Виж 1към1

Ефирна кула с 99 плаващи острова е новата атракция в Южен Китай

Прочети още

Ани Дамянова: BUILDINGSTYLE сам зададе своето развитие и то по време на кризата

Новината, че започна подготовката на 18-то издание на архитектурно-строителния форум BUILDINGSTYLE 2021, е повод да върнем лентата назад и да ви “срещнем” отново с Ани Дамянова – човекът, който стои зад проекта. Ирония на бизнес средата ли е фактът, че и преди 6 години (към датата на интервюто), и сега бизнесът е поставен пред изпитания, не знаем, но определно споделеното от Ани за форума тогава, е все така актуално и сега. Убедете се сами 🙂

Интервю Антония АБРАШЕВА

Случайни срещи няма. И винаги са навреме.

С Ани се срещнах точно така. Бях решена на драстична промяна в живота си и тя ми повярва. Защо Ви казвам това? Ще разберете в интервюто.

Този път срещата не беше случайна, а преднамерена и уговорена. Смяхме се, снимахме се и направихме дисекция на живота ѝ до днес.

А най-хубавото винаги предстои!

Коя е Ани – човекът?

Ани… Отдавна забравих коя е само Ани. Винаги първо съм майката, защото аз съм майка от почти 25 години. Това е най-актуалното ми усещане за себе си. Почти не си спомням коя е само Ани. Аз съм майката на Йони и Габи.

Коя е Ани – журналистът и издателят?

Откакто имам теб (бел. ред. – Мен!), съм по-малко журналист. Еднакво обичам всичко, което правя – преди с издаването на списанието, после преминаването му към онлайн портал, организирането на форум BUILDINGSTYLE. Аз просто харесвам всяка една дейност, с която съм избрала да се занимавам. Да си журналист е много отговорно и след като създадох ДА КОНСУЛТ рядко определям себе си като журналист, тъй като основно се занимавам с продажбите. Все още правя и интервютата, но се надявам ти скоро да ги поемеш изцяло. Аз съм филолог и много обичам да пиша, но нямам време за това. Много бих искала да намеря някой добър рекламист, за да ми помага и аз да пиша повече, но добрите кадри са друга тема…. Всъщност аз имам невероятния късмет, че мога да пиша и да продавам.

Коя е Ани – търговецът?

Ани търговецът е много добър! (смее се)

Аз не просто продавам, а продавам това което познавам отлично и това е голям дар. Търговецът трябва да е много уверен в продукта си и много добре да го  познава. Ако знаеш какво продаваш, ти си обречен да успееш. Майсторството е да продадеш нещо на някого, който си мисли, че няма нужда от това. Защото да продадеш на някого нещо, за което той е дошъл при теб, това е лесно,  клиенът има нагласата да купи. В това се изразява талантът на добрия търговец. В повечето компании точно търговецът е и лидерът.

Защо захвана тема като строителството, която е предимно „мъжка”?

Защото се оказах добър търговец и то не защото съм го искала. Не знаех, че мога да продавам. До 2001 година не бях продала едно копче! Бях редактор във Враца, преди това работех в местната телевизия и знаех, че мога да пиша, но не знаех, че мога да продавам. Но се случи така, че трябваше да оцелявам и избрах да правя това, което се оказа,че ми носи повече удоволствие и повече пари.

ДА Консулт е създадена през 2002 г. Тогава видях, че в строителството има ниша. Този бранш предстоеше да се развива, беше очевидно и реших, че мога да се захвана с това сериозно. А и работата не е толкова мъжка, защото, когато предстои да се прави ремонт,  да се купи жилище или да се прави някоя по-сериозна реконструкция в дома, жената участва изключително осезаемо във всеки етап. Макар основно мъже да строят и ремонтират, темата не е чак толкова мъжка, но аз се захванах с нея още тогава, и знаех, че това ще успее.

Даже имах план за 7 години напред и когато тези 7 години минаха, дойде кризaта. Имало е защо да не съм видяла следващите години J))

Защо „1към1”?

Защото винаги ми се е искало да представям нещата такива, каквито са – 1към1 за всичко. Когато представяме продукт на наш клиент, когато представяме човека, който стои зад определен продукт или човека, който е направил тази сграда – архитектът. Това е и любимата ми тема и най-важното за 1към1 е да се представи човекът. Няма продукт без човек, който да го създаде. Няма услуга без човек. Дори днес, ако  нещо  се произвежда от машини, зад тях пак стои човек. Затова 1към1 за всичко!

Чувстваш ли се успяла?

