Мексико: Симбиозата между природата, човека и изкуството

 

Интервю на Ани ДАМЯНОВА

С арх. Диляна Икономова се виждаме, за да ми разкаже за пътуването си в Мексико. Знаех още от февруари, че планува да отиде до Канкун и ми беше интересно дали очакванията й се оправдават. В предишното ни интервю арх. Икономова ни сподели за идеята да се направи подводен музей в гр. Несебър и това пътуване щеше да й даде още яснота в тази посока. Диляна е многопластов човек – колкото повече я познавам, толкова повече научавам за нея и всеки път виждам още нещо и още нещо. Този път в разговора ни усетих, че не винаги това, което архитектът иска да остави след себе си, задължително е сграда. Вижте какво иска тя!

 

 

 

Диляна, разкажи ми за Канкун?

Поводът да замина за Канкун беше, че там има подводен музей, но преди това пътуване има предистория: Работя по проект за подводна археология в акваторията на Стария Несебър /Месамбрия/. Той е бил процъфтяващ тракийски град през VIII – VII век преди новата ера. Сега по-голямата част от него е под вода! Причините са няколко разрушителни земетресения –II, V, IX  и  XIX век, както и покачването на морското ниво. Почти  две трети от стария Несебър пропада.

С екипът, с който работим по проекта започнахме обсъждане как да експонираме археологическите находки, които са под вода? Как да го направим достъпно за научни и образователни дейности и не на последно място за туризъм. Но мен ме притесни един въпрос… ”Ами, ако реално не намерим нищо, което да е достатъчно съхранено?“  Нашето море е много специфично, има разрушителни сили вълни, много подводни течения.  Не мога да си представя в такъв случай, че мой проект може да бъде неуспешен. За мен най-хубавият проект е завършеният! Да има резултат!

Смятам, че тогава, ако няма достатъчно атрактивни находки, трябва да направим нещо, което да разкаже това, което ние искаме да покажем.  Но не да е хипотетична възстановка, както има много подобни примери, изключително дискусионни, а нещо истинско.

Тогава научих, че около Канкун има подводен музей, който е направен от скулптора Джейсън Тейлър. Скулпторът има смесен произход, израснал  в красотите на южните морета, в които се е гмуркал и е откривал живата им красота.

Той е отлял 500 бетонови фигури, в човешки ръст, като прототипите са реални хора, които са обитаващи близкия остров—Мухейра, живеещи в традицията си индианци маи. Скулпторът  потапя  477 фигури и пластики под вода, а 23 оставя в местния пазар като жива реклама на музея. Водите на Карибско море там са тихи и спокойни.  Музеят се казва „Тихата еволюция”, разположен е на 8-10 метра дълбочина и има дори една къща, модели на автомобили под водата. Така са направени, че да може морските обитатели да ги използват за заслон и обитаване.

Разглеждането е с гмуркане с акваланг, но също така и с шнорхел. Много е чиста видимостта, при спокойна вода от лодката също се виждат фигурите. Уникален е! Музеят има голям успех, много туристи.

 

 

Кога е направен?

От пет години съществува, но окончателният му вид е от около година и половина.  Също интересен е фактът, че има изключителен екологичен ефект. Кораловите рифове наоколо вече са били много амортизирани, тъй като туристите волно или неволно нараняват  коралите, замърсяват, а коралите са изключително чувствителни. Изкуствено създадената атракция на Тейлър сега привлича, разсейва огромния туристически поток и кораловите рифовете започват да се възстановяват.

За този кратък период, откакто музея съществува, те се съживяват. Това е гениална идея.  При нас няма коралови рифове, но формата на туризъм може да се съживи. Хората няма да идват в Несебър само защото бирата е евтина  и от ресторанта могат да се видят руините, но отивайки там във водата над периметъра на античния град, могат да научат и да запомнят за нашата история.

И сега, след като ти видя какво е направено в Канкун, може ли в Несебър да се направи нещо подобно, подводноJ)))?

Може, да. Това, което ни е необходимо е финансиране на проекта J.

А какво представлява твоята идея?

Първата стъпка е да разберем какво има запазено под водата.  Да се сканира дъното, за да знаем какво бихме могли да очакваме. Дали археологията ще ни даде нещо и какво? След това можем да решим с какво ще допълваме или заместваме …

 

 

А ако няма нищо?

