За високите и ниските сгради, паркингите и градинките


Вчера парламентът окончателно реши, че няма да бъде допускано в центъра на София да се строят сгради над 50 метра. Много хора въздъхнаха с облекчение. Но какво означава това за центъра? Центърът на града обикновено е мястото, където човек може да се наслаждава на исторически забележителности, културен живот и красиви романтични места. Отдавна унищожихме тези неща в столичния център. Къщи, културни и архитектурни забележителности, продължават да се бутат. И на тяхно място какво най-често се появява? Офис сграда. Но сега вече офис сградата ще е до 50 метра. Какво облекчение. Тук определено не спорим, че подобно ограничение трябва да го има, но самият факт, че имаме нужда от него е скандален.

Дебатите не се въртят около запазването на старите сгради и вкарването им в употреба, а се въртят колко високи могат да са сградите изникващи на тяхно място. По този начин защитаваме гледката към града, но не и неговото наследство.  Даже нещо повече. Ако се разходим на из някои големи Западни градове, ще видим, че центърът всъщност помещава нови високи сгради и това не е проблем. Не е проблем, защото останалата част от града отдавна е защитена нормативно. Има закони следящи градската среда, архитектурните, културни и исторически ценности. Така, че може би високите сгради не са основният проблем, а по-скоро безхаберието и обезценяването на собствената ни култура.

Оставяме този въпрос настрана, за да видим какво коментира главният архитект на София арх Здравко Здравков в сутрешния блок на Нова телевизия, от когото разбираме, че новите норми може и да не засегнат вече съшествуващои проекти и няма да се отнасят до всички зони на града.

„Има случаи на високи сгради, които не отговарят на тези норми, но с тези инвеститори ще се преговаря. Правилата важат от тук натам. Каквото било до сега-било, от сега натам действат ясни правила“, заяви арх. Здравков. Това означава, че все още е възможно правилата да не се приложат за множество сгради, които вече са в процес на подготовка за строителство. Арх. Здравков също така подчерта, че има и норми, които са въведени в зони, където до този момент е нямало регулация. На тези места сградите не трябва да надхвърлят 75 метра. Това означава, че все пак небостъргачи ще има. Те ще бъдат разположени на определени места. И тук неминуеамо възниква въпроса за паркоместата.

Новият закон предполага, че високите сгради ще бъдат концентрирани на определени места из града. Така обаче се създава предпоставка за още задръствания и паркиране на автомобили по тротоари и градинки. Това, което се казва из между другото е, че много високи сгради, над 75 метра ще има! Къде ще са те? Още не се знае, но това ще бъде съгласувано с общия устройствен план през следващата година. Можем само да предполагаме, че скоро градът ще се сдобие с цели квартали от небостъргачи.

„Изискването за сградите по нашето действащо законодателство е всеки един апартамент да разполага с едно паркомясто. Проблемът е, че не всеки апартамент има по една кола, а всяко домакинство има по 2-3 автомобила.“, каза още главният архитект на София. Според него проектите от 1961 г. са предвиждали в София да има по 80 автомобила на 1000 човека, а в момента това са 680 автомобила на 1000 човека. Решението на този проблем за арх. Здравков е родителите да не купуват на малките си деца коли и да се смени цялостната нагласа към автомобила. „Ние осигуряваме по-голям комфорт за автомобилите, отколкото за самите себе си. Автомобилът отне голямо пространство в града.“, коментира той.

И така, небостъргачи ще има, високо строителство ще има, проблемите с паркоместата остават. Новата наредба оставя грешното впечатление, че сме се справили с ред проблеми, които реално все още търсят своето решение. Това, което ни дават новите промени е една стъпка, тласък в положителна посока, но определено не решават проблемите.

Автор: Лина Георгиева

За високите и ниските сгради, паркингите и градинките
Гласувайте за тази статия

placeholder