Значението на архитектурата в дизайна на компютърните игри


В компютърните игрите архитектурата играе много по-голяма роля, от това просто да бъде фон на виртуален град или автентичен рендер на съществуващ. Тя всъщност е основен компонент от трансцендирането на геймърите във виртуален свят, който се чувства също толкова автентичен, колкото реалният свят.

От определена гледна точка, игрите са повече или по-малко архитектурни творения, тъй като представляват „създадена среда“. Ключовият фактор обаче е разказването на историята: пътуването и опитът на преминавайки от точка А до точка Б и взаимодействието с околната среда, изградена от проектантите.

С днешните технологии и най-новия софтуер, дизайнерите експериментират с представи и преформулират това, което определяме като архитектура. В игровия дизайн тя се използва за предаване на определено настроение или настройка.

Според бек-енд разработчика на ArchDaily и бившия дизайнер на видеоигри, Бенджамин Кордеро, виртуалната архитектура идва от смесица между това, което е реално, това, което може да бъде реално и това, което е въображаемо. Има голяма разлика между физическото и виртуалното присъствие и проблемът се състои в това как да се използва архитектурата като дизайнерско изживяване, което подобрява тази разлика, и как да я оставим да ръководи или информира потребителя, без да прекъсва самото преживяване. Целта е играчът да бъде потопен възможно най-много чрез стимулиране на възможно най-много сетива.

Как архитектурата може да помогне на дизайнерите на игри да постигнат желаното настроение и да направят отделните пространства полезни?

Един от начините да направите това е да наблюдавате типологиите на градовете (пространство, циркулация, визуално внимание и физически комфорт) и как хората действат в тях. В абстракция градските типологии са положителни и отрицателни пространства – сградите са положителните елементи, а пътищата – отрицателните. Пустите пътища са също толкова важни, колкото сградите, особено ако дизайнерът се опитва да предаде настроение за „мистерия“ или „неяснота“. От друга страна, посоката също е еднакво важна и затова дизайнерите манипулират циркулацията или добавят елементи на интрига чрез архитектурата. Например те биха стеснили ширината на пътищата или биха добавили извънземни детайли, които предизвикват интерес, приканвайки играчите към определена посока.

Ако искате да имате усещане за тежест, обграждате плейъра с „тромави” структури, ако искате да направите елемент да изпъкне и да му придадете по-голяма стойност, вие го контрастирате от неговото обкръжение. Именно тук в играта влиза интериорният дизайн. Тъй като дизайнерите се занимават с 3D композиции вместо 2D графика, принципите на интериорния дизайн помагат да се разбере пространството и как хората циркулират в него.

Източник: archdaily.com