Стоил Райков: Майсторите няма да се върнат в България


Интервю: Лина Георгиева

Редакция: Ани Дамянова

Със Стоил се познаваме вече близо 10 години. Когато се запознахме, той учеше право и щеше да става адвокат. Сега нещата са много по-различни и Стоил ръководи успешен строителен бизнес в Лондон, където се занимава с изработването на кухни и други довършителни работи. Като цяло той е закърмен в Англия. Неволята гони семейството му от България, когато е бил още бебе. Любовта към родината го връща тук като студент, а през годините го наблюдавах как се бори, за да се установи, да започне успешна работа и да се радва на живота. Сега Стоил е обратно в Англия. Бизнесът там процъфтява, а клиентите са други, заплащането е друго , начинът на работа е друг. В един откровен и приятелски разговор той ни споделя някои тайни от „кухнята“ на успешния бизнес в Англия.

От кога имаш интерес към строителството и как се захвана с него?

Никога не съм очаквал, че ще се занимавам със строителство, но съдбата ме тласна в тази посока. Майка ми се занимава със строителство отдавна и 2008 г., преди кризата, тя инвестира в няколко сгради. С идването на кризата, обаче, тя се принуди да се оттегли, защото работата по обектите не вървеше. По това време аз учех право, но в един момент реших, че това няма да е моята кариера и ми се прииска да пробвам късмета си със знанията, които бях успял да натрупам покрай майка ми. Така се върнах в Англия и започнах работа в строителната фирма на един приятел. Той търсеше да наеме хора, които да осъществяват връзката между английски клиенти и български майстори. Фирмата беше голяма и имах много работа. Разбрах, че възможностите ми далеч надхвърлят ходенето по огледи с майсторите. Това бе една от най-големите фирми за довършителна работа в Лондон, имаха над 200 екипа от майстори, които трябваше някой да ръководи, да им организира работата и да ги насочва към клиенти. Аз търсех предизвикателство и приех работата на мениджър.

Защо реши точно в Англия да го направиш? Защо не остана в България?

Основно заради заплащането, разбира се, но и заради начина на работа. Начинът на работа в Англия е много различен от този в България. Исках да започна собствен бизнес, защото много опитни строители идват от България в Англия, взимат ги в големи фирми и им дават минимални заплати, които за стандарта тук са ужасно малки. И все пак, понеже това са адски много пари в сравнение с България, майсторите са доволни, а всъщност могат да взимат много повече. Това е нещо, което се случва с всички източноевропейци. Но ако работиш добре, качествено и да завършваш обектите в срок, работа винаги ще има. Тук работата никога не свършва.

 

И все пак в България се строи доста. Дойдоха много инвеститори, строителните фирми изкарват интересни продукти, изобщо бизнесът върви добре. Мислиш ли, че майсторите биха се върнали?

Не, не мисля. Единственото, което може да ги накара да се върнат е нещо, което буквално да ги върже и да са склонни да работят за много по-малко пари. Ако майстор взима добри пари в България, той ще може да живее добре, това е така. Но има голяма разлика в стойността на физическата работа. Занаятчийските професии, ако мога така да ги нарека, се заплащат безумно високо в Англия. Всъщност в Англия няма майстори. Там има „multi trade worker”, което е нещо като еквивалент на майстор – човек с разнообразни възможности и умения. Тези хора са изключително редки и са много ценни. В България, всеки, който е имал някакъв досег със строителство и има някакви познания в множество аспекти от него, започва да се нарича майстор, съответно „multi trade worker” и става безценен за пазара в Англия. Един самостоятелен майстор с лични инструменти, който може да си върши сам работата и я прави професионално и на време, може да взима около 150 паунда на ден.  Това са близо 350 лева на ден. Не мисля, че в България има някой, който е готов да плаща такива пари на майстор. Съмнявам се, че скоро ще има. Никой инвеститор, независимо от бюджета, с който разполага, няма да е готов да плати такава сума за майстор.

Това е наистина много.

