Виж 1към1

„Дървото на здравето“ – една история за добротворство от Бургас

Прочети още

Български неволи с дограми и прозорци

дограми и прозорци

Интервю: Ани ДАМЯНОВА, Деница МИТЕВА

снимки: ЕТЕМ БГ

Преди месец ви писахме, че искаме да поговорим с председателя на БАФИ (Българска Асоциация на Фасадната Индустрия), по повод зачестилите оплаквания от производители на дограма и прозорци. Е, това се случи. Много измамени хора останаха през есента –  и без сменена дограма, и без върнато капаро. Има заведени дела срещу някои от тях, но …до там.

Как и къде да намерят правилния производител? Какво да гледат преди да направят  авансови плащания? По какво да се ориентират в избора на фирма? На тези и други въпроси се опитахме заедно да потърсим и да дадем отговор. И мисля, че се справихме😊

Как мина за вас 2020 г., г-н Зарков?

2020 година беше успешна за всички. Може би от самото създаване на бранша беше най-успешната.

Мислите ли, че 2021 г. ще ви е по-трудна? Може би ще се усети липсата на приходи и в крайния клиент,  и в инвеститорите?

Не липсата на приходи ще допринесе толкова за минусите, колкото това, че инвеститорите са по-предпазливи в момента. До миналата година имахме много започнати проекти, които реализирахме вече.

А тази година?

Тази година тръгва по различен начин, т.е. ще се решава от обектите, които трябва да се довършат.  От тази гледна точка 2021-ва ще бъде малко по-несигурна.

Определено нашия бранш е доста по-облагодетелстван в сравнение с други сектори. Използвайки като плюс времето извън офиса,  много хора започнаха да правят ремонти у дома. И … решават да сменят дограмата, но какво се случва, когато попаднат на нелоялни фирми като тази на Павлин Горчев, които се възползват изцяло от ситуацията? Какво да правят хората, когато са излъгани?

Хората знаят какво да направят и те са го направили, става ясно от телевизионни репортажи през годините, включително още от 2018 г. насам.

2020 година е особено показателна обаче, защото хората имат повече свободно време и са се ориентирали към ремонти. Последните статистики показват, че основни са подмяната на кухня, дограма, вътрешни ремонти, включително и мокри, процеси през зимния период.  

Да, така е. Всеки се е затворил вкъщи и решава да се възползва от времето за някакви битови проблеми.

Това означава, че няма много общо с 2018, а  е заради пандемията.

Абсолютно. Тук въпросът е двупосочен. От една страна какво търси клиентът като продукт, защото измамените клиенти са основно тези, които търсят по-евтин продукт, т.е. определяща е била единствено и само цената.

Да, в конкретния случай нямаме и информация за избора на дограма от хората.

Да, навсякъде те  (вече има и минали съдебни дела, които са констатирали това) са търсели само и единствено ниската цена.

Това не звучи ли порочно – не си избирайте най-евтината дограма, защото можете да бъдете излъгани?

Порочно е, но е факт. Когато клиентите гледат само цена, трябва да знаят, че има една минимална цена, под която не може да падаме. Когато не може да бъдат покрити необходимите разходи за материали, труд, амортизация и др.,  значи става въпрос за нещо, на което трябва да погледнем с повишено внимание.

Но това именно е едно от нещата, които трябва да се комуникира, да се предупредят клиентите – „Ако цената е под Х лева, бъдете внимателни!“ Но кой трябва да информира крайните клиенти? Не бива да се подценява факта, че те също са важни за бранша, не само големите инвеститори.

Да, така е. Като процент крайните клиенти не са никак малко.

Тогава какъв е механизмът да се стигне до тях и за какво да внимават?

Първо трябва да знаят какъв продукт искат, трябва да си направят предварително задание и да проверят възможностите, спрямо това какво търсят.

Към кого могат да отпратят това задание?

Към фирмите, които предлагат този продукт. Но те трябва предварително сами да си изготвят  заданието и спрямо офертите, които получат, да направят избора си.

Има ли някъде информация за тези задания, за това, което казахте по-рано, че под определена цена не бива да се пада?

Това, което може да се даде като ориентир са цените, залагани при санирането. Но не е  и напълно точно, защото там говорим за цели блокове и други обеми.