В работата си се чувствам успяла, да, но в живота не.  Успелият човек трябва да е намерил баланса в ангажиментите, в отговрностите си и да се чувства щастлив от това. Имам двама прекрасни сина и те са моето семейство, но човек трябва да има до себе си някой, с когото да споделя успехите си, трудностите си, дребните неща, които му се случват през деня.

И когато нямаш с кого да ги споделиш, какво значение има, че си постигнал това или онова. Точно затова моите деца – преди големият ми син, сега малкият, знаят всичко, свързано с работата ми. Моят живот са те и работата ми и едното определя успеха ми в другото – децата ми винаги са били моята мотивация да успявам, за да мога да им дам всичко, което един родител може да даде. Kогато са двама е друго, но когато си един, трябва да бъдеш по 2.

12107285_835168446591552_5821915078779368926_n
Голямата любов на моята младост – Йони.

Чувстваш ли се виновна пред децата си?

Да… (дълго мълчание и голяма въздишка) чувствам се виновна. Чувствам се виновна за това, че не успях да бъда повече жена и да им дам това семейство, в което да израстнат с двамата си родители. Призванието на жената е да бъде жена. А аз успях да бъда повече майка. Трябваше да намеря баланса и тук, както го намерих в работата си.

Човек полага много усилия, прави много компромиси, за да има семейство, но понякога това не е достатъчно.

Какво построи и колко ти излезе квадратният метър живот?

Много скъпо ми излезе квадратния метър за това, което построих. Доволна съм обаче, когато виждам резултат, защото цената си струваше.

Няма да забравя писмото, което написах януари 2010 г. на всички рекламодатели,  че списанието в хартиения му вариант вече няма да го има…. Смятам, че това беше един от най-трудните моменти в живота ми, защото аз наистина не знаех  какво ще се случи оттук натам и цената, която тогава платих, беше една от най-високите през целия 13-годишен път на 1към1. Известно време издавахме списанието и го качвахме отделно онлайн, но вече и това го няма. Всичко мина в Портал за строителство и архитектура – сайтът, който в последните 5 години върви много добре.

По отношение на BUILDINGSTYLE  най-трудно беше началото – първата и втората година, защото тогава трябваше да убеждавам не фирмите, които ще участват с презентации, в смисъла на това те да дойдат, а архитектите, че трябва да дойдат, за да видят продуктите и фирмите, поканени да презентират. Тогава строителството беше в пик, пазарът беше пренаситен, архитектите получаваха брошури и каталози и не беше необходимо да отделят 2 дни, за да гледат нещо, което те вече познават. Въпреки че са гости и не плащат нищо на форума, аз положих най-много сили архитектите да присъстват на BUILDINGSTYLE. После нещата се подредиха и в момента забелязвам, че всяка година правя нещо ново или доразвивам нещо.

Не мога да правя разлика между работата си и личния си живот, това май е повече от очевидно (смее се, но тя се смее почти през цялото време, докато си спомня тези години) Те винаги вървят заедно – цената в бизнеса и цената за комфорта на децата ми е една – много висока. Но когато гледам Йони разбирам, че и това си е заслужавало, защото виждам, че най-важното във възпитанието на децата е примерa, който даваш.

Дали детето ти ще стане добър човек, добър професионалист, дали ще учи това, което родителите искат или нещо друго, което той си е избрал, няма никакво значение, защото животът ще го направи такъв, какъвто трябва да бъде. Обаче детето винаги ще има един пример, който ще го води в живота и това е примера на родителите, пример, който продължава цял живот.

Няма добро и лошо или  правилно и неправилно! Затова цената си е заслужавала и в двете посоки – и в бизнеса, и в личния ми живот, защото решенията, които съм взимала също не са  правилни и неправилни. Към определен  момент, точно тази гледна точка  е била твоята и ти си взел точно това решение. Ако това в момента е бил приоритета ти, това е било най-правилното към този момент и, разбира се, си платил някаква цена. После нещата може да се променят, което не означава, че си сгрешил -просто сега гледната ти точка е друга. Но цена винаги има, иначе нямаше да можем да оценяваме пътя си?!

С какво не се справи в работата си?

Не успях да задържа списанието в хартиения му вариант. Да държиш нещо в ръцете си е лукс, който аз не можах да си позволя да запазя. Но бизнес моделът вече е друг, работата ни вече е друга. Всичко, което хората търсят и очакват да намерят, вече е в интернет – вече е в главите им, не е в ръцете им.

