Баба Марта и легенди за мартеничките


Тя е ту сърдита и зла, ту весела и добра. Настроението ѝ се мени без предупреждение и влияе върху времето. Пъстрата гама от поверия и суеверия, свързани с Баба Марта – предвестница на пролетта и плодородието, предопределя множество обреди и обичаи.

Рано сутринта на първи март стопанките помитали къщата и двора си. После мятали върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка, за да се посрещне Баба Марта „на чисто и червено“, че да бъде мила и добра. През целия ден старите жени не излизали от къщите си и не ходели по улиците, че Баба Марта не обичала стариците. Излизали само момите и младите невести, за да им се зарадва Баба Марта и да стопли времето.

На първи март почти навсякъде, където има българи, се връзват бели и червени усукани конци – „мартенички“. В Средните Родопи ги наричат и „байници“. Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, те се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват –надясно. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. По Родопите мартениците са се плетат и със син, зелен или розов цвят. Някога изработването на мартениците е ставало от жените в семейството рано преди изгрев слънце на първи март.

Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. Невестите носят мартениците отдясно, момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Мартеницата днес се носи отляво до сърцето, като гривна или гердан. Днес с традиционната мартеница вървят най-различни  анимационни герои, герои от филми, зодиакални знаци, всевъзможни изображения и символи от най-различни материали.

Според предание от древността, старите българи вярвали, че пролетта събуждала и някаква зла сила. Мартениците били амулет, който гони лошото и привлича доброто. Поставянето ѝ било символ на началото на нов живот, защото в българските представи червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното съчетание символизира зараждането на нов живот.

Навсякъде се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците.

Има няколко легенди за началото на мартеничките и всички те се свързват с хан Аспарух.

Според едно от преданията ханът получил китка – дар от сестра му Хуба, привързана към крака на лястовица с бял конец. Кракът на птичката бил наранен и конецът се обагрил от кръвта  й. Това дало начало на традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Друга легенда разказва, че кан Кубрат, владетел на прабългарите, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно, за да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и завладеят. След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните поискал братята й да го признаят за техен владетел, за да освободи сестра им и да им остави земите. Най-големият син – Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за народа си.

Един тръгнал на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди раздялата, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят земя, където да се установят. Уговорили се да им изпратят птица със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да бягат.

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Тя избягала с барт си Баян и следвайки птицата, достигнали водите на Дунавно не знаели как да преминат на другия бряг. Хуба вързала на крачето на гълъба бял конец и го пуснали да полети, но се появили хуни-преследвачи, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му.

На другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници, а хуните, като го видели, побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката, взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче, застанал пред войската и признал, че той и братята му не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение.  Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото окървавената нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Третата легенда е вариант на втората. Кан Кубрат завещал на петимата си сина и на дъщеря си повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта му синовете бързо забравили бащиния завет и били победени от предводителя на хуните Ашина.Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба.

Братята тръгнали да търсят нови земи, а сестра им зачакала новини. Добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи…“ Така бяло-червеният конец станал здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.