Архитектурни връзки: арх. Светлана Вълева и арх. Васил Вълев

В нова поредица интервюта – “Архитектурни връзки”, ще ви срещнем с водещи архитекти, които, освен че работят като успешни тандеми, имат и още нещо, което ги свързва – семейството. А наши гости в първото издание са архитектите Светлана и Васил Вълеви от архитектурно бюро “Вълеви”.

интервю: Деница Митева

Архитектурата ли Ви събра, тя ли Ви държи заедно днес?

Връщате ни много години назад. Да, събра ни архитектурата в съвместната ни работа в някогашната Териториална проектантска организация в Габрово. При нас животът се разви така, че професия и семейство се сляха и през цялото време ни е било трудно да разграничим двете неща. Но въпросът Ви за нас има по-дълбок смисъл – за екипността в архитектурната професия.

Ние смятаме, че в тази професия работата в екип е изключително важна и свързването на професия и семейство в това отношение са от много голяма полза.

Защото решаването на триединството в архитектурата – функция, конструкция, естетика, е свързано с преминаване през много варианти и сам човек лесно може да тръгне в погрешна посока, ако няма второ мнение, коректив.

Ние от самото начало се оформихме като такъв екип. За всеки обект преминаваме през много варианти, обсъждаме ги и накрая избираме съвместно с възложителя най- доброто решение. В този смисъл фактът, че сме семейство ни помага много.

Кое е най-голямото предизвикателство или най-трудният проект, по който сте работили?

Независимо от големината му, всеки един обект може да бъде сериозно предизвикателство за архитекта.

Архитектурата е много интересна професия и поради това, че всеки обект е уникален. Имали сме инвеститори, основно на еднофамилни къщи, които са искали да им предложим вече правен наш проект или пък са си носили снимки и чертежи, разпечатани от интернет.

Във всички тези случаи, след като започнем работа по проекта, като изясним желанията на собствениците, конкретния имот, денивелацията на терена и т.н., се стига до индивидуално решение на къщата, отговаряща на нуждите и желанията на конкретните собственици. Така ние нямаме сграда, която да сме повторили два пъти. В този смисъл всеки обект за нас е предизвикателство.

„Ние нямаме сграда, която да сме повторили два пъти“.

Ще ни споделите ли повече за такъв обект?

Например за нас през последните години бихме могли да посочим като такова работата по един сравнително неголям проект. Луксозна еднофамилна жилищна сграда, която трябваше да решим с външна клинкерна зидария, трислойна зидария. Това е система, характерна за северните райони на Германия и Англия.

Ние трябваше от една страна да създадем архитектурен образ на българска къща по тази система, която предполага затворена сграда без еркери и балкони. От друга – сградата беше разположена в зона на недвижимо културно наследство. От трета – трябваше да се запознаем с последните достижения на технологията на изграждане на тази архитектура, тъй като външният слой от клинкерна зидария буквално „виси“ на 16 см пред основната конструкция на сградата.

Това изисква детайлно решение на всеки елемент от сградата, спецификация за монтаж на специални елементи от неръждаема стомана, които се произвеждат по точни размери за всяко място от няколко германски фирми.

За тази цел трябваше да посетим един район на Германия и да се запознаем на място с производството на всички елементи и на самото строителство на такъв тип сгради. Едновременно с това строителните фирми у нас нямат опит в такова строителство, поради което бяхме ангажирани по време на строителството с цялостен авторски и инвеститорски надзор. Но накрая всичко завърши добре, сградата стана готова без да има никакви сериозни проблеми по време на строителството.

Голямо предизвикателство за нас е и работата по създаване на цели предприятия „на зелено“. Тогава върху празен терен трябва да се изгради цялата инфраструктура. Като се започне от пътна връзка, ток, вода, канализация и т.н. Имаме вече няколко такива обекта, предимно на германски инвеститори. И за нас представлява особено удовлетворение да виждаме как след изграждането на такъв обект паркингът се пълни с колите на работниците и предприятието започва да работи. Това е процес обратен на другия, при който българи напускат родината си, за да работят навън.

Работата с европейски инвеститори ни носи и друго удовлетворение. Виждаме възложители, които имат големи изисквания към архитекта, но в същото време му дават и големи правомощия. Такива, каквито имат те в собствените им страни. Такава работа наистина е предизвикателство за нас.

Има ли въпрос, който Вие искате да зададете?

Защо на качеството, обема и съдържанието на инвестиционния проект в България се обръща все по-малко внимание при строителството с обществени средства?

Основният начин на строителство там започна да става без изготвени проекти. А същите се изработват по време на строителството като нещо маловажно. На тях се гледа като на някаква досадна бюрократична процедура. Архитектът у нас е натоварен с не повече от 30% от обема работа, която той върши в страна като Германия, например.

Това води до проблеми, свързани с грозни реализации, некачествено изпълнение, поява на дефекти непосредствено след приемане на обекта, просрочване на срокове и т.н.

Вярно е, че схемата проект – търг – строител е свързана с повече процедури и повече ангажименти от страна на администрацията, отколкото при инженеринга, но резултатите от двата подхода са видими. А управляващите следва да направят своите изводи за това.

*снимки: архитекти Вълеви за 1към1

По темата:

21.03.2021

Алина Попова: живот извън матрицата

“Домът крепи и закриля човека, той е второ тяло за него.” Тези думи на учителя Дънов научих от Алина, с […]

Прочети още

12.03.2021

Керамика и поезия ръка за ръка: Мария Балева и Зорница Генова

Поезия, архитектура, юридическо право, керамика… На пръв път поглед несъвместими понятия, нали?! Те обаче намират пресечната точка на симбиотично привличане […]

Прочети още