Помисли за спасените дървета…

 Да, научих се да мисля и за това.  Сега сме много по-добре, отколкото преди 2009. Трудните за строителството години се отразиха изключително добре на 1към1, защото избрахме нов път, по който вървим много добре, с много повече читатели, с много повече фирми и хора на форума, защото човек в такива стресови ситуации се концентрира максимално  и дава най-доброто от себе си. Концентрираш се не върху проблема, а върху решението му.

IMG_2448
Голямата любов на сегашните ми дни – Габриел

Какво е BUILDINGSTYLE за теб?

BUILDINGSTYLE е спасениe, защото, когато всички фирми силно ограничиха бюджета си за реклама, даже някой нямаха такъв, а знаеш, че медия се издържа от реклама, BUILDINGSTYLE точно тогава имаше невероятен възход.  Изобщо не очаквах да има такъв интерес към форума точно в този момент, но  тогава си дадох реална сметка колко е ценен всъщност – не само за мен, но и за клиентите. Не очаквах, че щом не могат да отделят средства за реклама – печатна, външна или каквато и да била друга, ще могат да отделят средства, при това не малко, за форума. И точно,  когато исках да направя форума един ден, за да се запази все пак като традиция, BUILDINGSTYLE стана 4 дни.

Най-тежкият ми период, когато спрях печатния вариант на списанието, се оказа също и най-хубавия. Това потвърждава максимата, че когато губиш нещо, не знаеш какво печелиш.

Разбрах, че живият контакт е изключително важен. Особено в онзи момент. Никой не отделяше средства за реклама – за никаква реклама! Но фирмите отделиха наистина сериозни средства, за да могат да се видят с архитекти, строители и инвеститори наживо. Затова БЛАГОДАРЯ на всички, който ми повярваха и вече 13 години са с мен!

Продължих да развивам BUILDINGSTYLE. Вече има щандове, които са точно за тези фирми, които не са могли да заявят навреме участието си с презентация, но могат да дойдат с щанд, защото на форума няма конкуренция в презентационната част. Ако има една фирма с  презентация за алуминиева дограма, не може да има презентация от друга такава фирма. И фирмите, които няма как да участват с презентация, участват със щанд. Така вече е позволена конкуренцията.

Друг важен момент е, че ако предишната година някой е участвал с презентация, но тази година не може да представи нищо ново, може също да дойде само със щанд.

Така BUILDINGSTYLE сам зададе своето развитие, защото търсенето определи предлагането.  А тази година имаме нещо, което пък до сега не се е случвало – награда! Наградата е почивка в екзотична страна по избор, която фирма Бенджамин Мур осигурява. Наградата е за двама участници във форума т.е. за тези, които ще  бъдат на тяхната презентация, която е в последния блок презентации. И това, ако не е късмет…, здраве му кажи!

Поради големия интерес реших да направим  презентации и следобеда в събота, което до сега също не се е случвало, а Диди Маринова от фирма Бенджамин Мур сама измисли как да задържи публиката, така че да е пълна залата, макар и в края на форума.

Този факт не е ли потвърждение, че когато правиш нещата както трябва, всички ти помагат? Всичко се подрежда само, когато посоката е правилна.

Как си представяш, че изглежда BUILDINGSTYLE в очите на клиентите и конкуренцията?

Надявам се, че изглежда като много сериозно събитие, което е и традиция. Създаването на традиция е много трудно, защото актуални, търсени, интересни са новите неща, но традициите са тези, които дават сигурност. Традицията е празник и точно  това е BUILDINGSTYLE.

Смятам също, че форумът  дава точно такава сигурност на фирмите, които решават да участват. Те знаят, че ще срещнат най-добрите архитекти в страната, хората, които имат проекти, които работят. Защото в годините на икономическата криза и от тях много останаха с по-малко работа и започнаха да проектират неща различки от тези, които са проектирали дотогава. Вече не е достатъчно да имаш титалата „арх.” пред името си, за да бъдеш поканен където и да било.

Вярвам, че в очите на моите клиенти, това е събитие, което им дава насока какво се търси и какво е по-интересно за архитектите, какво могат да направят, за да бъдат още по-интригуващи и архитектите да влагат именно техните продукти в проектите си.

Конкурентите също приемат  BUILDINGSTYLE като сериозно събитие с традиции и мисля, че изпитват респект – не към мен, а към форума.

Кога започваш организацията на форума и има ли нещо, което  те притеснява?

Тази година организацията на BUILDINGSTYLE започна още от януари, защото миналата година имаше фирми, които не успяха да участват с презентация, тъй като бяха в конкурентни отношения с други участници, и още миналата година заявиха участието си в тазгодишното издание, така че още януари започнах да подготвям офертата и цялостната организация. Миналите години започвах през пролетта.

