Арх. Маргарита Темелкова: Вярвам, че всеки един от нас заслужава да има хубаво жилище

Това са интериорният дизайнер арх. Маргарита Темелкова и Бофи!

С архитект Темелкова, основател на House of fun и BeBold, имах възможността да разговарям надълго и нашироко за начина на случване на интериорния дизайн като процес от А до Я. От това кога е добре да се обърнеш към интериорен дизайнер, ако планираш ремонт или ново строителство, през това как и защо да изберем интериорен дизайнер, за какво да следим при избора и какво да очакваме като услуга, до тенденциите в дизайна и „продължителността на живот“ на един интериор.

А Бофи – най-голямото куче, до което съм се доближавала без страх през целия си живот, ни слушаше търпеливо и с интерес. Сякаш следеше да не пропуснем нещо важно… 🙂

Интервю: Деница Митева

Учила си архитектура, но си искала да бъдеш интериорен дизайнер? Защо избра архитектурата тогава?

Когато кандидатствах, все още нямаше специалност „интериорен дизайн“. Разбрах, че архитектурата е единственото образование, което мога да получа, ако искам да се занимавам професионално с това. За мен всякакви кратки курсове не бяха опция, тъй като те не дават цялостни знания. Много хора сега могат да изкарат подобен курс, но тях по-скоро бих сложила в графа “декоратори”.

Би ли обяснила разликата?

Ако имаме проект с готови вече настилки, стени и инсталации, и не се правят съществени промени, а само обзавеждане – това може да е работа за декоратор. Но, когато имаме старо жилище и трябва да се преправя изцяло, да се сменят функции на помещения и да се „прекрои“ наново, тогава се изискват сериозни технически знания.

Няма как да се получи добър резултат само със цветове и материали.

От тази гледна точка се радвам, че така се случиха нещата при мен. Когато кандидатствах, ако имаше специалност “интериорен дизайн”, може би щях да се изкуша и да уча това, но и да пропусна много. Завърших архитектура със специализация по дизайн, която се избира през последната година от обучението, защото исках да имам сериозно професионално образование. И съм доволна, защото имам много комплексни знания. Бих посъветвала и другите да не избират лекия път, защото макар да е по-трудно като образование, това решение сега ми се изплаща многократно. Когато отидем в една стара къща и трябва да я преправим, аз знам откъде могат да минат ВиК мрежите, как може да се облицова, къде са проблемите й. Знам как функционира целият й организъм.

От колко време работиш като интериорен дизайнер?

Започнах работа още като студент в първи курс. Бях нетърпелива да навляза в същинската работа – започнах първо в архитектурна фирма и след една година работа там си припомних, че исках да уча архитектура, за да се занимавам с интериорен дизайн. А тази фирма нямаше такива проекти в портфолиото си и започнах да си търся друга, по-подходяща. Имах късмета да започна работа при арх. Пенка Станчева, с която работих няколко години, през които натрупах доста сериозни и технически, и професионални знания.

Но как успяваше да съвместяваш ученето и работата?

Успявах някак. С много енергия, ентусиазъм и желание да стана добър професионалист. А през 2008 година, когато дойде кризата, изведнъж се притесних, че няма да си завърша университета. Имах изостанали изпити и проекти и спрях да работя за няколко месеца, за да завърша и да се дипломирам навреме.

Какво се промени след дипломирането?

Нещата в професионален план започнаха да се случват от само себе си. Първо, моя приятелка ме помоли да помогна на сестра й да си ремонтира къщата и от един проект на друг съвсем естествено дойде това да започна работа като интериорен дизайнер самостоятелно.

В началото работех сама, но работата ми бързо се разрасна. Явно хората харесваха и мен, и работата ми. Комуникирахме лесно и проектите вървяха много добре. Постоянно имах задачи и не ми се е налагало да си търся сама нови. Там някъде по пътя се появиха и децата, и вече имах нужда от помощ. Тогава наех и първия си служител.

Днес от колко човека е екипът ти?

От тогава до сега, т.е. шест години по-късно – вече сме 7 човека в офиса. Всички сме много различни и това ни помага – стремим се да покриваме целия процес в реализирането на интериорния дизайн – от идеи и концепции до техническите проекти, включително и помощ при самия ремонт.

