Арх. Цветомир Крумов: Пандемия, Скафандри и Пътуващ Цирк. Тенденцията в офис площите…


снимка: арх. Цветомир Крумов (вляво) инж. Тодор  Герджиков (вдясно)

интервю: Ани ДАМЯНОВА, Лилия ХРИСТОВА

 

Срещаме се с нашите приятели от Архитектурно студио „Сашецо“ – арх. Цветомир Крумов и инж. Тодор Герджиков в офис сградата, която реновират за техен клиент – голяма счетоводна компания, с над 120 офиса на 5 континента. Тя се намира в центъра на София на ул. Съборна и, освен че  има  изключително красива фасада, в интериора на 5 -те етажа това също е запазено, благодарение на усилията на студио „Сашецо“.

Офис пространствата и има ли тенденции, промени в тази област на архитектурата, това е темета на разговора ни.

Какви са тенденциите в офис пространствата и има ли промени, които са следствие от пандемията?

Рано е да говорим за тенденции. По скоро има краткосрочни и бързи реакции на бизнеса, като работодателите да изпратят своите служители в “Home Office”. Сравнително бързо преструктуриране на IT свързаността, за могат системите да поемат изведнъж толкова голям брой хора работещи дистанционно. Отделно има рязко и бързо освобождаване на персонала, като за някой компании е само 10%, но за други е намалено работното време и съкращенията са по-сериозни.

При офис проектите има такива, които бяха спрени. Но има и такива, които буквално са сложени на пауза и ще бъдат реализирани в правилния момент. Има известно спиране на инвестиционните намерения, но това е нормално.

Реално погледнато обаче това е много краткосрочен процес и след 4-5 месеца повечето бизнеси ще възстановят. Имаше затягане на коланите, поради страх от неизвестното.

Когато обаче бизнесът е фокусиран върху един основен клиент или дейност, той е в риск. Дори IT бранша не е застрахован, защото въпреки че може да работи дистанционно по различни проекти, той всъщност е свързан с материалният бизнес. Наш приятел в USA, който е програмист, в момента е в домашен отпуск. Основният им клиент е компания, която организира концерти и когато  няма събития и IT компанията остава без приходи. Всичко е свързано.

Какво би било най-доброто решение?

Най-доброто решение е адаптацията. За всеки ще бъде различна и строго индивидуална. Няма да има еднозначно решение. Всичко зависи най-вече от това дали наемателите са възстановили проектите или приходите си.

Има ли решение, което е приложимо за повече от 50% от офис площите?

По отношение на сградните инсталации: спирането на централната климатизация е краткосрочната реакция, на която ставаме свидетели. Но това не е дълготрайно работещо решение, а просто реакция.

По отношение на обзавеждането: видяхме мебелните производители да разработват за кратко време нови продукти от прозрачни паравани, но ефекта от тях е спорен и е по-скоро психологически.

Поглед към църквата „Св. Неделя“ от офиса, в който проведохме интервюто.

По отношение на поддръжката: виждам проекти, в които вратите се отварят сами със сензор за движение. Но автоматизирането на една врата, струва около 2,000 евро ( две хиляди ). Т.е. най-много някой да автоматизира входните врати на офиса. Но какво се случва с останалите няколко стотин дръжки, с които се допираме в един офис: Интериорните врати, Хладилниците, Кухненските Шкафове, Тоалетните клетки? Колко компании, могат да си позволят да инвестират няколкостотин хиляди евро, за да си автоматизират уредите, които се използват в един офис? Това са страшно много и скъпи решения, които никога не са били масов продукт, дори за корпоративните клиенти. Има още добри примери с автоматизирането на дезинфекцията за офиса, но тук отново става въпрос за скъпи и трудно достъпни решения.

Офисите са като един площад – те са централно събирателно място на много хора. Тях ги има, защото хората са социални същества и търсят тази среда. Затова няма как да има тенденция в неналичието на такива места.

Разделението на работното място на „малки квадратчета” не е решение, а само временна реакция. Трябва да се гледа дългосрочно.

