Виж 1към1

„Дървото на здравето“ – една история за добротворство от Бургас

Прочети още

Арх. Венцислав Илиев за призванието на професията и лесно ли е да се възстанови сграда – паметник на културата

Венцислав Илиев

Архитект Венцислав Илиев! Син на големия български диригент и композитор Константин Илиев, той е известен с проектираните от него сгради, активната си позиция като общественик и общински съветник и непримирим в борбата за опазване на културното наследство на Русе.

Казва, че да се опазват сгради – паметници на културата, не е лесно. Още по-трудно е това да се случва в Русе. Но си заслужава. А причините са много като основната е, че русенци вярват, че старите сгради са духът на града. Онзи дух отпреди век, който още витае някъде из старите сгради с неповторима архитектура. За този дух и какво е нужно, за да се опази една стара сграда и може ли тя да бъде възстановена в автентичния си вид, разговаряме с архитект Венцислав Илиев.

интервю: Силвия Петкова / снимка: Арх. Венцислав Илиев (за в-к Утро)

Архитект Илиев, какво трябва да се случи, за да спасим и опазим сградите – паметници на културата, които са и едни от символите на Русе?

Има няколко основни неща. Първото е манталитета на хората. Възпитанието им. Отношението към историята и традицията. На второ място е въпросът по какъв начин може да се намери баланса между съвременния живот, личните интереси и усещането за наследството, което интуитивно притежаваме и завещаваме на следващото поколение.

Запазването на старите сгради е въпрос на общността.

Ако тя не иска да ги запази, никой не може да направи това. Нито закони, нито кметове, нито правителства. Никой и нищо!

Какво трябва да се случи, за да усетят хората, че е нужно опазването на тези сгради?

Убеждаване и упорство от сериозен кръг от хора. В него включвам архитекти, реставратори, общественици, дейци на културата, дори обикновени хора. Това е тема, за която трябва да говорим. Има и друго. В Русе сградите са носители на онова наследство, което всички ние усещаме и се гордеем с него. Периодът от 1880 докъм 1920 година, които са пред очите ни, е период, на който ние сме длъжници.

Как и защо става трудно да опазваме това наследство?

Дори и тези които имат желание да оставят нещо след себе си, да реставрират сграда, се сблъскват с доста фактори. Едно е да искаш, друго да го направиш. На първо място тези хора трябва да разполагат с пари. Трябва да е ясно, че реставрацията е изключително специфично нещо. Реконструкцията, стабилизирането на сградите, което е чисто строителна дейност, умението на тези, които реализират проекта, и най-отгоре в цялата пирамида е архитектът. Той трябва не само да проектира, но и да види в бъдеще как ще се реализират нещата и да носи съответната отговорност.

русе сгради

Само ние, архитектите, знаем каква е отговорността и тежестта на трите букви „арх“ пред имената ни.

Доходното сдание, Русе.

В действията по реставрация се допускат и грешки. Човешко е и е нормално. В процеса на работа се откриват понякога неща, които са трудни за оправяне, но точно там идва майсторството на архитекта да се справи с тях по правилния начин – хем да се запази автентичността, хем сградата да бъде функционална. Защото старите жилищни сгради нямат необходимите качества за един съвременен бит. Трудно е да се направи такава сграда, която да върши работа в съвременния живот, но и да запази своята характерност според периода, в който е била строена. Това е доста трудно. Интериорите, красотите вътре, да уникални са, но трябва нещата да отговарят на сегашния живот.

Това означава ли,че вашата работа е да търсите баланса между старите сгради и съвременния живот?

Точно така. Има много детайли. Радвам се, че напоследък има все по-качествени майстори. За пример ще ви дам изпълнителите на дървена дограма. Вече има и такива, които се справят доста добре. Искам да кажа нещо много важно:

Сградите, които виждаме около нас, не могат да бъдат изолирани със стиропор или други подобни топлоизолационни материали.

Това е невъзможно, защото се нарушават характеристиките на сградата. Губи се нейният облик. Изолация може да се направи, но отвътре. Все пак не трябва да забравяме, че тухлите за строеж на старите сгради са изключително качествени, а зидовете са били по 30-40 см дебели. Когато се каже паметник на архитектурата, хората не трябва да мислят само за фасадата. Всичко, включително и вътре, има своята стойност и тя трябва да бъде запазена. Новите норми, съпоставени със старите разбирания на хората, са често несъвместими. Затова и нашата професия е доста трудна.

Към какво се стремите Вие като архитект, когато дойде собственик на стара сграда при вас? Кое е първото и най-важно за вас в подобна ситуация?

Първо започва една неособено приятна, но задължителна работа – да се огледа сградата. Ако се стигне до решение за реставрация и укрепване, се започва т.нар. архитектурно заснемане. Това е един доста тежък, неблагодарен и занаятчийки етап. Малко прилича на работата на хирурзите. В тази работа ние като архитекти не сме сами. Помагат ни конструкторите, чиято роля е много важна.

След това се започва работа по задачата на възложителя. А често той иска невъзможни неща, които няма как да станат. И тук идва голямата борба – да го убедиш, че не всичко, което иска, може да стане и трябва да се намери компромис. Тук се случват и големи несъвпадения, защото има хора, които или зарязват всичко, или си правят каквото искат. А това е глупост и може да доведе до бели.

Има хора с големи финансови възможности, но те пък имат своите фикс идеи и пак се стига до несъвпадения на вижданията. За щастие в повечето случаи се намира консенсус и започва изработката на проекта. След това идва една от най-неприятните процедури – съгласуване с Националния институт за паметници на културата, което трае месеци. По закон е 4 месеца, но често времето се удължава. Понякога получаваме много странни забележки от сорта „това не ми стои добре“, което всъщност нищо не значи. Така или иначе тяхната дума е решаващата.