Ако клиентът иска, поемаме и услугата „Управление на проект“, т.е. цялата организация и следене на ремонта минава през нас, за да не се налага той да се занимава с тази “прекрасна” част.

А на финала той просто си получава проекта готов – подреден и изчистен, така че да си вземе един куфар с дрехи и да се нанесе.

Кога трябва човек да се обърне към интериорния дизайнер, на какъв етап от проекта?

Тук важи правилото “колкото по-рано, толкова по-добре”, без да се избързва, разбира се.

Например, ако коментираме обект, който ще влезе в изпълнение след две години, и отсега подготвим проекта с плочки, цветове, дамаски и т.н., и клиентът си го гледа в продължение на две години непрекъснато, то той му омръзва, свиква. И най-хубавият мерцедес да имаш, и с него свикваш. Така е и с проектите. И обикновено две години по-късно, когато дойде време за реализацията, започват промените – а това е двойна работа, която е безсмислена.

От друга страна, ранното включване на интериорния дизайнер в проекта е много ключово, за да не се преправят след това ВиК и ел. инсталациите и пр. Отново, за да се избегне двойна работа – да се разбива, кърти и променя след като вече е направено.

Т.е има смисъл от по-ранна намеса, ако е ново строителство. Преди или около акт 14 може да се направи консултация по разпределения, инсталации, разположение на радиаторите и т.н. Ако на клиента не му е харесала банята, например, защото е малка или има вана, а той не я иска, но пък предпочита голям душ или двойни мивки, е хубаво тези неща да се изчистят на този етап. Да се изготви първоначален проект, който да се даде на изпълнителя. Да се направи това, което клиентът иска. Дори и да има малка разлика в цената, т.е. строителят да поиска тези промени да се заплатят, тя ще е по-малка от това, което би струвало, ако се направят впоследствие. А и няма смисъл да съсипваме труда на някой преди нас.

Моят съвет е на този етап да се проектират тези промени, а същинският проект – избор на плочки, цветове, материали и мебели – да се прави непосредствено преди изпълнение на проекта. Във времето много неща могат да се променят, дори желанията и предпочитанията на самия човек.

Над какво работите в момента?

Работим над една много луксозна и хубава сграда, която обзавеждаме изцяло – апартаментите ще се продават напълно оборудвани. И тук също мога да предлагам смели решения и промени, защото познавам сградата и знам кое е възможно и кое не.

Коя е тази сграда, разкажи ни…

B52 – намира се в центъра на София и е с много високо цялостно изпълнение. Проектът е на архитектурното студио на арх. Наско Панов. Инвеститорите поеха един доста смел подход – да предадат завършени проектите, което им отваря доста повече работа – и на тях, и на нас, но крайният продукт е на доста по-добро ниво, отколкото всеки собственик сам да прави нещата.

Да, това определено би спестило междусъседски ремонти…

Именно.

Един от проблемите на новото строителство е, че започват да се точат едни безкрайни ремонти от една до 5-6 години и непрекъснато асансьорът е облицован, мръсно е, прашно е.

А и в тази Covid-среда, в която много хора вече си работят от домовете, не е добре непрекъснато да чуваш бормашини около себе си. И тази концепция, която дойде и като предложение от брокерската агенция „Фърст Естейтс“, апартаментите да се предлагат в завършен вид, се оказа успешна.

Този подход не крие ли и рискове по отношение на продажбите и вкусовете на клиентите?

Има пазар за всичко. Ясно е, че няма как един апартамент да е подходящ за всички в София. Трябва човек да си таргетира правилно аудиторията.

Концепцията ни беше да предложим няколко типа модерна визия – едната да е малко по-класическа, другата – по-индустриална и една, която е много по-изчистена – тип скандинавски дизайн. Смятаме, че с тези три продукта се покрива таргет аудиторията, за която са предназначени. А и не говорим за 200 жилища, а за 20. Добрата и адекватна концепция значително намалява рисковете.

Какви проекти предпочиташ да работиш, къде са силните ви страни?

Едно от силните неща, в които смятам, че нашето студио е добро, е трансформацията на стари жилища. В центъра на София има страшно много хубави имоти, които пустеят и много често хората си мислят, че не биха могли да изглеждат добре. Но това не е вярно. Именно в това е една от силните ни страни – да трансформираме жилището по такъв начин, че то да стане модерно, да му дадем нов живот.