Да, но и отговорността е по-голяма. Очаква се майсторите да работят напълно самостоятелно, да взимат решения бързо и качествено, да разполагат със собствени превозни средства, инструменти и като цяло да работят напълно независимо. Аз очаквам точно това от моите работници. Намесвам се само, ако има сериозен проблем, с който те не могат да се справят, имат въпроси или трябва да се говори с клиента. Това са моите отговорности. През останалото време те си работят сами. Аз очаквам през 90% от времето майсторите да нямат контакт с мен. Давам им работа и после очаквам да я свършат самостоятелно, без моя намеса. В Англия е изключително важно да си самостоятелен. Това е много важно да се разбере в България, където строителите просто не са самостоятелни.

Защо смяташ, че българските строители не са самостоятелни?

Това е нещо, с което непрекъснато се сблъсквам. Майсторите в България не са свикнали някой да ги остави и да каже: „Това ти е работата. Това ти е обекта. Това ти е клиента.“ и никой да не ги закача повече.

Искаш да кажеш, че майсторите очакват да им се виси над главата?

Не толкова, че очакват да им висиш, колкото, че очакват страшно много надзор. Очакват да не се държат отговорно спрямо крайния резултат, а някой да ги надзирава непрекъснато, за да им дава отговор на всеки дребен въпрос. В Англия имаш конкретен стандарт. Всеки знае стандарта и трябва да го постигне. Никой не го интересува как точно го постигаш. Стига да работиш безопасно, да не поставяш своя живот и на други под риск, никой не го интересува как си постигаш стандарта. Поддържаш ли стандарта, покриваш ли нормите, тогава можеш да очакваш, че ще взимаш добри пари. В България никой не работи толкова самостоятелно. От опит знам, че просто няма такова нещо. Всеки инвеститор наема мениджър и очаква този мениджър да следи и бди над всичко, да гледа и да решава. Това изглежда като добра идея, но има много негативен ефект. Моментът, в който този човек не надзирава конкретен екип работници, започват да стават грешки и други проблеми като забавяне в работата. Докато в Англия никой не гледа тези неща, гледат как си се представил като цяло – дали предоставяш качество, дали си закъснял, дали всичко е както трябва. Можеш да сбъркаш един или два пъти и после те махат. Няма караници, няма удържания на пари, няма заплахи – просто те махат. И аз работя така. Мисля, че така е честно и го казвам на всеки работник, който идва при мен

Къде има най-голяма разлика в строителния процес между България и Англия?

Нивото на довършителна работа. В Англия довършителната работа се върши около клиентите, докато те си живеят в къщата. В България или се изнасяш от къщата или се прави преди да се нанесеш. В Англия работиш между клиентите, докато те са си у дома. Това създава много високо ниво на напрежение, но никой не седи да те гледа в ръцете. Повечето от тях си вършат тяхна си работа и очакват, че ти знаеш какво правиш, а ако не знаеш, то им става ясно много бързо. Така губиш доверието на клиентите. В Англия се води една постоянна битка между това да свършиш на време и да запазиш доверието на клиентите си. Не може да се забавяш прекалено много или да се заиграваш с техните изисквания, а те винаги имат изисквания. Трябва непрекъснато да танцуваш между техните очаквания и времето, което можеш да отделиш за конкретен обект.

Другата голяма разлика, която забелязвам е, че когато строителните предприемачи приемат работа, то те я избират спрямо крайна цена. В Англия тенденцията е да се разбирате за заплащане на ден. Щом ти плащат по този начин, трябва да си готов да завършиш всичко на време, защото ако закъснееш ще им загубиш доверието. Българските компании, които работят с българи в Англия, обаче са внесли другия метод за крайна цена и работят по този начин. Това е много нестандартно за индустрията тук, но използвайки този метод, българските фирми предлагат изключително ниски цени. Те подбиват цените на всички други. Но обикновено това идва с много други неприятности, които често са на гърба на работниците, защото когато закъснеят, те не получават пари, а не всичко зависи от тях.

Кой е най-интересният проект, върху който си работил?

