Шишковата градинка във Варна може да изглежда така

Първа награда в конкурса “Визия за Варна” за пл. Екзарх Йосиф бе спечелен от екипа на арх. Начев и партньори


ВИЗИЯ И ОПИСАНИЕ НА ИДЕЯТА

Идейният проект „Визия за площад Екзарх Йосиф“ във Варна предвижда преработката на ул.“М.Колони“ в смесена зона за паркиране само на електрически и хибридни МПС и връзка между пешеходната зона и Приморски парк. Планирано е строителство, разширяване и облагородяване пешеходната зона и паркирането по ул. „Колони“, изграждане на велоалея и паркинг за велосипеди. Визията включва изграждане на пешеходен остров за кратковременно паркиране, заключен в зоната между ул. „М. Колони“, „27-ми юли“ и кръга на градинката, който да повиши комфорта и безопасността около училището и приоритетно на учениците. За разделяне между зоната за паркиране и автомобилния трафик са изполвани разноцветни бетонни скулптури (ученически чанти), които да разнообразяват пространството и да напомнят на минувачите за близостта на училището.

10714215_10203087631178833_7221856321698189488_o

Идеята е пространствата да се използват по-ефективно, като се възстановява частично старата, търговска функция на мястото за временно паркиране – Ченгене пазар, на който може работи като т.нар.“фермерски“ пазар в дните, в които училището не функционира – уикенда и ваканциите на децата.

Жълтата линия, която разделя градинката на две части е препратка към историята на мястото и обозначава бившата крепостна стена на града. В тази връзка настилката „извън“ крепостната стена е в зелен цвят и показва къде е бил краят на града до около 5-ти век и от къде е започвала зелената зона.

1397185_10203087631218834_1565754644642912327_o

Проектът е резултат от екипната работа между Християн Облаков, арх. Калоян Димов и арх. Жулиан Начев, на който в момента му предстои защита на концепция за мястото на главен архитект на община Варна. До момента архитектите нямат обратна връзка с общината относно визията на площада.

ИСТОРИЯ НА ПЛОЩАД „ЕКЗАРХ ЙОСИФ“

Самото пространство е претърпяло множество метаморфози докато достигне днешния си облик.

През 15 г. сл. Хр. Одесос става част от Римската държава. Новата власт влага усилия за разрастване и укрепване на старото гръцко селище. В контекста на написаното римските управници решават да съборят старите гръцки крепостни стени и да изградят нова фортификационна система от дялън камък. Северната римска стена на Одесос се спуска от днешния храм „Св. Николай” по ул. „27-ми юли”, пресича пл. „Екзарх Йосиф” и продължава пътя си зад сградите, разположени от южната страна на ул. „Михаил Колони”.

През османския период градът бележи ново разширение, изграждат се нови крепостни стени, макар и без висока художествена стойност. Между 1830-1878 г., когато започват възстановителните дейности населението на града е смесено – хора от различни етноси и вероизповедания. Всяка от етническите групи оформя самостоятелни райони за обитаване – т. нар. варненски махали – турска, гръцка, гагаузка, арменска, татарска, еврейска, циганска, а най-малка от всички  е българската, поради малочислената българска общност. Площад „Екзарх Йосиф” по това време съществува като обществено пространство. Има форма на неправилен многоъгълник, около който са разположени множество двуетажни къщи с каменни първи етажи и мази и дървени обшивки до втория етаж. Това е т. нар. „Ченгене пазар”, една от най-оживените търговски зони. Близостта до пристанището определя тукашното съществуването на множество страноприемници с пивници на първите етажи. Този пазар е пресечна точка на три махали – гагаузката на север и запад, арменската на югозапад и гръцката на изток, югоизток. Сред най-известните пивници на Ченгене пазар е тази на Манови, която е съществувала в карето между улиците „Стефан Караджа” и „Михаил Колони”. Пазарът, разположен в площадното пространство е събирал множество амбулантни търговци, а също и такива, предлагащи стоки, дошли по море, предвид и на близостта на пристанището. Очарование е давала и разноцветната езикова картина – гръцки, турски, български и др.

