Арх. Мартин Ряшев за удобните уютни и безопасни съвременни офиси


автор и снимки: DA architects

 

Мартин Ряшев е интериорен дизайнер и проектант, както и един от основателите на студиото за съвременна архитектура и дизайн DA architects.

То е носител на редица международни и местни награди, сред които най-високото отличие Platinum A’designAward на едноименния конкурс в Комо, Италия 2018, както и първо място в категория CommercialSpace на големия международен конкурс IDEA-TOPS 2019, Шенджен, Китай.

Философията на компанията се основава на холистичния подход и предлага комплексни, иновативни и оригинални решения на своите клиенти, индивидуално създадени за тях, които са резултат от комбинацията между опит и целенасочени изследвания в областта на пространственото оформление и дизайна, устойчивото развитие, корпоративната култура, ефективността, уелнеса, еко- и социалната отговорност.

Студиото има зад гърба си повече от 60 000 кв. м успешно реализирани офис интериора за над 20 компании, лидери в различни бизнес сектори.

Г-н Ряшев, все повече фирми, подтикнати от ситуацията, реализират промяна в офисните площи, за да отговорят на новите изисквания. Какви са стъпките към организиране на по-безопасна среда в условията на пандемия?

От началото на кризата с COVID-19 ние събираме и анализираме информация по темата за еволюцията на офисите и възможните решения. Темата е много обширна, но ще маркирам няколко стъпки, които са добра база за подобряването на условията в противоепидемична обстановка.

Първата стъпка е намаляването на гъстотата в офисите, като се осигури достатъчно голяма площ на един служител и се гарантира минимална дистанция от 2 м между работните места. Това може да стане или чрез реорганизиране на пространството, или чрез създаване на вътрешен график за редуване на работа от дома с работа в офиса за случаите, в които не разполагаме с достатъчно площ. Алтернативен подход са и така наречените „smartdesign” решения. Те се състоят в използване на интелигентни комбинации от работни бюра, осигуряващи необходимата дистанция и закътаност без много голям преразход на площ.

Друго smart решение е балансираното и иновативно разпределение на работни и обслужващи зони с цел „разбиване“ на типичния безкраен openspace на по-обособени и контролирани микро-openspace зони.

Следващата стъпка е да се обърне внимание на потоците от хора в офиса и техните най-натоварени и чести маршрути. По главните подходи трябва да се осигурят достатъчно широки коридори, а при невъзможност да се организира еднопосочно движение, сигнализирано по разпознаваем и недвусмислен начин. Това ще спомогне да се намалят непреднамерените интеракции между служителите. Също така е важно да се обърне внимание на зоните, които са генератор на струпване на хора – зони за хранене в офиса, кухненски/кафе кътове, принт зони, зали за срещи и др. За тях следва да се въведат мерки за максимален брой ползватели и максимален престой.

Други много важни елементи за поддържане на ниски нива на риск при разпространението на зарази в затворени пространства е достъпът до възможно най-голямо количество пресен въздух и регулярната хигиенизация в интензивните зони. Препоръчително е работните зони и тезис голяма честота на ползване да имат достъп до отваряеми прозорци за осигуряване на естествена вентилация. Също така може вратите към по-рядко използваните зони в офиса да стоят приоритетно отворени при 100% работеща принудителна/изкуствена вентилация, като това също ще повиши количеството на доставения пресен въздух. Ако в даден офис няма предвидени лични шкафчета/локъри за персонала, е добре да се предвидят такива, като всеки служител разполага със собствени клавиатура, мишка, друга периферия и аксесоари за бюро, като ги прибира в личното си шкафче, при напускане на работното място. Така се улеснява хигиенизацията на работната повърхност и в случаите с hotdeskpolicy, се избягва повече от един човек да ползва една и съща периферия и аксесоари.

Съществуват още редица похвати, взависимост от конкретния случай и даденостите.

Прегради

Свободностоящи и такива между работните плотове, с достатъчна височина, изработени от плътни материали, които позволяват и издържат на регулярна дезинфекция. Ползват се в случаите, в които въпреки всичко не можем да гарантираме изискуемата дистанция между работните места.

Безконтактно ползванена уреди и оборудване

Диспенсъри в санитарни и кухненски зони, мивки и тоалетни с безконтактни датчици, дори и врати с автоматично отваряне за интензивните зони на ползване биха спомогнали да се намали рискът от предаване на зарази чрез допир.

Не трябва да се подценява и ролята на технологиите и изкуствения интелект при интегрирането на системи за следене на качеството на въздуха и ранното предупреждение при повишаване на риска от зараза в определени екипи, зони или в офиса като цяло.