Но крайният потребител, ако няма информация от познат, който да му помогне в решението или най-малкото да го предупреди за опасностите, как да направи избора си?

Това, което можем да направим за крайният клиент,  са насоки стъпка по стъпка какво трябва да включва едно такова задание.

Добре, да го направим тогава. Вие ще се ангажирате ли с това?

Да, но няма да включваме цени.

Цените са важни за крайните клиенти, ако искаме наистина да им помогнем. Как иначе да се ориентират, трябва да има още нещо, с което да ги насочим?

Това, което можем да ги посъветваме е предварително да проверят отзивите за фирмата. Ние можем да гарантираме за БАФИ – фирмите, които са членове на асоциацията, няма да излъжат когото и да било.  Със сигурност има фирми, които не членуват при нас и са коректни, но ние не можем да се ангажираме с мнение кои са те.

В тази връзка, вие успяхте ли да направите регистър на фирмите?

За съжаление регистърът е дотам, докъдето през 2016 г. колегата Христо Щерев успя да стигне. Държавата отказва да го направи задължителен.

Но и проблемът не е само в държавата. Ние започнахме работа по регистъра на принципа на саморегулацията, за да могат да работят всички при равни условия. Колегите от бранша обаче не го възприеха като “тяхното нещо”.

В интерес на истината в сайта, който в момента обновяваме, фирмите са представени по категории и дейности. Но, ако трябва да се върнем към крайните потребители, много е трудно да им зададем шаблона, който да ползват и да не бъдат измамени. Както казахме можем да направим задание, което те сами да си попълнят и съответно да се ориентират. Проблемът е, че материята е много специфична.

Цената на един прозорец може да бъде много различна в зависимост от това дали е от ПВЦ, алуминий или дърво. Какъв обков и стъклопакет ще се сложи. Дори и в зависимост от марката на профила и т.н. Т.е., ако дадем цена Х, тя няма да бъде адекватна.

Но ние говорим за група клиенти, които към момента са с по-ограничен бюджет и попадат в графа “излъгани”, защото търсят по-ниската цена.

Да, ще има много такива случаи, факт. Затова можем да се ангажираме да създадем въпросното задание, защото от техническа гледна точка сме компетентни. А и ако фирмата е коректна, тя коректно ще попълни заданието. Можем да предположим също, че ако става дума за измамници, те няма как да знаят да го изпълнят.

Друго какво можем да направим?

Можем да обобщим отново стъпките при избор на фирма и продукт – че трябва да получат ценова оферта, задължително да има договор и др.

Много е важно клиентите да знаят, че договор без оферта не трябва да подписват! Както и да започнат работа с която е да е фирма, без договор!

Последно време като че ли се изгубихте от публичното пространство?

Да, така е по ред причини, но основната е, че държавата каза – ще ви помогнем с всичко, но си създайте стандартите и наредбите, които са ви необходими, сами.

А не е ли права?

Да, права е, ние сме специалистите в нашия бранш и работим много усилено в тази посока. Имаме подаден стандарт в БИС за праховите покрития; подготвили сме правилник за оценка за приемане на стъклените продукти, внесен в МРРБ; работим по наредба за монтаж на прозорци, врати и фасади . Т.е. от последното интервю при вас през 2016 г. досега ние продължаваме да работим.

Ок, но изглежда като че ли за тези 5 години нищо не се е случило…

Ние сме на принципа първо да го свършим, после да се похвалим.

Въпреки забавянето, ние намерихме начин. Намерихме специалисти, които да работят активно в момента по конкретните задания и стандарти. На 80% сме готови с повечето неща, които сме заложили. Много време отнема наредбата, по която работим, да бъде припозната от всички членове на асоциацията.

Колко са членовете в момента?

67

А колко са общо производителите на пазара в бранша изобщо?

Над 1500

Защо тогава тези фирми не ви припознават като своята асоциация?

По една единствена причина, БАФИ държи на качеството и на отговорността. Огромен брой от тези колеги,  за съжаление,  са като въпросната, за която говорихме. Имат по един-двама служители, нямат желание да се развиват, да създават качествен продукт. Те работят на принципа на занаятчийството, но в лошия му аспект.

Все пак имаме сериозен напредък през последните две години. С много от системните доставчици, които все още не членуват при нас, сме в контакт, много от колегите, които досега не са членували, се присъединиха и се надяваме до края на годината още да бъдат присъединени.

