За какво да внимаваме на Черния петък


Много търговци отправят примамливи оферти за атрактивни стоки и услуги с големи проценти намаление по време на кампанията за наближаващия „Черен петък“.

Акциите са доста кратки и потребителите невинаги разполагат в този момент с необходимите средства, за да се възползват от отстъпките, поради което може да прибегнат до теглене на бързи заеми, включително и до стокови кредити.

В последно време, особено при кампании от типа на „Черния петък”, стана актуално да се отпускат т.нар. „Стокови кредити“.

„Отивате в магазина и там има хора, които Ви предлагат такъв кредит обикновено с 0% лихва. Тъй като в подобни случаи печалбата за кредитодателя е с много нисък размер, е възможно да Ви предложат услуги срещу допълнителни такси като застраховки и т.н.“, даде пример Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и подчерта, че потребителят не е задължен да приеме.

„Когато ползваме привлечени средства, това струва някакви пари и оскъпява самата покупка, заради която вземаме кредит. Затова трябва внимателно да пресметнем колко ще ни струва заема, за да не се окаже, че той ще „изяде“ намалението или покупката ще ни излезе дори по-скъпо“, предупреди Райков в ефира на БНР.

Той обясни и спецификата при упражняване правото ни на отказ в дадения от закона 14-дневен срок след онлайн пазаруване, включително от „Черен петък“, отново на кредит.

„Възможни са две хипотези. Едната е, когато покупката е обвързана със самия кредит – има вече и платежни платформи, които предлагат кредити. Тук трябва да знаем, че – ако се откажем от покупката, автоматично се отказваме и от кредита. И обратно – ако се откажем от кредита, се отказваме и от покупката. Ако обаче кредитът отново е теглен чрез интернет, но независимо от самата покупка, за да се откажем и от двете, трябва да изпратим отделни волеизявления до всеки от търговците – до фирмата, която ни е дала кредита, и до тази, която ни е продала стоката“, обърна внимание Райков.

Той уточни, че по наше желание бихме могли да развалим договора само за едното от двете. Например, за стоката, а да си оставим кредита, за да го използваме за други нужди.

„Но при отказ от кредита, потребителят трябва да върне всички получени пари и лихвата за периода, в който го е ползвал“, обясни Райков и изтъкна, че кредитополучателят няма да плаща т.нар. договорни лихви или погасителни вноски за целия период на заема, който може да е шест месеца или една година.

Експертът добави, че възможността за предварително издължаване по заема помага на потребителите да избегнат изпадането в задлъжнялост, а и така самият кредит им излиза доста по-евтин.

„Идеята на бързите кредити е, че когато на човек му трябват пари наложително бързо, без обезпечение, да вземе тези пари и да ги върне възможно по-бързо, защото така периодът, в който ползва средствата, е по-кратък и му излиза по-евтин този ресурс“, коментира още той.

Агенция Кросс

За какво да внимаваме на Черния петък
Гласувайте за тази статия

placeholder