154 години от откриването на първата ж.п. линия у нас Налагало се е на почти всички гари пътниците да слизат, за да покажат, че в пътуването с влак няма нищо страшно автор: Силвия Петкова Само преди дни тихо и без каквито и да било фанфари се отбеляза една годишнина – 154 години от откриването на първата ж.п. линия у нас. И ако 7 ноември 1866 е бил особено тържествен, тази година почти никой не се сети за тази знаменателна дата. А събитията преди повече от век и половина са били изключително паметни и значими. Трасето между речната столица на България Русе и морската – Варна е изградено в рамките на две години – между 1864 и 1866 година. Строежът е дело на английска фирма, която работи едновременно в двете посоки по дългото 224 километра трасе. Първата копка на железницата е направена на 21 май 1864 година от Ариф паша. През следващите години контролът по строителството се поема от валията на Русчук – Мидхад паша. Проектът за гаровия комплекс е реализиран от английската фирма на Уилям Гладстон, а строежът бил ръководен от инженерите братя Баркли. Гарата е изградена с дебели 0,5 м зидове от бял варовиков камък. Тя включва приемно здание, водна кула, медицинска служба, стрелочна кабина и кейова стена. От северната страна се намират покритият с каменни плочи перон, гаровият часовник и сигналната камбана. Има и изработена от дърво покривна конструкция, носена от 16 дървени колони. Едва стотина са престаршилите се да пътуват в първия курс на влака Русе – Варна. Рекламата на новото съоръжение е била наложителна, тъй като хората са се страхували от превоз с такова средство. Налагало се е на почти всички гари пътниците да слизат, за да покажат, че в пътуването с влак няма нищо страшно. Любопитно е, че през зимата в началото отоплението в третокласните вагони е било с метални цилиндри с топла вода, които са били подменяни на гарите в Разград и Каспичан. Тъй като в България няма висококалорични въглища е трябвало да се презарежда парния локомотив. Специално за откриването на линията, според утвърдена традиция се изработва специален вагон за височайши особи. Този вагон наречен днес Султание може да се види и днес в уникалния Национален музей на транспорта в Русе. Синият вагон е един от трите, който е спрял за последно под специално изграден навес, за да бъде предпазван до колкото е възможно от дъжда, студа, вятъра и снега. Султание е бил предназначен за тогавашния валия на Русчук – Мидхад паша. Той и други пътници пътуват повече от 9 часа по трасето между Русе и черноморската столица Варна. Уникалният салонен вагон е бил поръчан специално за султан Абдул Азис. Луксозното возило е изработено в Белгия през 1866 година и привлича погледите не само с външната, но и вътрешната си украса и подредба. Любопитна подробност е, че изборът на Белгия за изработка на вагона на Мидхад паша съвсем не е бил случаен, тъй като това е държавата в която той завършва образованието си. Вагонът е боядисан в турскосиньо с бронзово-златисти орнаменти в стила на ислямската живопис. В средата му има открита платформена част – веранда. От двете й страни са султанските салони – личен и за гости. Те също са боядисани в синьо и съдържат задължителните широки дивани и кресла. В личните стаи на султана била монтирана и първата ж.п.-мивка, както и уникалната лична тоалетна. Мидхат паша е пътувал при откриването на първата ж.п.-линия Русе-Варна именно с този вагон на 7 ноември 1866 година заедно с инженерите от Русе с локомотива и вагона. Идеята била да видят как върви строежът и да тестват Султание. Мидхат паша установил, че участъкът е вече завършен и стигнал успешно до Варна. Това пътуване на практика ознаменувало и официалното откриване на първата българска ж.п. линия. През 1867 година султан Абдул Азис и престолонаследникът Юсуф Изедин се повозили с вагона от Русе до Варна. Те пристигнали по Дунав от Париж, Лондон и Виена след посещение на IV-то изложение във френската столица. Това било първото излизане на турски султан от границите на империята. Така султанът изпробвал и станалия след това класически маршрут на „Ориент експрес“. Със Султание пътувал като дете и цар Фердинанд с майка си княгиня Клементина през 1869 г., а малко по-късно и барон Хирш при огледа си на линията, преди да поеме концесията за строителството на Източните железници. Вагонът е бил използван до 1907 година, до когато вози само височайши гости. Султание е закачен за локомотив 148 – един от първите доставени у нас. Той е произведен в локомотивна фабрика „Шарп-Стюарт“ в Манчестър е и сред първите доставени у нас. Максималната скорост с която се е движил е била 25 км/час. Работи от 1866 до 1901 г. А през 1914-а е спрян окончателно от експлоатация. Сега локомотив 148 е експонат в музея и често се използва при снимането на филми. Машината не може да се движи на собствен ход, а трябва да бъде теглена от дизелов локомотив със скорост до 35 км/ч. Последният път, когато султанският вагон, локомотив 148 и сградата на старата русенска ж.п. гара влязоха в действие, беше при снимането на руската продукция на ОРТ1 „Турски гамбит“ по сценария на Никита Михалков. На 10 август 1888 година трасето Русе-Варна е откупено от българското правителство и е поставено началото на БДЖ. Старата русенска гара е използвана до 1954 година, когато е открита новата ж.п. гара. Днес до нея и мястото където са спрели завинаги част от уникалните вагони и локомотиви водят стълби от Младежкия парк или малка уличка намираща се точно под Университетска болница „Канев“. ноември 27, 2020 Споделете тази статия Facebook Twitter Google plus Pinterest Linkedin Изпратете с e-mail Принтирайте Следваща статия: Националната художествена галерия с вход свободен в деня преди карантината Предишна статия: “Walt Disney” съкращава 32 000 служители през първите 6 месеца на 2021 г.
Над 10 общини все още са без ток заради обилните валежи януари 13, 2021 Все още има над 10 общини без електричество след поройните ...
Заради лошото време: Променени маршрути на автобуси в Софийско януари 12, 2021 През цялата нощ продължи непрекъснатото наблюдение на критичните места, на ...
Как празнуваха Йордановден българите в различни градове на страната януари 6, 2021 Вижте как празнуваха днес Йордановден в различни градове в България. ...