повече неформални и формални срещи и групи, които да общуват.

Петя: Хората трябва да започнат да припознават плюсовете на старите сгради. Надяваме се повече млади хора да се заинтересоват от традиционните занаяти и да започнат да се обучават в тях, защото има голяма дупка във възрастта. Майсторите са много стари и скоро няма да са тук вече, а младото поколение не се интересува да се научи на занаят.

Иван: В чужбина има асоциации, които се занимават с опазването на тези знания, а хора, които владеят специфични строителни техники са много търсени.

Какво искате да кажете на младите хора?

Иван: Да не предават идеите и мечтите си. Много хора искат да работят в сферата на опазване на културното наследство, но бързо се обезверяват след сблъсък с първите трудности. Ако искат да променят нещо, трябва да са последователни и да не се отказват.

Петя: Да не отричат наследството си, а да го ценят и съхраняват.

Какво си пожелавате на вас?

Иван: Да задвижим механизма на самосъзнанието в обществото, свързан с опазването на народната ни архитектура. Тогава нашето сдружение ще е постигнало целите си и ще има възможност да се справя с други важни проблеми на културното наследство.

Снимки: Архив, сдружение „Мещра“

Ако желаете да се запишете за обучение, да станете доброволец, търсите майстор или искате да спонсорирате дейностите на сдружение „Мещра“, можете да се свържете с тях на следните контакти:

инж. Петя Груева – 0876 36 56 39

meshtra.ngo@gmail.com

http://meshtrango.com

https://www.facebook.com/meshtra

Мещра или „Как да си намериш майстора?“ (Част II)
4 (80%) 2 глас(а)