Паметникът на Свободата на вр. Шипка


Паметникът на свободата –  Паметникът на Шипка, е монументална скулптура, построена на връх Свети Никола, за да увековечи подвига на загиналите за свободата на България в подножието на върха, където през лятото на 1877 г. са се водили и решаващите боеве за Руско-турската война и Освобождението на България.

Паметникът на свободата е част от Националният парк-музей Шипка. Построяването на този и останалите паметници в комплекса е плод от съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия български народ. Преплитат се природни забележителности и исторически събития, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас и една от най-големите туристически забележителности.

hram_Shipka

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север са Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От там започва и националният паметник Шипка. Край Шейново, където е разбита и пленена войската на Вейсел паша, е Паметникът на победата.

Основният камък на Паметника на свободата е положен на 24 август 1922 г., а строителството завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от държавния глава цар Борис III.

BASA-746K-1-84-14_Shipka_Pass_Liberty_Monument_aerial_photo,_Bulgaria_1930s

Въздушна снимка на паметника преди неговото завършване (към края на 20-те години на XX в.).

През 1920 г. живите опълченци се събират на конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Необходимите средства са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.

img_1

Началото на техническите проучвания за строежа и на организирането му е през пролетта, а строителството започва през есента на на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов. През 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков.

През първия етап на изграждането главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко – Пеньо Бомбето. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. усилената строителна дейност е с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните са обработвани на ръка и извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът е превозван по нов път с катъри от Мъглиж и Енина.

Грубият строеж на каменната кула е завършен през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника приключва през 1930 г.

Shipka_Memorial_-_interior

Мраморният саркофаг с костите на войниците. Снимка: Marcin Szala

Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде върху паметника. С помощта на макет от подръчни средства на място се видяло, че ако фигурата е отгоре, няма да се вижда, затова лъвът е поставен върху корниза над главния вход на паметника.

800px-Exposition-in-Shipka-Momorial

Експозиция в паметника с картината на руския художник Алексей Попов „Защитата на Орлово гнездо (Шипка)”. Снимка: Едал Антон Лефтеров

Паметникът представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, висока 31,5 м. Огромният бронзов лъв на входа е с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж има голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Нагоре има още 4 етажа, на които са разположени копия на български бойни знамена и други реликви, а от върха на кулата се открива прекрасен изглед към района, станал сцена на Шипченската епопея и боевете, които са се водили на най-високите точки на Шипченския проход – върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка.

Заглавна снимка: Бисер Янев

Паметникът на Свободата на вр. Шипка
5 (100%) 2 глас(а)

placeholder