В момента имаме много интересен проект за стара къща в Гоце Делчев. И макар да е много по-лесно да бутнеш старата и да построиш нова, да я реновираш е по-интересно, а и човек трябва да се замисли какво получава в единия и в други случай.

Какво повече получаваш, ако избереш да запазиш къщата, вместо да я събориш?

Да дадеш нов съвременен облик и живот на една стара и запустяла къща за мен е изключително удовлетворяващо. Да я спасиш, вместо да я „убиеш“. Разбира се, не винаги има възможност за това. Ако клиентът има нужда от къща 400 кв. м, а съществуващата е 150, няма как с възстановяването й да се получи мечтания дом. Но, винаги когато имаме предпоставки да използваме съществуващ имот, обмисляме тези варианти преди да бъдат разрушени. Това все пак спестява и време от грубия строеж и последващо съхнене. Не можем да си сринем сградния фонд в центъра на София, например, за да го изградим наново.

Да дадеш нов съвременен облик и живот на една стара и запустяла къща за мен е изключително удовлетворяващо. Да я спасиш, вместо да я „убиеш“.

Затова и едно от нещата, над които работим с инвеститори, е да се вземе старо жилище, да се реновира на 80% и да се препродаде. Имаме много успешни такива проекти. Те имат много предимства – хубава височина на таваните, квадратурата им не е сведена до минимум, имат страхотна локация. И резултатите са много добри – и инвеститорите, и клиентите са доволни.

Тук пак стигаме до момента, че интериорният дизайнер е нужен, когато клиентът предпочита друг да свърши голяма част от работата вместо него…

Да, на ангажираните, на много заетите хора, не им се иска да губят 6 месеца от живота си за ремонти и разправии по тях. Предпочитат да платят малко повече за качествен почти готов продукт, в който да се нанесат в рамките на месец, а не да плащат паралелно и наем, и ремонт. Да се изнервят, да губят време и почивни дни заради ремонта и да не знаят какво точно трябва да се направи, което удвоява и времето на целия този процес.

Когато предлагате комплексна услуга – кой избира фирмите подизпълнители? Ваши ли са или клиентът трябва да си ги намери?

Ние му предлагаме фирми, но не е задължително да избере тях. Подчертавам, че ние не работим с наши фирми – т.е. услугата ни не е „ин хаус“ – с наши строителни фирми или бригади, работим с външни фирми.

Защо сте избрали такъв подход?

Според мен това е по-добрият вариант, защото можем да намерим точния екип за всеки проект. Всички сме хора, всеки има различен подход като комуникация и работа. Например, не за всеки клиент аз съм най-добрият дизайнер, с някой друг може да си направи проекта по-добре, за други – аз ще съм най-добрият. Работа и в България, и в София има за всички, затова е важно да се напаснат екипите.

Кога се получават най-добрите проекти?

Когато клиентът е в синхрон с дизайнера, имат лека комуникация помежду си, без напрежение. Т.е, когато се получи химията между двамата. Същото важи и за фирмите по дългата верига от различни изпълнители. И едно от хубавите неща, които правим, е именно да се опитаме да съберем най-добрия и подходящ екип за всеки клиент.

Какви са изискванията, очакванията на клиентите?

Различни са. За едни е най-важно топ качеството, дори и да отнеме година или година и половина като време на изпълнение. За други е по-важно да се случи в срок. За трети водещ е бюджетът. Съответно за тези три казуса, които могат да се разделят и на много повече, има различни фирми, които ще изпълнят добре работата.

Т.е ти си медиатор между страните в случая. Как разбираш кое за кой клиент е “най-доброто” решение?

Много е важно в самото начало още да се изяснят кои са приоритетите на клиента.

Ако клиент ми каже, че има 50, 100 или 200 хиляди лева бюджет, това предопределя различна структура на работа. Аз, разбира се, не злоупотребявам с този бюджет и оценявам, че хората имат различни виждания за нещата – ако за някои е много важно мраморът да е истински, то за други и една плочка гранитогрес може да свърши същата работа, а за тях бюджетът да е водещ критерий. В този случай за мен няма смисъл да ги убеждавам, че трябва да дадат четири пъти повече пари за нещо, което може да намерят на друга цена. Това не означава, че не предпочитам да използвам истинските материали, но си има казуси и казуси. Важното е да намерим най-доброто решение за конкретния клиент. Затова съм разделила проектите ни в два бранда – единият е „House of fun“, другият – „BeBold“.