Най-голямата и комплексна кухня, която съм правил е за един индиец. Той беше преживял нещо доста неприятно. Преди мен, той беше наел един пакистанец. След огледа пакистанецът дава доста ниска цена. Помещението за кухнята на индиеца не беше хич малко – около 25-30 кв.м. Наистина голяма кухня, тя беше пристройка към къщата. Та пакистанецът е дал цена от 5000-6000 паунда, което е доста прилично за такъв голям проект.   След това е докарал няколко шкафа, за да видят как ще изглежда, да ги наложат, да нанесат корекции, ако е необходимо и поискава цялата сума за кухнята да се плати на куп. Човекът се е излъгал и му е платил. Пакистанецът изчезва като твърди, че жена му е болна и си отива в Пакистан с парите.

Индиецът, разбира се, е бесен. Вика журналисти и даже излиза статия за него в „The Sun”, сигурно го знаете, много голям британски вестник. Така той се превръща в изключително приоритетен клиент за най-големия производител на кухни в Англия, с който работя и аз. За тях беше важно работата да се свърши бързо и качествено. Пратиха ме на оглед и се оказа, че човекът има доста сложни и странни изисквания. Искаше специални довършителни работи, например, стените да са облепени с тънки каменни плочи, искаше метални профили, които да обгръщат процеп, който минава през каменен плот, искаше промени по всеки шкаф, така че те да седят на много странни места, да се увиват около колона. Искаше всякакви такива финни и трудни за изработване неща. Това го правеше много труден обект. Всички други, които бяха с мен на огледа си тръгнаха и казаха, че няма да го поемат. Представете си от една страна медийното внимание, напрежение от страна на компанията и сложни строителни процеси. Обектът е голям, има много пари в него, но рискът да се изложиш също е голям. Проектът беше на стойност 42 000 паунда. Казваха ми, че ще съжалявам, че нямам опит… В крайна сметка го поех и избрах работник, който е по-бавен, но работи много финно, има способността да прави висококачествени довършителни работи. Извиках плочкаджия, който има 40 години опит в България, а от 10 години е в Англия и дърводелец, който има опит и като водопроводчик, той също има около 20 години опит в България, а в Англия е от 5-6 години.

Кухнята имаше 42 шкафа, три печки, два вертикални аспиратора, много неща, много сложна работа. Клиентът беше нервен заради предишния си опит, но въпреки това ни остави да работим спокойно. Като видя, че си вършим добре работата, се успокои. След много финна работа, кухнята бе завършена за 2 седмици като беше изпипана до последния детайл – с почистване, силикони, всеки уред вързан, всяка плочка лъсната (смее се). Човекът беше много доволен, плати добре и след това моята работа потръгна. Имах по няколко кухни на седмица и за месеци наред нямах закъснение.

Каква е модата в кухните при англичаните?

Много рядко използват истинско дърво за шкафчета. Най-тъжното е, че като ни викнат да развалим старата кухня, съсипваме стари дървени шкафове от хубаво масивно дърво с много качествени метални дръжки. Те са правени в средата на 20 век, когато там качествеото е било безумно високо. Хората много обичат да дават Германия като пример за качество, но за ежедневни домашни неща – англичаните нямат равни. Ваните им, мивки, тоалетни, дръжки – абсолютно всичко, дори и най-дребните неща, са изящни. И така прекрасни стари кухни отиват на боклука. Направо ме боли сърцето.

Колко често хората си сменят кухните?

Тенденцията е да се прави ремонт на всеки 10 години. В България като ремонтираш нещо и очакваш, че то ще е вечно. В Англия не е така, хората инвестират много в домовете си, гледат да ги обновяват и освежават често.

С какви материали са изработени новите кухни?

Като в България, с ПДЧ. Може би в Англия са малко по-добре като детайл. Там използват същите материали, но в България заради дребни неща разваляме качеството. Не се обръща много внимание на детайлите.

Кои са най-харесваните цветове?

В момента сивото е много популярно. Води се като „графит“ цвят, но като човек от индустрията мога да кажа, че този цвят е под всякаква критика. Цветът е във всички списания и каталози, но е доста непостоянен. Имам предвид, че всеки месец цветът е с различен нюанс и една вратичка може да ти дойде в един нюанс на сивото, а друга в друг. Така стават грозни неща, които ни създават проблеми.

Най-надеждни са белите кухни. Дали са мат, гланц или каквото и да е, няма значение. Бялото си е бяло. Тук гаранцията за една кухня е 5 години и ако трябва през годините нещо да се смени, с бялото няма никакви проблеми. Поради тази причина белите кухни все още са най-поръчваните и затова се произвеждат в огромни количества.