Всички методи, описани по-горе, са общи насоки и всяка отделна компания, с помощта на консултантите си, може да изготви индивидуален пакет от мерки, съобразен със собствените и специфики – големина, типология на работа, физически и технически дадености на средата.

Има ли работещи решения как хората, които се връщат в офиса, да свикнат с направената реорганизация по-лесно?

Като трансформация и за тази е решаващо да има качествена комуникация. Служителите да са информирани, от една страна относно рисковете, а от друга относно мерките и как се очаква те да подобрят работната им среда. Да бъдат приобщени на ранен етап и да се чувстват съпричастни в решаването на проблемите. Така ще се постигне по-устойчиво и осъзнато спазване на мерките. За по-голямо удобство при спазването на новите порядки е необходимо поставянето и на адекватна сигнализация, под формата на сигнатури, кратки напътствия и предписания. Тя трябва да е забележима, но не и натрапчива.

Друго решение за по-лесна адаптация е изграждането на „ритуали“ и игри около осъществяването на мерките. Например регулярната дезинфекция на работното място да е обвързана с кафе пауза, или различните екипи да водят надпревара за най-изобретателна колаборация при спазване на противоепидемичните мерки.

Къде според Вас е най-рисковото място в една по-голяма офисна площ и какво може да бъде направено?

Най-рискови са затворените помещения, в които е трудно да се спазва необходимата дистанция, хората общуват интензивно лице в лицеи са без достъп до естествена вентилация (отваряем прозорец, врата на фасада). Такива са обикновено малките и средни оперативни зали за срещи в офисите, които в повечето случаи нямат и достатъчен достъп на слънчева светлина – още един утежняващ фактор.

Това, което може да се направи, за да се намали рискът в епидемична обстановка, е, да се ограничи значително бройката (така че да се осигурят около 4 кв. м на човек) и да се скъси престоят в зали от подобен тип. Също така би могло, след консултация със специалист, да се преработи локално вентилационнатасистема, така че да се повиши въздухообмена и достъпа на пресен въздух. Нека се обърне внимание, че без адекватна естествена и изкуствена вентилация и регулярна поддръжка на филтрите на системата, много от мерките биха станали безпредметни.

Във Вашата практика имате ли проект (било то за преструктуриране или изграждане на ново офис пространство), който е бил на пръв поглед невъзможен за реализация, а Вие сте успели да го изпълните?

Невъзможен, не. Имало е такива, които са изглеждали изключително трудни да бъдат реализирани, покривайки всички изисквания на възложителя, собствените ни високи стандарти, които преследваме, и отговаряйки на даденостите като среда, налични технологии, график и бюджет. Но в нито един момент не сме се замисляли да правим компромис с някое от гореизброените.

Какво ще препоръчате да има в един модерен офис, което да служи за забавление и сплотяване на екипите?

Хората се сближават, когато споделят общи интереси. Затова е ценно в офисите да присъстват по-нестандартни релакс и креативни зони (кът със зеленина за поддръжка, мини зеленчукова градина, аудио стая, зони за активна почивка – шведска или катерачна стена). А стават по-сплотени, когато имат общи цели. Да бъдат обединени около общи каузи, да са насърчавани да споделят лични инициативи или кампании за социална отговорност, еко-отговорно поведение и др., като офис средата им осигурява платформа за откриване на съмишленици. Въпреки актуалната обстановка, която изисква да сме по-предпазливи и дистанцирани, вярвам, че най-голямата сила на обществото е в свободното споделяне на идеи като основен генератор на колективно познание и прогрес.

В нашето студио отдавна не се осланяме само на собствените си опит и познания. Работим в интердисциплинарно сътрудничество с различни специалисти – инженери, акустик, светотехник, специалисти по озеленяване, консултанти по управление на отпадъците, физиотерапевти и специалисти по здраве и активност в офис среда, така че да предоставим един издържан и завършен продукт.

А в един хол, който се е превърнал в офис?

Може да е хол, може да е спалня или някакъв обособен кът в дома. Важното е да дава възможност за фокусирана и уединена работа (понякога в семейна обстановка това е най-голямото предизвикателство). Също така, понякога човек изпитва трудности да се пренастрои емоционално на друга вълна, тъй като няма ясна граница между дома и „офиса“. Нека определеното за домашен офис пространство носи различен заряд. Заложете на удобни и ергономични мебели за основното си работно място. Помислете за акустично третиране, ако имате конферентни разговори – самите акустични панели могат да изпълняват ролята на пинборд, на който да организирате задачите си. В домашния офис, обездвижването е още по-голям бич от това в стандартния. Движете се! Бъдете здрави и вдъхновени!

 

Вижте още:

Арх. Цветомир Крумов: В България оптимизацията на ресурси е изкуство

Арх. Гиляна Комитова: Всяка сграда преживявам лично