Арменците в Русе празнуват Коледа


автор и снимки: Силва Агопян

 

Вечерта на 5-и януари е специална за една от общностите в България. Тази на арменците. Това е вечерта, в която те посрещат Бъдни вечер. За арменците в България и по света, Коледа идва на 6-и януари. Тогава в един и същ ден те отбелязват Рождество Христово и Кръщение Господне. Традицията повелява на Бъдни вечер, трапезата да е постна. Тя не може да бъде без традиционните постни арменски сармички и сладката супа анушабур. Специално място заема и питката с паричка. Традицията през последните години повелява още веднага след църковната служба вечерта по домовете да тръгнат коледари, които са добре дошли във всеки дом, защото наричат за здраве, берекет и късмет.

Служба за Бъдни вечер днес ще има и в най-старата арменска църква в България – Сурп Аствадзазин (Света Богородица), която се намира в Русе. Тя ще бъде водена от един от малкото останали действащи свещеници в арменските храмове у нас – отец Дирайр Хадавян. Отново той в утрешният празничен ден той ще отслужи празничната литургия за Рождество, а веднага след това и водосвет. Според традицията, мъж ще стане кръстник на водата. Той ще има ангажимент да помага според силите си за поддържане на храма.

Арменската църква „Света Богородица” в Русе е на 410 години. Сегашният храм е построен през 1832 г. на мястото на опожарената църква построена през 1610 г. Църквата се намира в сърцето на арменския квартал в Русе. Първоначалният и вариант е бил дървена постройка, а в задната част на двора се е намирало арменското гробище. Църквата е опожарена и през 1832 г. е изградена наново. По подобие на две от най-големите русенски църкви – катедралния храм „Света Троица” и храма „Свети Георги”, тя е наполовина е вкопана в земята. Предвидливо са били покопани три тунела, извеждащи извън пределите на града при евентуално турско нашествие.

Портите на две от тях са запазени и до днес. Църквата има три апсиди на централното олтарно възвишение и именно те я правят уникална. Съгласно каноните, църквата си имабаптистериум (хранилище) изградено изцяло от камък, символ на първоапостол Петър. Там се намира и купела за кръщение. В хранилището има още един по-малък олтар, наричан от общността „Малката Богородица”. Там за поклонение е изложена най-старата икона на храма, която изобразява Богородица с младенеца. Това е и едно от най-предпочитаните места, където миряните палят свещички за здраве, защото вярват, че иконата има изключително чудотворна сила.

В средата на основната сграда на „Света Богодорица” се намира Светата Трапеза, която носи името на храма, а от двете и страни са изградени още два малки олтара. Левият носи името на Свети Стефан, а десният – на Свети Григорий Просветител.

В двора на храма има още едно специално място – паметника на жертвите на геноцида от 1914 г. Там всяка година на 24-ти април се отслужва панихида в памет на жертвите.

Преди години, арменците в Русе бяха една от по-големите общности у нас след тези в София, Пловдив и Варна. Последните години обаче накараха мнозина от по-младите да търсят по-добро бъдеще за себе си и децата си в по-големите градове или чужбина. Но дори и далеч от „Света Богородица”, повечето от тях се връщат в родния град, за да запалят свещички в „Малката Богородица“ или да кръстят децата си.

 

Вижте още:

Басарбовският скален манастир празнува храмов празник днес

Русенската опера с временен покрив