Вратичките на шкафовете са без дръжки. Това е изключително модерно и вече почти е станало стандарт. Правят се с лек отвор, вдлъбнатина, където човек може да си сложи пръстите и да дръпне. Липсата на дръжки прави кухнята да изглежда по-изчистена и просторна. Дори от функционална страна е доста добре. Също така е много модерно вратичката на шкафа да се прави с няколко сантиметра по-къса и оставащата дължина да се запълни с метален кант. Тази метална част се взима в металик и мед. Даже най-модерната комбинация в момента е  каменен, сив ефект допълнен с меден цвят на лайсната.

Какво можеш да ни разкажеш за плотовете?

При плотовете има доста варианти. Аз лично най-много харесвам, и винаги ще предпочитам, дървени плотове. Като човек, който се занимава с това, мога да кажа, че това са най-добрите плотове. Аз се занимавам и с поддръжка на кухни, което означава, че съм виждал всеки един възможен начин, по който може да се развали една кухня. Много хора си мислят, че дървеният плот е мек материал, лесно се наранява, може да се чукне, изгори, издълбае и като цяло изобщо не става за плот. Хората забравят, че това е единственият плот, който е направен от едно парче материал. Другите плотове имат поне няколко материала – облицовка, вътрешност, пластове. Тук не е така, тук имаш само дървената плоскост. Това означава, че ако го изгориш, надраскаш, изобщо повредиш по някакъв начин, можеш много бързо да го поправиш като го изшкуриш. Една шкурка и става като нов, лакираш го и приключваш. Всички други плотове като ги повредиш и край – остава завинаги. Дървеният плот се обновява много лесно с лак. Може да стане като нов без усилие. ПДЧ, ламинати – нищо от тези варианти няма да излезе нито толкова евтино, нито ще изглеждат толкова добре.

Има и каменни плотове. Те са най-скъпи и имат 30-40 разновидности. Аз не ги харесвам, защото са тежки и най-вече, че трудно се обработват. Също така се рекламират като най-трайни, направо вечни, но не са. Поемат мазното страшно много и остават петна. Представете си, че си сипвате лютеница и изпуснете на плота малко от нея. Това е петно завинаги. Представете си, че съсипете плот от няколко хиляди паунда с една лъжица лютеница. Пропива се навътре и няма чистене. Не бих ги препоръчал. Сега се появиха нови модерни плотове, които имитират камък много добре. Те са талашит и отгоре има покритие, което имитира толкова добре камъка, че на пипане е същото – студено и гладко. Мисля, че бих ги препоръчал повече, отколкото каменните.

Обмисляш ли да започнеш бизнес в България, да се върнеш?

Не. Пазарът в България за такова ниво на качеството е много малък. Няма да имам работа. Ще трябва да работя с два екипа майстори и това е. Набавянето на такова разнообразие от материали също ще е доста скъпо, защото трябва да поръчвам малки количества. Другото е, че имам лоши впечатления от модела на строителство в България. Често фирмите имат некоректен начин на работа и парите са малко. Високото качество не се възнаграждава добре. Например, в Англия знам, че ако се справям добре, то работата ще идва и ще имам много повече обекти. Ако покажеш нещо, дори малко по-добро, от това, което предлагат другите, веднага ще бъдеш потърсен. Можеш много лесно да направиш бизнес с качествен начин на работа. Това дава предпоставка малки фирми да успяват. В България не е така. Рядко качеството е фактор, почти винаги нещата опират само до цена. Няма стимул да работиш добре. Очаква се високо качество за без пари, което няма как да стане. Накрая излиза, че да си строителен работник е нещо срамно и го правиш само защото не можеш нищо друго. В Англия започват да се занимават със строителство още като тийнейджъри, отиват чираци по обектите, за да се учат. Там професията на строителя е по-ценена и по-добре платена от много позиции по офисите в центъра на Лондон.

Снимки: Личен архив, Wren Kitchens

Стоил Райков: Майсторите няма да се върнат в България
5 (100%) 3 глас(а)