Каква е раликата между тях?

„House of fun“ e насочен към среден към висок клас клиенти, които имат премерен бюджет и не държат на Уау!-решения. Това са работещи хора, които искат да имат хубаво жилище, без да го правят скъпоценно. Искат да им е удобно, приятно, модерно, функционално, да им е хубаво. Забелязвам, че много хора предпочитат да живеят непретенциозно, т.е. не държат, когато им отидеш на гости, да се похвалят, че столът им струва 1000 лева, например, без значение, че имат парите и могат да си го позволяват.

„Be Bold“ е за проекти, в които клиентите търсят наистина бутикови и персонални решения, уникалност.

За кой бранд ти лично предпочиташ да работиш?

Естествено, от гледна точка на дизайнер, по-голямото предизвикателство е във възможността да правиш разпознаваеми и нестандартни продукти. Но:

Винаги имам предвид и това, че едно жилище, колкото и да е уникално, ако няма душа и характер, то се превръща в скулптура, в музей, а не в дом. Това не се получава с пари, а с находчивост, с добри идеи и с уважение към вижданията на клиента.

И в двете концепции имаме успешни проекти и удовлетворението от крайния резултат за мен не е обвързано с реализирания бюджет.

Случвало ли ти се е да върнеш клиент, защото бюджетът му не отговаря на желанията му?

Още в началото коментираме бюджета, това е задължително. Защото има хора, които знаят, че дизайнер ще им свърши работа, че проектът им е сложен, но ако нямат бюджета, няма как да се получи. И няма смисъл да си губим взаимно времето, аз да работя два месеца по проект, от който накрая нищо да не се случи, защото няма бюджет. Ако имаме такъв казус, просто им предлагам други варианти.

Какви варианти?

Предлагам им да се насочат към големите магазини, в които могат да намерят готови предложения. В тези случаи моята работа е по-скоро да ги консултирам – замерваме жилището, правим различни варианти на разпределението – кое е важно, кое не е. Обяснявам им подробно къде, какво е нужно, за да се случат нещата, а вече какви плочки и диван ще изберат, те решават.

Как клиентът да е сигурен, че е избрал правилния дизайнер за себе си?

Човек първо трябва да положи малко усилия. Първото и най-важно е да си хареса портфолиото на дизайнера – това, което той е правил. Второто е комуникацията между тях да е лесна.

И все пак – откъде да е сигурен, че красивото портфолио, което вижда в сайта, е наистина от този дизайнер, че ще ти свърши работата, която очакваш?

Мнението ми е, че и към момента хората все още избират дизайнера по препоръка.

Например, твой приятел ти е казал, че аз съм супер дизайнер и ще ти свърша работа. Съответно ти ми звъниш и се срещаме в апартамента ти, разказваш ми какво и как си представяш и се разбираме да ти пратя оферта. Оказва се обаче, че това, което ти си мислиш, че съм разбрала, без да си видяла портфолиото и работата ми, пречупено през моята призма и спрямо моето дизайнерско виждане, не е това, което си очаквала.

Ако ти харесваш индустриалния стил, а аз работя предимно винтидж интериори, без значение, че и в двата случая говорим за проект в бяло, дърво и зелено, шансът да сме се разбрали от една среща само „на приказки“ е почти нула!

Какъв е правилният подход тогава, за да не се стига до “изгубени в превода”?

Дори някой да ти препоръча дизайнер, първо разгледай портфолиото му, виж какъв тип интериори прави. Ако влезеш в нашия сайт и харесаш над 50% от проектите е едно, но ако от 10 не харесаш нито един, то няма шанс ние да сме екипът, който да ти свърши работа.

Клиентът има отговорността сам да проучи с кой дизайнер иска да работи.