След като видяхме, че хората се нагаждат към ситуацията и могат да работят от различни места, това няма ли да намали площта на офисите?

Това е следващата тенденция, но това означава всичко да бъде намалено с малко. Например,  ако сме имали кухня за 50 души и 8 тоалетни, няма как да отрежем половин кухня и 4 тоалетни и да ги върнем на наемодателя. Цялостното преструктуриране на един офис изисква сериозни строителни интервенции и точно поради тази причина се прави на сравнително дълъг период от време: между 5 и 10 г. Офисът не е балон, който просто да намалим с 20%.

Поглед към Народния театър.

А при новите офис пространства ще има нещо ново, което да се адаптира към евентуална нова криза?

Ако говорим за това всички сгради да се препроектират по начин, който да позволява индивидуални клетки, които да са изолирани – това няма как да стане. Най-малкото заради темата вентилация и климатизация. Съвременните офис сгради никога не са били проектирани и мислени по този начин. Дори да е технически възможно, няма да има кой да го плати.

Пазарът отговаря, малко по-бавно с избор на решенията. И аз не очаквам, че след  2-3 месеца извънредна ситуация, всички офис сгради ще инвестират сериозни суми във вътрешни преустройства, за да се променят на кутийки с отделни климатици.

Няма ли обаче новости, които да могат да бъдат въведени във вече готови пространства или в такива, които тепърва предстои да се проектират, така че да не се налага всички да минават home office?

Инж. Герджиков: В големите офис пространства целта е да се създадат екипи, които работят самостоятелно. Идеята е те на ротационен принцип да работят в офиса – една седмица един екип, следващата седмица – друг. На първо четене намалява офис площите, но разширява пространствата по изискванията на здравните инспектори. Тук остава проблемът с неизползваемата площ, която така или иначе е оборудвана. Това е вариантът, който се прилага масово и към днешна дата и който води до допълнително инвестиране в подобряване на сървърите. Тъй като това е техниката, която осигурява дистанционна работа на всички служители. Затова има и нужда от засилване на киберсигурността.  Тези неща обаче се извършват извън самите офис пространства.

Реално офисът остава същия. В момента служителите са най-ценната инвестиция на всички фирми и те по тази причина се стремят да ги запазят и да си намалят разходите. Това е така заради очакваното възвръщане на предишния обем от работа. Но представете си навън да е над 30 градуса и хората да работят без климатик, защото инсталацията е за цял етаж, в който се помещават например четири фирми.

Поглед към сградата на Президентството

Арх. Крумов: Затова, за да има огромни инвестиции в разделянето на големите офисни пространства, трябва да е ясно, че това положение ще продължи няколко години. Никой инвеститор, собственик на сграда или наемодател няма да тръгне да инвестира в огромна промяна на сградния фонд. Това би включвало нови въздуховоди и системи, като дори на някои места таваните няма да го позволяват. Не става толкова лесно. Инсталациите на офис сградите не са толкова лесни за промяна. Бизнесът може да се адаптира лесно и да намери решения, но сградата като материална структура, не може.

Ако искаме бързо, лесно и евтино решение, сигурно да инвестираме в скафандри с персонални климатици ще е по-лесно.

В Швеция например хората си бяха социално дистанцирани и преди пандемията, защото тяхната норма за работа в Open Space е един човек на 20 кв. м. В България, можем да видим същата норма, но без нулата в уравнението.

В крайна сметка след време, ако моделът с офис сградите не е ефективен, ще се направи нещо друго. Те може и да се разпаднат в един момент.

Например след 27 години технологиите може да са толкова напреднали, че качеството на звука и картината през мобилни устройства да е перфектно, да има маскинг система, която скрива къде се намира човека, а микрофонът изключва всички фонови звуци. Така дигиталната връзка може да пресъздава толкова реално разговора помежду ни, че да няма нужда да пътуваме часове, за да се видим. Истинската връзка никога няма да бъде загубена, но ако на 90% хората си вършат работата по този начин, всеки ще предпочете този вариант. Причината е, че той ще спестява много време, а и ще щади природата. Обаче технологиите, които познаваме не могат все още да предложат подобно решение.

