Приказен хотел на отдалечен остров е вдъхновил Питър Пан


Предприемачът Ванеса Брансън има навика да превръща собствените си къщи във вдъхновяващи въображението, перфектно декорирани хотели. През 2002 година, докато търсила място за почивка в Маракеш, тя случайно намерила частна резиденция с двор, която съответно решила да купи и да реновира. След две години отворила Ел Фен – в момента един от най-шикозните хотели в града. Сега Брансън отново преосмисля проект за отдалечения шотландски остров Ейлиан Шона, който също е нейна собственост, като една мечтана дестинация за гостите, които се надяват да избягат от суровата съвременната реалност.

Островът има знаменита история. Авторът Дж. М. Бари е прекарвал летата си на него, когато е написал сценариите за филмовата адаптация за Питър Пан. Единствените сгради на острова са едно имение с голяма къща и няколко очарователни малки къщички. Посетителите пристигат с лодка от сушата до острова, минавайки покрай руините на средновековен замък.

“Трудно е да се опише колко е красиво тук,” казва Брансън“Това може да е истинският ‘Neverland’. Няма градска светлина, така че нощното небе е просто приказно. Няма също и шумово замърсяване, така че всичко, което чувате е само природата. Когато приливът идва, една част от острова се превръща в синя лагуна.“


Първоначално Брансън със съпруга си Робърт Деверю започнали да реновират главната къща като къща за ваканции с нов покрив и модерна инфраструктура и уреди. Брансън била бременна по това време, но това не я спирало да декорира цялата къща, която се състои от 12 спални, библиотека с билярд и хол с камина и роял. “Трябваше да направя всичко това за 5 седмици преди да се роди бебето, така че отидох в Джон Левис и купих 100 хавлии и 100 калъфки за възглавници,” спомня си Брансън. Двадесет години по-късно, повечето са издържали на изпитанието на времето. “Ако купуваш най-доброто, боли само веднъж,” казва тя.

Едно дизайнерско правило, което Брансън винаги е следвала е да се започне първо с изкуство в интериора. В началото на 90-те години тя е поканила на острова един неин познат, абстрактният художник Фред Полок, за да нарисува разточително абстрактната стенопис в трапезарията. След това тя се вдъхновява от палитрата на този стенопис, за да взима другите декоративни решения в къщата. Това означава оранжеви стени в едната баня, червени марокански килими и кресло със златиста дървена конструкция и тапицерия в тюркоазено синя коприна в хола. “Противополжните цветове наистина карат стаите да вибрират,” казва Брансън.


Преди няколко години Брансън решила да отвори Ейлиан Шона като хотел. Гостите може да наемат целият остров, само основната къща или една от малките къщички. Това решение я накарало да възстанови старото училище, една двуетажна сграда, която не е използвана от над 100 години. “Покривът се беше сринал и птиците си правиха гнездата вътре,” казва Брансън. Сега бившето училище разполага с газови лампи, викторианска чугунена вана с гледка към морето и открит душ.


Освен стенописта на Фред Полок в главната къща също са изложени десетки произведения на изкуството, включително няколко рисунки с въглен от Уилям Кентридж. Южноафриканският художник Бийзи Бейли е приел поръчката на Брансън за събиране на материал от плажа, от който да направи дървена скулптура, вдъхновена от Тинкър Бел. Резултатът и досега седи върху камината в хола. Цветовете на стените стават все по-ярки с годините: “Доброто изкуство изглежда дори по-добре с ярки цветове за фон,” казва тя. “Голямата къща е предназначена да бъде къща за купон, място за празнуване с приятелите и семейството. Не искам нещата да стават съвършени и суетни.”

Източник: www.elledecor.com

Снимки: James Merrell

research symptoms