След като избере дизайнера, какво да очаква от него като услуга? Кои са основните, задължителните неща, които са включени в услугата? Има много случаи, когато очакванията на единия не са това, което разбира другият…

Една от честите грешки е, че на първата среща клиентите започват с това да представят своите идеи и какво те искат. Да, важно е, но е само 50% от цялата работа. Не се сещат да питат аз какво мога да правя, какво именно да очакват от мен. А всъщност, най-важното нещо на тази среща е да се опитат максимално много да се запознаят с дизайнера. Има ли образование или не, какъв е неговият предишен опит, колко реални проекта е направил, а не колко картинки без да е изпълнил нито един ремонт и т.н., за да видят дали е технически подготвен и да преценят докъде може да им свърши работа.

Клиентите трябва да изяснят какво включва офертата на дизайнера и впоследствие да изискват подробно разписан договор. Трябва да попитат и какво включва проектът – дали само картинки или чертежи, или включва строителен надзор, цялостно изпълнение на поръчката и на терен и пр.

Много хора си мислят, че визуализациите къде ще ти е диванът и какво ще е разпределението е проектът, но за мен не е.

Да, теоретично ремонтът може да се изпълни и само по картинки, но те трябва да са много верни и много изчерпателни, но насреща да имаш и супер майстор, за да ги изпълни.

Един хубав интериор има изключително много технически труд зад него.

Една супер картинка може да постигне Уау-ефект. Но, за да стане нейната реализацията, зад нея има един огромен процес от технически знания и труд. Ако дизайнерът не знае какво и как да се направи, тя няма как да се случи.

Една оферта, една среща с дизайнер достатъчни ли са, за да е сигурен клиентът, че е взел правилното решение?

Аз бих препоръчала клиентът да се срещне минимум с двама дизайнери. Може да звучи странно – пращам клиента при конкуренцията, но както казах, работа има за всички и добрите проекти се получават, когато има добра симбиоза между дизайнер и клиент.

При един дизайнер услугата може да включва едно, при друг – съвсем друго и цената да не е сравнима. За да избере, клиентът трябва да има база за сравнение.

Ако клиентът избере комплексна услуга, какво се случва с момента за авторския надзор – вие ли поемате цялата тази комуникация и отговорността по веригата надолу или не?

След като проектът е напълно затворен и идва време за екипа, който ще го изпълнява, съществуват два варианта на работа при нас. Единият е да поемем наистина цялостното управление на проекта. Другият – авторски надзор в няколко стъпки, а не цялостен ангажимент с майсторите.

Хората много често бъркат авторския надзор с това ти непрекъснато да си на обекта.

Кои са тези стъпки за втория вариант?

След като клиентът избере фирмите, с които ще работи, ние правим една голяма среща с тях, на която обсъждаме защо, какво, как сме направили. Оттам нататък проектът го поемат майсторите. Ако след това има промяна по ВиК или електроинсталацията, бутане на стени и др., предлагаме след тези промени, но преди да се затвори всичко, отново да се срещнем с клиента и с техническия ръководител, за да видим дали всичко е изпълнено спрямо нашия проект. Строителството е процес и могат да се наложат промени и в хода на изпълнението, но трябва да се провери дали те отговарят на проекта или трябва да се коригира, докато е време.

Друг много важен момент е поръчката на мебели. Въпреки че вече много фирми се научиха да работят с дизайнери, когато отидеш за мебели, много мебелисти продължават да си мислят, че ние нищо не разбираме от мебели и даден рафт е случайно сложен.

А не е така. Резултат е от това, че сме коментирали подробно с клиента къде, какво иска да си държи – чаши, чинии, декорации и пр. Това предполага и различна височина на рафтовете, следователно този рафт не е случаен, както няма нито една случайна чертичка в нашия проект.

Сблъскваме се с много казуси, включително и при строителите, от типа на “това не е така, не може да се направи така”. Това води и до много дискусии, които клиентът не може да проведе, защото няма опита и техническата подготовка.

Съветвам хората задължително да ходят с дизайнера си, когато поръчват мебелите.

И последният, важен момент е, когато трябва да се направи финален оглед дали всичко е така, както е по проект. Понякога може да има някой дребен детайл, който трябва да се коригира, докато време.

В разговора ни спомена, че с корпоративните клиенти се работи доста по-лесно, защото всеки знае кой за какво отговаря, никой не се бърка в работата на другия. В този смисъл ти над какви проекти предпочиташ да работиш – частни или корпоративни?

Предпочитам да имаме разнообразни проекти.