Пак ще кажа – много благодаря на всички фирми, които са участвали в BUILDINGSTYLE през годините, за доверието към мен! Щастлива съм, че те не само работят заедно по време на форума, а и се забавляват заедно. Ако ги нямаше тях, нямаше да има и BUILDINGSTYLE.

Това, което ме притеснява по отношение на форума е, че всяка година стартирам кампанията по един и същи начин – изпращам оферти на фирмите, които искам да поканя да участват с презентация. Разговарям с техни представители, и в 95 % от случаите нямам успех. Това разбира се, не е в мой плюс, но ако искам да сме 1към1… трябва да кажа истината. Участниците във форума идват все повече и по-често, защото са получили информация за BUILDINGSTYLE от техни колеги или партньори.  В този смисъл рекламата „от уста на уста” по отношение на моя форум абсолютно ме компрометира като рекламист и търговец. (смее се)

Повечето фирми се свързват с мен за оферта или участие в BUILDINGSTYLE, след като аз съм изпратила поне веднъж материали и са ми отговорили, че нямат интерес към събитието. Но после нещата се променят.

Това е нещото, което ме притеснява, защото времето е пари, а това е основната ми работа:))))

Оказва се, че рекламата за форума е без пари, но аз съм инвестирала ужасно много в нея с работата си… и явно сега е дошъл моментът да получа резултатите.

Това, че си жена, при това хубава жена, помага ли ти или ти пречи в работата?

И двете, но сякаш в повечето случаи ми пречи. Хората са свикнали да приемат човека отсреща по външността му. В началото ме приемаха с леко пренебрежение, защото… аз съм блондинка, но в  края на разговора мнението е друго. С годините това подценяване все по-рядко се случва и то с хора, които не ме познават и не са имали бизнес-отношения с мен.

Помага ми, когато вземам интервю, защото винаги е приятно да разговаряш с някой, който изглежда добре и се налага да го гледаш в очите по-дълго време.

Ти си силен човек, а силните хора умеят и да плачат. Плачеш ли понякога?

Плача, да. Преди плачех, когато ми беше трудно. Рядко, но плачех. Напоследък обаче плача повече, когато ми е много хубаво. Чувството е смесено, защото още се уча да приемам, че и на мен могат и трябва да ми се случват хубави неща. Според мен силните хора плачат по-често, въпреки че другите не го виждат. Човек може да плаче и без да се виждат сълзите му…

 Кое те прави щастлива?

Децата ми, племениците ми, които много обичам. Успехите на Йони ме правят особено щастлива. Габи ме кара много да се смея и с него водим много мъдри и много весели разговори също. Това, че семейството ми – мама и татко, и сестра ми са винаги с мен, каквото и да се случва. Това ме прави щастлива и спокойна.

Аз имам един страхотен гръб в тяхно лице. Никога не мога да им се отблагодаря! Те са целия ми свят. Толкова много ги обичам! Ние сме заедно на всички празници и понеже сме голямо семейство, става страхотен купон.

1017716_668805896512549_1982278206_n
Моите вечни слънца:))) Цвети, Криско, Хари и Йони. Само Габи не е тук, но не помня дали беше роден по това време.

На какво искаш да научиш децата си?

Най-много искам да ги науча да бъдат трудолюбиви. Ако се трудиш и си постоянен, няма как да не успееш. Това е и примерът, който им давам. Ставаш сутрин и започваш да работиш.

Дори да не си много в кондиция, работата увлича. Това е най-важния навик, според мен, който родителите трябва да изградят у децата си.

Не е нужно да завършваш всичко, с което си се захванал. Трябва да можеш и да се отказваш, когато виждаш, че няма смисъл. Няма нужда да инвестираш себе си и времето си, ако виждаш, че нещо не върви или не ти се получава.

Това пък е съвсем отделна „наука” – трябва да си си представил поне 2-3-5 години напред, да имаш план за това, което искаш да правиш, да можеш да го визуализираш и, разбира се, да имаш куража да го осъществиш. Но се изисква много труд и постоянство.

Ако не можеш да визуализираш плана си, откажи се, защото има причина да не можеш да го видиш. Съзнанието ти знае какво прави, душата ти знае какво иска. Защото дори връзките между хората са труд. Трябва да можеш да даваш от себе си, да работиш тази връзка да се получи по начина, по който ти искаш. Или  както другия го иска, а щом го обичаш, трябва да го направиш така. Това са навици, навици на труд, но и изграждане на трезва преценка, кога да продължиш и кога да спреш.