Ако няма нищо, ние ще създадем изкуство.  В Канкун музеят е също създаден по този начин.  Аз имам концепция, но пътувах до  Канкун, за да видя как работи системата – как се опазва, как се контролира, как се финансира, как е маркирана. Видях, разбира се, много плюсове, но и минуси.  Когато си вече там, се плаща такса за музея, слагат ти една гривна на ръката, която не се разгражда във вода.  Това, което не ми допадна бе, че музеят не е маркиран,  за да бъдат открити лесно фигурите. На първото ми гмуркане, тъй като нямаше много хора точно в този момент, моят местен водач не успя веднага да се ориентира- навсякъде море J.

Фигурите не са ли близо една до друга?

Не. Има няколко композиции на различни места. Това, което аз планирам за Несебър, е да направим  маркировка  със светлини, с лазери, с метални структури, с каквото и да е, но да е атрактивно,  да се вижда добре и от високо, например и за парашутите, които се приземяват на плажа J  В Канкун е било маркирано с буйове , но големите лодки ги отнасят и очевидно тази маркировка не е добра. Но всичко друго е чудесно.

Идеята, по отношение на фигурите е те постепенно да се превърнат в изкуствени рифове, да обраснат с корали и фауна. Ако сега отидем там, в никакъв случай този музей няма да е същият, както аз го видях. Той ще има повече водорасли, ще е привлякъл нови морски обитатели, … той се развива. Това е динамичен, жив музей. Това е симбиозата между природата, човека и изкуството. И  един голям реверанс към целия местен етнос и заобикалящата го естествена среда. Всичко, което правим ние, е с цел да остане материална следа след нас. Това е нашата философия. Особено на архитектите. Ние го приемаме като мисия!

Но! Има обаче една друга гледна точка, точно обратната! Древно вярване и философия…, върху която аз много мисля и все повече осъзнавам, колко важно е мястото, в което живееш и се развиваш.

 

 

Точно обратната философия на това да оставиш материална следа след себе си на тоя свят ?

Да…Имам предвид  концепцията  на аборигените за смисълът на живота. Коренното население на Австралия,  развива напълно изолирана и самостоятелна култура и философия почти 40 000 години и това, което разбрах, ме шокира. Тяхната идеология в това отношение е точно обратното на това, което ние приемаме за правилно и редно. За тях начинът, по който трябва да протече живота на човек, е той да не остави нищо  предметно след себе си. Природата да се запази и да остане такава, каквато е.

Затова сградите им са от нетрайни еко материали, които се разграждат биологично.

А точно обратното на това ние, като се опитваме да направим – да оставим нещо след себе си. Особено архитектите…За аборигените  земята е на природата и тя не може да принадлежи на никой, да се продава, да се застроява или модифицира чрез инфраструктура…За това те водят номадски начин на живот, прехранват се с лов и риболов и събират корени и плодове. Не обработват земята за да не развалят хармонията в нея…

 

Това не те ли обърква малко? Ти създаваш и след теб наистина остава.

И да, и не. Защо трябва да бетонираме всичко, но да запазим броени резервати, които да посещаваме, за да видим истинската, немодифицирана  природа? Много мисля върху това.  Това ли ни прави горди?  Много ми се иска да превъртя и другата гледна точка и да я видя всичко от погледа на една много древна цивилизация и философия…

А какво е впечатлението ти от Мексико?

Прекрасно. Много далеч от това, което всички, които не са ходили там, си представят – опасен, мръсен, криминален, неподреден. Мексико Сити например е един много спокоен град, 22 милионен!,  добре организиран, красив, подреден, цъфтящ, с хубави нови сгради и запазени стари с колониална архитектура.  Къщите са на един–два етажа с градини. Ситито  има хубави, нови сгради, атрактивни, смели решения, например небостъргач във виолетово, съчетан с цъфтящите виолетови цветя на града. Градът е бил изграден наново от испанците 16 век  върху разрушената от Кортес  приказно красива столица на империята на ацтеките -Теночтитлан. Уникалният град на ацтеките е бил разположен върху острови в соленото езеро Тескоко. Новият испанският град се разраства като насипват езерото. За това на места е абсолютно равен и ортогонално планиран. На места езерото е запазено има канали и квартали на вода- венециански модел.  Прекрасни паркове, но най-вече жив, спокоен град с много индиански традиции и култура.