Харесва ми динамиката на различните проекти, защото те провокират непрекъснато да мислиш.

Когато проектираш игрална зала или ресторант, например, те изискват различна концепция от тази при проекта на жилище. Аз смятам, че имаме капицетата да изпълняваме различни задачи. Много ми харесва и хотелския сегмент също.

Правили ли сте проекти за хотели?

Да, през 2020 г. спечелихме и наградата “Сграда на годината” за бутиков хотел в Пловдив. По принцип тези награди за интериорен дизайн извън жилищен проект са рядкост и аз съм много доволна, защото дори не съм се стремила към нея. Но проектът беше много интересна задача, макар че инвеститорите дори не искаха да работим заедно в самото начало.

Защо?

Когато ме свързаха с тях, един човек от екипа им ми каза: “Виж, всички дизайнери ни предлагат едно и също и ние се отказахме. Решихме, че ще работим с художници, защото не искаме стандартна стая”. На мен това ми прозвуча още по-интересно, разбира се.

Обичам предизвикателствата, затова им предложих да им направя проект на стая без ангажименти – ако им хареса, подписваме договор, ако не, нищо не ми дължат. Те се съгласиха, хареса им и хотелът се получи супер.

А ти самата имаш ли проекти, които си работила в колаборация с художници, с хора на изкуството?

Да. В този хотел например идеята беше да се изложат авторски картини на Кольо Карамфилов, на входа има уникална структура на Павел Койчев. И макар все още да не ми се е случвало да работя по високобюджетна инсталация с голямо име от бранша, имаме няколко проекта с хоби художничка, с която сме правили много интересни неща.

Да се върнем към темата за интериорния дизайн – кои са тенденциите, за които трябва да следим? Какъв е твоят съвет?

Всичко ново е добре забравено старо.

Както в модата при дрехите, така и в интериора има цикличност на тенденциите.

Аз лично избягвам от това да се движим според модата. За мен тенденциите по-скоро са подходящи за обекти като барове, магазини, клубове – места, които на по-кратки интервали от време сменят интериора, за да са актуални. Но, когато говорим за жилища, препоръчвам на хората да избират по-безвремеви дизайни.

Какво ще рече това?

Това ще рече, когато влезеш в дома си след три години, отново да ти харесва, а не да си кажеш: “не си харесвам интериора, мина му модата”.

Едно жилище трябва да има минимум 15 години живот и пак да е качествено, и да изглежда добре.

Да, не е драматично, ако през това време смениш някоя картина или стол, но аз лично работя така, че нещата да са актуални и след много години, да имат нужда само от козметични промени. Можем да сложим тапет, който е актуален като шарка или тенденция, който лесно може да се смени след 5 години, но не и да подменяме цялата кухня, защото вече не е модерна.

Кои са стиловете, в които ти самата предпочиташ да работиш?

Ако трябва да обобщя – работим на модерна основа. Но харесвам и проекти с лек класически привкус – т.е. с рамки по стените, с някой и друг класически елемент, да се постигне еклектика между модерно и класика. По същия начин ми харесва и комбинацията между индустриален и модерен дизайн. По-скоро модерното смесвам с елементи от някои от тези стилове или с малко винтидж елементи.

Най-специалният ти проект до момента?

Хотелът, за който ти разказах. Това е един от най-специалните ни проекти досега. Човек трябва да прекара време в него, за да може да усети, да разбере колко много и различни елементи има вградени в дизайна му.

И за финал – имаш ли любим дизайнер или архитект от световната сцена, който харесваш, от който се вдъхновяваш?

Марсел Вандерс! При него има друго усещане за интериорите и продуктите, друг поглед изобщо. И Филип Старк, разбира се – прави много еклектични интериори, които на пръв поглед са несъвместими, но това именно придава уникалност и друг характер.

И ние се опитваме да работим подобен тип проекти, но истината е, че за да поддържаш и офис, и студио, не можеш да чакаш само тези големи и уникални проекти. А и аз вярвам, че всички хора заслужават да имат добър дизайн и всеки един от нас заслужава да има хубаво жилище! А степента на Уау!-елементи е различна за всички.

Не можем да чакаме и да искаме само скъпите и големи проекти. Всеки трябва да живее в хубава среда, а нашата работа е да му я предложим.

<Край>

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!