В работата си даваш много и получаваш много. В личния живот така ли е?

В личния си живот така и не се научих да получавам. И това го определям като моя грешка.

По-щастлива съм, когато давам, когато виждам усмивката в човека отсреща. Дали ще е подарък или просто усмивка, дали ще е вяра или нещо друго, аз съм по-щастлива, когато давам. Когато получавам, често не знам как да реагирам. Усмихвам се, благодаря, но все ми се струва, че не е достатъчно.

Защо си толкова критична към себе си?

Критична съм не само към себе си, но и към работата си, към задълженията си, към отговорностите си. Обичам всеки детайл да е изпипан, всяка буква да е на мястото си  (бел. ред. Изпитвала съм го на гърба си, така е!) Но винаги знам, че може и повече, и по-добре. Още не знам качество или недостатък е това, но това съм аз. А когато виждам резултата, съм изключително доволна.

Подвеждала ли те е тази критичност?

Във връзките ми ме е подвеждала, защото вярвам, че всеки човек трябва да се отнася с другия така, както иска да се отнасят с него. Ако давам всичко, искам всичко – не повече, но и не по-малко. Искам толкова, колкото давам и когато не го получавам… ми става тъжно, затварям се в себе си, въпреки че обикновено съм лъчезарна и отворена. Човек е така устроен, че възприема и пречупва всичко през собствената си призма. Най-хубавото в една връзка е, когато призмата е една, което е много сложно и не знам доколко е постижимо. Може би компромисът е най-подходящ в тези случаи, но съм най-неподходящият човек, който може да говори за връзки. (усмихва се, но натъжена)

Правиш ли компромиси със себе си?

Правила съм, да.

Съжаляваш ли?

Не! В работата си не съм допускала компромиси, но в личния си живот съм правила и не съжалявам. Към онзи момент съм преценила, че това е правилното решение. След време може да разбера, че този компромис не е бил нужен, но това са уроци, това е пътят. Животът е път. Той те учи и ти подсказва накъде да вървиш и ако нямаш път, си прокарваш сам пътеката.

Компромисът не е лошо нещо, когато има за какво да го направиш и когато знаеш, че постъпваш правилно. Във връзките винаги участват двама и ако в някакъв момент се усетиш сам, вече никой компромис не може да спаси отношенията ви.

Дори в бизнеса, когато се налага да бъдеш по-твърд, да отстояваш себе си и позициите си, с мекота се постига много повече. Една усмивка прави чудеса. Затова и компромисите трябва да са много премерени, но според мен най-важното е прошката.

Господар ли си на твоя живот?

Да. Абсолютно. Скромността не е от най-силните ми качества. (смее се)

Какво още искаш да „построиш”?

Вече не искам да строя сама :))  Сама построих в бизнеса си достатъчно. Това всъщност е и отговор на въпроса какво ми даде и какво ми взе работата… Даде ми сигурност, спокойствие да отглеждам децата си и възможност да правя сама изборите си. Но ми взе почти всичко останало. Изгубих себе си като жена, но пък намерих себе си като човек. Силата на жената е непростима. Иска ми се да имам до себе си някой, който да ми даде тази прошка.

Чувстваш ли се обичана?

Да, много!

Има ли в такъв случай някой, с когото да строиш това, което искаш?

Още не зная със сигурност, за всичко трябва време.

Чувстваш ли се късметлийка?

Определено имам голям късмет. И вярвам в късмета си, както и в това, че няма нищо случайно. За всяко нещо, което се случва в живота, има причина. И всеки човек, който влиза в живота ни, идва с определена мисия. Това са уроци.

Точно затова се чувствам изключителна късметлийка! Имам късмета да съм избрала работата си – да работя това, което обичам, имам две прекрасни деца, които са смисъла на живота ми. Имам интуицията си, която е  много силна и никога не ме е повеждала и страшно много ми помага…Хората, който обичам са с мен и са здрави, какво да искам повече? Това не е ли късмет?

DSCN0539

11.06.2021

BUILDINGSTYLE 2021 – Комплекс Старосел 23-26 ноември

Започна подготовката за архитектурно-строителен форум BUILDINGSTYLE 2021, който се надяваме да проведем във Винен и СПА комплекс Старосел от 23 […]

Прочети още
11.12.2019

Снимките на BUILDINGSTYLE 2019

BUILDINGSTYLE 2019 отмина толкова бързо, но споменът за тези прекрасни няколко дни ще ни топли дълго време. Затова подготвихме за […]

Прочети още