Ако се предположи, че тази тенденция може да се запази 2-3 години  – какви иновации могат да бъдат въведени?

Още през 2013 г. имах много интересна концепция за бъдещето на офис сградите, която много би приличала на контейнерите, с които големите кораби превозват стоки.  По този начин на големи празни паркинги буквално за часове може да се появи нова офис сграда, която на следващата седмица да бъде преместена на другият край на града.

Много бих искал да имам модулен офис, който да може да се придвижва в рамките на града с 5-10 км/ч и да не се усеща как се движи. По този начин никога няма да губим време за пътуване, защото докато правим нещо, просто междувременно ще сме пристигнали. Подобен тип пространство може да бъде и магазин, зала за срещи, стая за почивка и т. н. Електрическа кола, с автономно управление, голям дисплей, маса за 4-ма и кафе машина, започва да ми заприличва на точно това, но това е тема на друг разговор.

Според мен сградата на пътуващият цирк е нещото, което може да е тенденцията за сградите на бъдещето. Ето например Олимпийските игри и световните първенства. Защо трябва да се инвестират милиарди в нещо, което после остава да се руши? Може да се инвестира веднъж в мобилни стадиони, които да се сглобяват и разглобяват, когато и където има нужда. Така ще излезе и много по-евтино и няма излишно да се заема площ. Нима сцените за концертите не са точно това? 24 тир-а един след друг и на следващият ден сме в друг града на 1000км. Просто трябва малко да увеличим мащаба.

И още нещо – ако всички ще инвестираме в климатизирани скафандри и ще се пазим от физически контакт по между си, защо просто не отидем на Марс и да правим бизнес там?

Разговорът ни продължава за проекта, който те тъкмо завършват и за когото ще ви дадем само малко информация в аванс, а в следващата ни статия ще разкажем как изглежда всичко сега. Ето какво е било предназначението на сградата преди.

 

Гранд хотел „Империал“

Хотел „Империал“, построен по проект на арх. Маричков 1917-1920 г.

Блясък, лукс и модерни удобства като за най-претенциозни клиенти – това е предлагал старият гранд хотел „Империал“ през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Шеметната сграда с един от най-красивите софийски куполи е завършена през 1920 г. Намира се на кръстовището на „Леге “и „Клементина“ (днес „Съборна“), съвсем близо до още два от хотелите на стара София – „Юнион палас“ и „Континентал“.

 

Минават още няколко години за довършителни работи и обзавеждане, докато вратата от ковано желязо към улица „Клементина“ най-после се отваря за гости от цяла Европа, та дори и от Япония – там са отсядали японският принц Набухито и принцеса Кикуко.

 

Първият етаж се отличава с двете колони и плетеницата от каменни цветя на главния вход, а мецанинът е решен със семпли хоризонтални фуги. Следват четири етажа с множество балкони, но не повтарящи се, а с различни материали и детайли за различните етажи. Най-отгоре остава и двуетажната мансарда. И за да бъде сградата като произведение на изкуството, декорацията по последните три етажа е изработена от камък. Уви, тази архитектурна задача е сред последните на арх. Кирил Маричков – смъртта го застига твърде млад две години по-късно, на 47 години.

 

 

Връщаме се отново пред главния вход, за да разчетем инициалите „Т.Б.“ – от Тодор Балабанов.

Всъщност Тодор е починал през 1912 година, а хотелът е вдигнат от неговия син, Иван. Тодор и по-малкият му брат Коста печелят концесията върху горите на Рилския манастир през 1902 година, а малко след това построяват и дъскорезна фабрика в село Бараково.

След Първата световна война фабриката е поета от Иван Балабанов, който за две десетилетия построява едно малко индустриално градче. Към фабриката за мукава и хартия, в края на 30-те е имало и салони за театър и кино, болница и пожарна команда. Там са живеели и работили хиляди работници от България, Сърбия, Италия, Франция, Испания, Русия.

А какво видяхме ние зад врата от ковано желязо …ще ви споделим във втора част.:)

Източник: https://historicalroutes.bg/imperial/, svet.bg, stara-sofa.com