Технология позволява на фасада да диша


Виждали ли сте някога сграда, която диша през хиляди пори? Това е възможно благодарение на  Breathing Skins Project на Тобиас Бекер. Базирана на концепцията за биомимикрия, технологията е вдъхновена от органичната кожа, която регулира пропускливостта, за да контролират необходимия поток от светлина, материя и температура между вътрешната и външната среда. В допълнение към тези преимущества, непрекъснато променящата се визия на тези фасади осигурява богато взаимодействие между външната естествена среда и вътрешните пространства.

Фасадите работят чрез увеличаване или намаляване размера на отворите, разпръснати по повърхността – подобно на порите на кожата, които се отварят или свиват. На всеки квадратен метър от дишащата фасада има 140 въздушни канала, които са описани от Бекер като „пневматични мускули“. Тези кръгови апарати по същество се надуват, а колективното надуване или дефлация, е контролиращият фактор зад пропускливостта на фасадата. Непрекъснато променящите се пневматични мускули допускат специфично количество въздух, светлина и видимост според предпочитанията на потребителите.

Технологията се състои предимно от две стъклени повърхности, в които са поставени пневматичните мускули. В зоната между двата стъклени панела се изисква само слабо подналягане за отваряне на всеки мускул. По този начин Бекер твърди, че работата на дишаща фасада би изисквала минимален енергиен вход. Тази усъвършенствана, но проста иновация, позволява на фасадата да не съдържа видими технически компоненти, осигурявайки елегантен и безпроблемен дизайн.

Breathing Skins започва като дипломна работа на Бекер в университета в Щутгарт. Оттогава технологията се развива допълнително с подкрепата на академичните среди и спонсорствата от компании, институции и фондации.

Източник: .archdaily.com

Технология позволява на фасада да диша
Гласувайте за тази статия

placeholder