За коронавируса и кризата от 2009 г.

текст Ани Дамянова

Не съм си мислила, че първото мнение, което ще публикувам тук, е за вирус, а не за архитектура или строителство. Каквото и да ни очаква ние трябва да приемем мерките за сигурност, наложени от правителството. Да се обединим върху идеята да запазим себе си и другите, като си останем вкъщи.
Напълно разбирам колко тежки икономически последствия ще има след като премине тази пандемия. Но финансови щети могат да се възстановят, а човешки живот – не.

Винаги сме се стремели да ви дадем съвети в областта на интериора, дизайна, покупката на жилище. Да ви информираме как вървят цените им в различните градове, квартали. Сега обаче, случаят е друг! Нашият начин на мислене вече никога няма да бъде същия и слава Богу!

Като че ли всичко си идва на мястото, колкото и вулгарно да звучи.

Преди десетина години, когато преживяхме една друга криза, се оказа, че тя съвсем не е била криза, а катарзис.
Много силно удари строителния бранш, но днес виждаме едни по-качествени сгради, по-изискващи инвеститори, по-креативни архитекти и дизайнери, по-внимателни търговци.
Тогава не си представях, че интернет може да бъде толкова полезен в нашия бранш, макар да знаех, че по света печатните медии стават онлайн медии. Българският манталитет не предполага лесна адаптация към новите технологии, така си мислех. Но 2  години по-късно, това вече беше нов бизнес модел и то работещ много добре!  Сега е дори предпочитаната форма за информация. От списание „1към1 в строителството“ ние станахме онлайн издание www.1kam1.com.

Абсолютно съм убедена, че  това е по-добрия начин на оползотворяване на часовете в работния процес, защото имам 10 години опит в работата от вкъщи. Малко ми се припокриват мерките за сигурност, само че тогава ние сами си ги наложихме,  защото парите свършиха:)  макар да не касаеше здравето на всички хора, а сега са наложени от държавата.  И тогава много хора се разболяха и физически, и психически, загубиха се много пари, изтече много мътна вода, но дойде и златната. И сега ще дойде!
Ето че се намери начин децата да учат дистанционно. Представленията без публика, станаха онлайн и имат много повече зрители. И онлайн концерти ще има, и други събития ще се случат онлайн, ще се възобнови живота ни. Но съм убедена, че ще станем още по-добри, по-съвестни, по-толерантни и надявам с по-мислещи.

Нека приемем  ситуацията като възможност, а не като проблем. Винаги можем да погледаме малко повече образователни канали, да послушаме хубава музика, да разкажем  приказка на децата си. Можем да поиграем на сляпа баба или на Черен Петър. Или да си организираме уютен кът за четене до прозореца и с чаша топъл чай. Да разлистим любима книга или стар албум. Има как да бъдем здрави физически и то е като не позволяваме на психиката ни да се разболее. Пазете се и бъдете здрави!