Архитектурни връзки: арх. Ваня Мянкова и арх. Красимир Джеджев

Публикувано на: 29.06.2021

Архитектурни връзки: арх. Ваня Мянкова и арх. Красимир Джеджев

Ако партньорът в живота ви е и човекът, с когото работите, как бихте изчислили продължителността на времето, което прекарвате заедно? 🙂 Нямате представа!? Тогава опитайте с „личната“ формула на гостите ни в рубриката „Архитектурни връзки“ – арх. Ваня Мянкова и арх. Красимир Джеджев. Двамата са заедно почти 24/7 вече над 30 години и определено се справят добре с предизвикателствата и в личния, и в професионалния път успешно.

интервю: Деница Митева

Архитектурата ли Ви събра?

арх. Красимир Джеджев (Кр. Дж.): От архитектурното образование тръгнаха нещата. Ние бяхме голям курс и не се знаехме очи в очи с повечето бъдещи колеги, докато не отидохме на бригада заедно…

арх. Ваня Мянкова (В. М.): Събра ни международна строителна бригада в Прага, която завърши с обиколка на нови за времето си обекти и нескончаем купон. И Прага стана наш символ и отправна точка.

А кое Ви държи повече днес – архитектурата или семейството?

В. М.: Ако човек стигне до този въпрос, значи има сериозен проблем със семейството. В семейното житие-битие, разбира се, водещо е самото семейство. Архитектурата може само да бъде добавка, както добавките за бетон, например – едни го правят по-здрав, други по-устойчив на студ, трети – на агресивна външна среда.

Щом семейството е водещото, кой взима важните решения?

Кр. Дж.: В семейството изначално е ясно кой взима генералните решенията, а това улеснява архитектурните дебати.

В. М.: Разговорите за архитектура вкъщи се преплитат със семейните и така проблемите са по-лесно смилаеми. Компромисите, които неминуемо се правят и в архитектурните, и в семейните дела, са по-приемливи.

А откога работите заедно?

В. М.: Отдавна. Основахме нашето Архитектурно бюро “Ваника” още през 1990 г., преди това работихме в Софпроект и Коопроект, като от 1994 г. до днес “Ваника” е единственият професионален дом и за двама ни.

Като тандем и в живота, и в работата, как бихте изчислили продължителността на Вашия семеен стаж?

В. М.: По формулата 24 : 12 х (2021 – год. на сватбата)… 🙂 Защото „нормалните“ семейства половината денонощие са разделени, а ние, работейки на едно и също място, сме нонстоп заедно. В нашия случай вярното число е 70.

Разговорите за архитектура вкъщи се преплитат със семейните и така проблемите са по-лесно смилаеми.

Казвате „нонстоп заедно“… В този ред на мисли, кое е най-голямото предизвикателство пред вас като семейство, което и работи заедно?

Кр. Дж.: Най-голямото предизвикателство – събота и неделя да бъдат почивни дни.

В. М.: А когато пътуваме някъде – да се любуваме на съвършенството на природата, а не на грешките и постиженията на архитектурата наоколо.

А в работата – например най-трудният проект, по който сте работили?

В. М.: Най-трудният и продължителен проект беше за последния ни голям обект – Цялостната реконструкция и модернизация на хотел „България“ в Бургас, който поради Covid събитията още не е открит официално.

Кр. Дж.: Не по-малки бяха и предизвикателствата за хотел „България“ в София през 90-те години на миналия век, но тогава ентусиазмът беше повече от натрупания опит в днешно време.

И все пак – и двата са завършили успешно, нали? 🙂

Кр. Дж.: Да!

Ще споделите ли подробности за последния проект? Какво в работата Ви за хотела в Бургас го направи „труден“?

В. М.: Трудно начало, минало през всички фази на проектиране, подчинено на изискването за покриване на нормите за бизнес хотел в категория „четири звезди”, подобряване и осъвременяване както на всички функции и инсталации, така и на визията му.
Понеже хотелът е една от знаковите сгради на брутализма в българската архитектура и значим за бургазлии, особено внимание обърнахме на фасадното му решение. От покрива имаше страхотна гледка към морето, за което времето все не стигаше.

Кр. Дж.: В името на максимално запазване на външния му вид минахме през много решения за топлоизолацията на цялата сграда, изпълнена от вътрешната страна на фасадните стени от видим бетон. Тази топлоизолация, освен че покрива изискванията за негоримост на високи сгради, позволява постигане на съвременните показатели за енергийна ефективност, без конденз и мухъл по стените.
Видимият бетон, корозирал във времето, беше почистен, импрегниран, неравностите коригирани и боядисан с боя за бетон в цвят максимално близък до оригиналния цвят на бетона. По този начин усещането за видим бетон беше максимално запазено.

*Реновираният хотел „България“ в Бургас.*

А коя беше най-съществената промяна, която се наложи да направите?

В. М.: Най-съществена промяна беше направена във входната фасада на ниското хотелско тяло, която бе в доста лошо състояние. Тази фасада по принцип се отличаваше от характера на всички други фасади на сградата и допускаше относително самостоятелна трактовка. Минахме през доста варианти на фасаден инженеринг и ефектно осветление и смятаме, че резултатът е успешен за общата визия.

*Входната фасада на ниското хотелско тяло, за която арх. Мянкова и арх. Джеджев разказват.*

Мисля, че се е получило много добре, поздравления!

P.S.

Вместо „традиционни“ въпроси за финал, помолих арх. Ваня Мянкова и арх. Красимир Джеджев да ни представят своята архитектурно-семейна връзка в няколко кадъра. А ето и резултатът! 🙂