Свето Богоявление – Йордановден


Йордановден е един от най-големите християнски празници – това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Исус Христос в река Йордан. След тайнството хората видели с очите си триединството на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова деня се нарича още Богоявление. До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се „Мръсни дни“, Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.

В нощта преди Йордановден се смята, че небето се отваря и каквото си пожелаеш ще ти се сбъдне.

В църквата се извършва служба и свещеникът, придружен от тържествено шествие, отива до реката или морето и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.

kalofer

В Калофер се пази традицията мъже да танцуват в ледените води на реката. Снимка: БГНЕС

Вярвало се, че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят. Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.

Смесването на езичеството с християнството личи най-ясно в практиката да се очистват и иконите чрез потапяне в кръстената вода. Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна „кръстена“ вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве.

В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици – защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година.

В Средните Родопи същия ритуал се нарича хаскане по възгласа “ха-а-с-с-а“, с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан. Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже-„хаскари“ или „къпинчари“. Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.

На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето ѝ с вода и я дарявала с китка и златна пара.

Традиционно на трапезата на Йордановден се слага пита, свинско, сърмички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето.

В Македония Богоявление и следващият ден – Ивановден, се наричат „Мъжки“ и „Женски водици“ (Прилепско) и се свързват с обичая „Водичарки“. Водичарките са моми в предбрачна възраст, които обикалят на групички по домовете и изпълняват специални „водичарски“ песни. По своето съдържание тези песни напомнят на коледарските и на лазарските и са предназначени за всеки отделен член на семейството. С тях момите пожелават здраве, дълголетие и благополучие на домочадието. В района на град Битоля вечерта на Богоявление се извършва обредното припяване на китки и пръстени, в което участват девойките за женене. За целта те украсяват един гюм с зеленина и отгоре му поставят було. Обичаят е известен с названието „тайани“.

Имен ден: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий

Свето Богоявление – Йордановден
5 (100%) 2 глас(а)