154 години от откриването на първата ж.п. линия у нас

Налагало се е на почти всички гари пътниците да слизат, за да покажат, че в пътуването с влак няма нищо страшно


автор: Силвия Петкова

 

Само преди дни тихо и без каквито и да било фанфари се отбеляза една годишнина – 154 години от откриването на първата ж.п. линия у нас. И ако 7 ноември 1866 е бил особено тържествен, тази година почти никой не се сети за тази знаменателна дата. А събитията преди повече от век и половина са били изключително паметни и значими.

Трасето между речната столица на България  Русе и морската – Варна е изградено в рамките на две години – между 1864 и 1866 година.

Строежът  е дело на английска фирма, която работи едновременно в двете посоки по дългото 224 километра трасе. Първата копка на железницата е направена на 21 май 1864 година от Ариф паша. През следващите години контролът по строителството се поема от валията на Русчук – Мидхад паша.

Проектът за гаровия комплекс е реализиран от английската фирма на Уилям Гладстон, а строежът бил ръководен от инженерите братя Баркли. Гарата е изградена с дебели 0,5 м зидове от бял варовиков камък. Тя включва приемно здание, водна кула, медицинска служба, стрелочна кабина и кейова стена. От северната страна се намират покритият с каменни плочи перон, гаровият часовник и сигналната камбана. Има и изработена от дърво покривна конструкция, носена от 16 дървени колони.

Едва стотина са престаршилите се да пътуват в първия курс на влака Русе – Варна.

Рекламата на новото съоръжение е била наложителна, тъй като хората са се страхували от превоз с такова средство. Налагало се е на почти всички гари пътниците да слизат, за да покажат, че в пътуването с влак няма нищо страшно. Любопитно е, че през зимата в началото отоплението в третокласните вагони е било с метални цилиндри с топла вода, които са били подменяни на гарите в Разград и Каспичан. Тъй като в България няма висококалорични въглища е трябвало да се презарежда парния локомотив. Специално за откриването на линията, според утвърдена традиция се изработва специален вагон за височайши особи.

Този вагон наречен днес Султание  може да се види и днес в уникалния Национален музей на транспорта в Русе. Синият вагон е един от трите, който е спрял за последно под специално изграден навес, за да бъде предпазван до колкото е възможно от дъжда, студа, вятъра и снега. Султание е бил предназначен за тогавашния валия на Русчук – Мидхад паша. Той и други пътници пътуват повече от 9 часа по трасето между Русе и черноморската столица Варна.  Уникалният салонен вагон е бил поръчан специално за султан Абдул Азис. Луксозното возило е изработено в Белгия през 1866 година и привлича погледите не само с външната, но и вътрешната си украса и подредба. Любопитна подробност е, че изборът на Белгия за изработка на вагона на Мидхад паша съвсем не е бил случаен, тъй като това е държавата в която той завършва образованието си.

Вагонът е боядисан в турскосиньо с бронзово-златисти орнаменти в стила на ислямската живопис. В средата му има открита платформена част – веранда. От двете й страни са султанските салони – личен и за гости. Те също са боядисани в синьо и съдържат задължителните широки дивани и кресла.

В личните стаи на султана била монтирана и първата ж.п.-мивка, както и уникалната лична тоалетна.

Мидхат паша е пътувал при откриването на първата ж.п.-линия Русе-Варна именно с този вагон на 7 ноември 1866 година заедно с инженерите от Русе с локомотива и вагона. Идеята била да видят как върви строежът и да тестват Султание. Мидхат паша установил, че участъкът е вече завършен и стигнал успешно до Варна. Това пътуване на практика ознаменувало и
официалното откриване на първата българска ж.п. линия.

През 1867 година султан Абдул Азис и престолонаследникът Юсуф Изедин се повозили с вагона от Русе до Варна. Те пристигнали по Дунав от Париж, Лондон и Виена след посещение на IV-то изложение във френската столица. Това било първото излизане на турски султан от границите на империята. Така султанът изпробвал и станалия след това класически маршрут на „Ориент експрес“. Със Султание пътувал като дете и цар Фердинанд с майка си княгиня Клементина през 1869 г., а малко по-късно и барон Хирш при огледа си на линията, преди да поеме концесията за строителството на Източните железници. Вагонът е бил използван до 1907 година, до когато вози само височайши гости.

Султание е закачен за локомотив 148 – един от първите доставени у нас. Той е произведен в  локомотивна фабрика „Шарп-Стюарт“ в Манчестър е и сред първите доставени у нас.  Максималната скорост с която се е движил е била 25 км/час. Работи от 1866 до 1901 г. А през 1914-а  е спрян окончателно от експлоатация. Сега локомотив 148 е експонат в музея и често се използва при снимането на филми.

Машината не може да се движи на собствен ход, а трябва да бъде теглена от дизелов локомотив със скорост до 35 км/ч. Последният път, когато султанският вагон, локомотив 148 и сградата на старата русенска ж.п. гара влязоха в действие, беше при снимането на руската продукция на ОРТ1 „Турски гамбит“ по сценария на Никита Михалков.

На 10 август 1888 година трасето Русе-Варна е откупено от българското правителство и е поставено началото на БДЖ. Старата русенска гара е използвана до 1954 година, когато е открита новата ж.п. гара. Днес до нея и мястото където са спрели завинаги част от уникалните вагони и локомотиви водят стълби от Младежкия парк или малка уличка намираща се точно под Университетска болница „Канев“.