Сега такова съгласуване ли очакваме за изграждане на покрива на Русенската опера, който изгоря миналата година?

Да. Отделно и оправданията са много – няма пари, няма корекция на бюджета, няма това, няма онова, има време… За щастие ние направихме един временен покрив, който изпълнява добре своята работа. Но той върши работа до толкова, че да не се наводни сцената. Той е толкова временен, че изгорелите ферми на носещата конструкция така си стоят.

Има готов проект за нов покрив, който ще възстанови предишното положение. И не само го възстановява, но са взети всички мерки тази трагедия да не се случи отново. Предвидени са противодимни люкове и всичко, което съвременното строителство изисква. Проектът е предаден преди почти два месеца, още чакаме развитие. Ако няма покрив, не може да се възстанови сценичната механизация – чиги, осветление и т.н.

Има ли сграда, която да ви е болка, защото се руши?

О, много са! Една от тях е на Старата полиция. Виждайки нея и други подобни, често се чудя как още сградата се държи и не е рухнала. Имали сме подобни случаи. Майсторлъкът в подобна ситуация е да я възстановиш, не да я събориш. Защото при лошо състояние, това е първото, което ти идва на ума. Трябва обаче да се намери начин сградата да бъде укрепена, възстановена и да се запази „аромата“ на времето, в което е правена.

Майсторлъкът е да възстановиш сградата, не да я събориш!

Виждали сме ситуации, в които сградите се събарят и се вдигат отново, но това вече не е реставрация, нали?

Да. Това е пълен абсурд и глупост. Това е за лаици. Не може една стара съборена сграда да се вдигне отново в автентичния й вид. Първо тя губи своя аромат на времето. Губи усещането за автентичност. Тя става съвсем друга сграда.

Нито един проектант няма да я възстанови 1 към 1, защото ние сме хора от друго време. Все нещо ще се промени. Но може да се вложат усилия за запазване в максимална степен. Това обаче е доста скъпо. И иска доста мислене преди да се предприеме каквото и да е.

Всички казваха, че сградата на стария хотел „Ислях хане“ е пред събаряне. Да, но когато започна събарянето, с месеци не можеха да разбият стените. Толкова здрав беше строежът. А на пръв поглед изглеждаше, че сградата ще рухне всеки момент. Сега там са все едно разкопките на Троя.

Заговори се преди време, че сградата може да бъде възстановена. Възможно ли е това?

Какво ще има на този терен е сериозен въпрос. Да говорим за възстановяване е силно преувеличено и не ми се вярва това да се случи. Подобни иде е имало много. Самият аз като млад архитект имах идея да се адаптира тази сграда към Военното окръжие. Беше сериозна работа. Проектът беше готов. Строителството започна, но спря. Получихме писмо от Министерството на културата сградата да се демонтира и да бъде възстановена. Аз не бих искал да бъде възстановена в предишния й вид, защото няма да е същата.

Гараш
Зелената поляна – тук някога е бил хотел „Ислях хане“

Най-смешното е, че в кадастъра на мястото на парцела пише, че има паметник на културата, а такъв на практика няма.

Това е другият парадокс, който те подтиква да правиш имитации и е много сериозен. Първо е граждански, после професионален, художествен. Изключително голямо предизвикателство. Много трудна работа. Хората са склонни да критикуват – основателно или не.

Какво е нужно като качества за един специалист, за да предприеме възстановяване на една стара сграда, паметник на културата?

Много широка култура. Много задълбочени познания – като се започне от история, философия, познаване на широк кръг от технически специфики за начина, по който са се строили сградите преди век и съпоставянето им към сегашното време, интуиция и какво ли не…

Качествата ,на които трябва да отговаря човекът, който ще се захване с реставрация, са много. Това не е работа за всеки. Трябва да имаш призвание. Всъщност, цялата ни професия е призвание, но този тип дейност изисква особено отдаване и любов към работата.

Една сграда паметник с историческа, архитектурна или наследствена стойност никога не може да съществува сама. Тя има обкръжение. Среда, която също трябва да бъде запазена. А това се постига трудно.

Къде в такъв случай е новото строителство, вмъкнато сред старите сгради, каквито примери имаме по улица „Александровска“?

Има сполучливи и не толкова сполучливи строежи. Не можем да строим града както във времето преди 100 години.

В целия свят има сполучливи, ужасни и прекрасни примери за преплитане на старо и модерно. Но началото и краят е усещането в общността, не обществото, защото то се променя. Тази достолепни хора и фамилии от Русе почти ги няма. Идват млади хора, те трябва да бъдат обучени, подтикнати с разкриване на малки тайни, които да им бъдат интересни, за да се опази културното наследство.

Има ли сграда, която искате да възстановите?

Да, има, разбира се! Но няма да ви кажа коя е тя, защото проблемът е много личен и професионален. 🙂

Сградата на първото у нас застрахователно дружество – „България“ днес…

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!
09.02.2021

Без светло бъдеще пред сградата на първото застрахователно дружество у нас

текст и снимки: Силвия Петрова Покривът на първото в България застрахователно дружество „България“ продължава да тече, а общината в Русе […]

Прочети още
05.11.2020

Русенската опера с временен покрив

текст и снимки:Силва Агопян Временен покрив ще пази сцената на Русенска опера след огромния пожар, който го изгори през лятото […]

Прочети още