Отбелязваме Възнесение Господне – Спасовден!


Днес отбелязваме Възнесение Господне или Спасовден. Празникът отбелязва момента, в който Иисус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите починали близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.

Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият.

Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви, наречени „русалийки“, „русалци“, „русалии“. Представяли си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват странни болести. Приема се, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.

Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.

Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи под растението, но с мъж, с когото няма кръвна връзка. Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат назад. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо” и не се възприема като прелюбодеяние.

Имен ден имат: Спас, Спаска, Спасена, Спасимира

Отбелязваме Възнесение Господне – Спасовден!
Гласувайте за тази статия