1799124_10203087631858850_7333013118015922827_o

Освен като търговско и жилищно пространство, в близост до площада се намира и духовното средище на арменската общност във Варна – арменската апостолическа църква „Св. Саркис” (от средата на ХІХ в.) и арменското училище, чиято стара постройка е заменена от настоящата през 1897 г.

През 1865 г. на ул. „27-ми юли” българското население на Варна изгражда първото българско училище, където е устроен и параклис „Св. Архангел Михаил” (най-старата българска черква във Варна).

След Освобождението на Варна на 27-ми юли 1878 г. етническата карта на града се преначертава. Това се свързва с етническото настъпление на българите и респективното изселване на голяма част от турската, а впоследствие и гръцка общност. Наименованията на махалите се запазват, но те губят своя етнически облик. С приемането на Първия градоустройствен план на Варна през 1897 г. се създават нови улици и се благоустрояват различни райони. Една от главните улици „Цар Борис” се е спускала към „Ченгене пазар”. Още през 1897 г. започва и премахването на първите сгради в района на „Ченгене пазар”.

През 1912 г. се появява идеята за устройване на кръгов площад, начинание, което ще се реализира след Първата световна война.

През 1923 г. площад „Екзарх Йосиф” започва да придобива кръговата си форма. В този период Варна се превръща във водещ туристически център в България и общинската управа взема множество решения, свързани с подобряването на градската среда. В тази връзка започва поголовно събаряне на старите дървени къщи в гръцката махала и в частност на пл. „Екзарх Йосиф”. Те се заменят с нови постройки, оформени с модерни архитектурни тенденции. Първата къща, която се появава на този площад е дом с клиника на д-р Николай Ненов от 1924 г. (проект на арх. Антон Франгя и украсена на нивото на атиката с великолепни скулптурни фигури, изработени от Кирил Шиваров). Предвид развитието на лечебен туризъм, около пл. „Екзарх Йосиф” се откриват множество частни пансиони с клиники, ръководени от местни лекари. През 1925 г. на площада изникват две забележителни сгради – собственото здание на арх. Манол Йорданов и домът с месарница на Христо Малинов.

През 1926 г. североизточното каре на площада, граничещо с ул. „Михаил Колони” е закупено от известния варненски лекар и общественик д-р Данаил Савов Шишков (Роден е през 1876 г. в Ловеч. Завършва медицина в Сорбоната, специализира акушер-гинекология. Установява се във Варна през 1911 г. Първоначално открива частна клиника в зданието на гранд хотел „Ню Йорк”, която съществува до 1926 г. През 1936 г. се установява да живее в София, където умира през 1959 г.). Възлага на арх. Георги Костов да изработи архитектурен проект за курортен дом с клиника, но по неизяснени причини през 1927 г. преупълномощава инж. Георги Бърнев със същата задача. Сградата е издигната през 1928 г. и е открита тържествено като „Курортен дом – Здраве”. Тук е отворена модерна клиника, където е монтиран и първият рентгенов апарат във Варна – „Сименс”. По същото време пл. „Екзарх Йосиф” има неугледен вид, неотговарящ на реномето, което лечебното заведение на д-р Шишков си изгражда. В тази връзка докторът влиза във взаимодействие с общинската институция като закупува дялън камък за оформянето на бордюри и плочи за покриване на тротоарните пространства.

Започват изкопни работи за полагане на нова канализация, при което строителите се натъкват на множество стари гробове. Запазено е известие от в-к „Варненски кореняк”, бр.2 от юни 1928 г.: „При разкопаването за канализация се откриват гробове. Костите на покойните се разхвърлят. Това е грехота и срамота. Такива се виждат по пл. „Екзарх Йосиф”. Добре е да се приберат там, гдето им е мястото”. Към 1932 г. д-р Данаил Шишков кани варненския паркоинженер Антон Новак да засади със свежи цветя и декоративни храсти новата градина. Посадени са и дървета от вид рожков. По време на оформянето на площада и озеленяването му, д-р Шишков участва активно, по подобие на уредник на пространството. От това време в съзнанието на хората остава и наименованието на пространството „Д-р Шишковата градина” или „Шишкова градина”.

 

Шишковата градинка във Варна може да изглежда така
5 (100%) 4 глас(а)