Зеленчуци на покрива в университета в Стара Загора


Уникални системи за отглеждане на риби и зеленчуци без почва разработват вече няколко години учени от Тракийския университет в Стара Загора. Това са т.нар аквапонни системи, като от 2018 г. вече има три български патента, притежание на проф. Йордан Стайков и доц. Ивайло Сираков. Целта е инсталациите е да се развият и продават за малки и стартиращи компании, има и разработка за по-големи производители.

А една от системите вече се разработва и в самия Тракийски университет – в мазето се гледат риби, а на покрива – зеленчуци. Проектът, просто казано, работи по следния начин – водата, която се рециркулира от аквакултурата достига до покрива на университета и оттам захранва оранжерия за различни плодове и зеленчуци.

Това е една модификация, която на практика може да се използва от малки хотели и семейства. Силно насочена е и към хобистите, които през свободното си време искат да се занимават с нещо и да имат на масата си прясна продукция от риба и зеленчуци.

Това е и първата градска оранжерия у нас. Зеленчуците се отглеждат на площ от около 500 кв. метра, а системата се захранва от рециркулиращата вода от аквариумната база за отглеждане на пъстърва. Един от създателите на системата – доц. Сираков, споделя, че това е и първата пилотна оранжерия с използването на този метод, който се прилага засега само в Швейцария, цитиран от „Агрозона“.

Има ли рентабилност?

Пред нас доц. Сираков споделя и какви инвестиции са необходими за подобна инсталация и каква възвръщаемост може да се очаква от нея. За съоръжение от  550 квадратни метра могат да се получат до 80 т риба годишно (например африкански сом) и  до 10 тона зеленчуци (домати, марули, подправки и т.н.). Ако се спрем на вида Африкански сом, то той достига  1,2 – 1,3 кг консумативен размер за период от  2-3 месеца.

Какви обаче са разходите? Годишно за електричество са необходими 15 500 лева, за зарибителен материал – 17 600 лева. За храна на рибите отиват около  176 750 лева, посадъчен материал и други разходи свързани с растенията – 6 770 лв.

При прости калкулации общите разходи (без труд) не надвишават 216 620 лева, а прихода от продажбата на риба е 480 000 лева, докато на зеленчуци – 25 000 лева (при средна цена за домати и марули при целогодишно производство 2.5 лв.).

Технологията

Всичко в оранжерията и системата опира до иновативна нанотехнология. Водата от аквариумната база се изкачва до покрива с помощта на помпена инсталация. От помпата се отклонява течност, която е с хранителни вещества и в нея се развиват фитоплактонни представители. Водата от рибите с органичните вещества захранва зеленчуците на покрива. „Целта ни е да разработваме подобни иновации, които да споделим със сектор „Аквакултура“. Конкретно за тази искаме да я развием и да покажем колко ефективна може да бъде“, казва доц. Ивайло Сираков.

Морска риба извън морето

Вторият патент на двамата учени е свързан с индустриална аквасистема, която позволява култивирането на риба и зеленчуци при независими от географията и времето условия. При него има захранване със слънчева електроенергия, за да се намалят разходите. Направени са също така подобрения на климатизацията, което дава възможност рибите и растенията да растат при оптимални условия. Системата е направена така, че по-добре да се използват хранителните вещества за рибата. Всъщност се получава така, че има няколко цикли, които дават възможност при включването помежду им да има по-добро усвояване на хранителните вещества.

Аквасистема на няколко нива е следващият голям проект

Два от патентите са в областта на аквапониката. Третият обаче е свързан с морската аквакултура или по-познатите мултитрофични системи. Става въпрос за система, в която могат да се отглеждат различни видове морски организми. Говорим за риба, която се отглежда в садков способ. Хранителната верига обаче не свършва дотук. Инсталацията позволява отглеждането на редица морски обитатели, като единствено от захранване се нуждае рибата.

„Имаме видове като раци например, които се хранят на дъното. Имаме също миди и водорасли. Остатъците от храната за рибите пада на дъното и те захранват дънните обитатели. Разграждането на водата чрез различни микроорганизми води до освобождаване на определени хранителни вещества, с които могат да се хранят планктони и водорасли, които служат за храна на мидите. Азотните и фосфорните съединения, които се отделят при това разграждане от неизядените остатъци от микроорганизмите пък служат като хранителна среда за култивирането на водорасли.“

„Създаваме една изкуствена екосистема, като храним само рибата, а всички останали стъпала по хранителната верига се хранят с вторични продукти от това, което рибата изяжда. По този начин това дава възможност по един екологичен начин да се усвои напълно цялата хранителна стойност на фуража, който оптимизира производството. От друга страна няма замърсяване, тъй като има консуматори, които изяждат всичко. Накрая имаме екологично производство. На едно място произвеждаме 4-5 типа организми, които могат да се реализират на пазара на добри цени“, споделя доц. Сираков.

Източник: agrozona.bg/ Георги Узунов

Зеленчуци на покрива в университета в Стара Загора
5 (100%) 1 глас(а)

placeholder