Има ли държавни механизми, по които да ги задължат, за да имат право да са производители?

Не, не е нужна регистрация, за да бъдеш дограмаджия. Държавата не го изисква.

През 2019 г. с подкрепата на Камарата на строителите направихме при тях секция “Фасадни конструкции”, за да можем да работим в тясно сътрудничество.   Факт е, че макар законът да изисква задължителна регистрация в Централния професионален регистър на строителя, много от фирмите  работят без да са вписани в регистъра.

А как се позволява това?

Инвеститорите и крайните потребители не търсят тази регистрация.  Дори да дойде вкъщи да подмени прозореца, търговецът би следвало да е вписан в ЦПРС. Законът не прави разлика между обществена поръчка и краен клиент, но и при ОП има “вратички” да се избегне това задължение чрез подизпълнителите.

Т.е. ако изпълнителят е вписан, няма изискване подизпълнителите също да са в регистъра, така ли?

Да. Но дори и само това условие да се спазваше, пак нямаше да има проблеми… Затова пак напомняме, че дали става въпрос за голям или малък обект, най-сигурен е изборът на фирма, член или на БАФИ, или на Камарата на строителите.

Защо е необходима БАФИ? Защо фирмите да се присъединяват към асоциацията? Все още не го разбирам?

Ще дам един кратък пример – най-новата секция, която създадохме е за праховите покрития, на която съм и председател. За 4 години от две фирми със сертификат за качество при праховите покрития, днес вече са 6 или 7, като предстои и още фирми да се регистрират. Т.е. БАФИ има място на пазара, но не е за всеки.

Как  привличате фирмите към БАФИ, ако вие нямате необходимите лостове и ресурси – законови и финансови, за това?

Чрез лични действие и убеждения. Ние самите стигнахме до извода, че не е нужно всички фирми да са членове на БАФИ. Ако успеем да положим основата за контрола и всички започват да се състезават на една конкурентна “писта” по отношение на качество, цени и т.н., тогава за крайния клиент няма да има значение дали фирмата е член на БАФИ или не.

Дано да успеете да реализирате тази амбиция!

Надяваме се, че ще успеем. В момента разминаването в цените на услугите идва от това, че много от по-малките фирми работят в сивия сектор, не плащат осигуровки и пр., докато за членовете ни сме сигурни, че всички са на светло.

Добре, но това означава, че ако в  Асоциацията има 67 от 1500 фирми, то процента, на тези в сивия сектор е много голям.

Да, защото няма закон, който да казва, че въпросните дограмаджии трябва да бъдат регистрирани. Ако се регистрират, този проблем няма да го има.

А има ли други сектори от строителния бранш, за които също не се изисква регистрация?

Да, същото е за фирмите, които полагат изолации, покриви,  изобщо целият бранш. Но тук отново причината е, че българският потребител казва “нямаме пари”, а наемането на фирма, която плаща коректно данъци и осигуровки би оскъпило услугата.  Затова клиента често избира “комшията” или някой, който може да свърши работата по-евтино.

Това означава ли, че всеки може да прави/работи каквото си поиска и то без никакъв контрол?

Точно така. Но това е в резултат, че България е една от най-бедните страни в ЕС и търсим начини да оцелеем – и едните, и другите. Но въпросните измамници пък се възползват, защото законът го позволява.

Има ли нещо, което регулира пазара все пак?

Не!

Единственото, което  можем да посочим като нормативно изискване е Декларация за екслоатационни показатели и  CE маркировката на продукта. При това, основната част от колегите дограмаджии купуват готови продукти от други фирми производители и само монтират. Само CE маркировката не е достатъчна, ако не знаем кой и как ще монтира продукта.

Стигаме до извода, че спасяването на давещия се е работа само на давещия, така ли?

Да, докато няма ясни правила всеки сам трябва да си следи стъпките и да се опита да контролира изпълнението на заданието. Да провери фирмата дали е вписана в регистъра на БАФИ и т.н. Ако направи това, е възможно да се предпази.

Кой осъществява контрола при проектите и има ли разлика, когато говорим за по-малки и за по-големи проекти?

Контролът тръгва от инвеститора и това дали иска да има контрол или не. Поне това е нашето виждане спрямо това – какво се случва на пазара и какво не. Законът за всички е равен, но не е достатъчен, за да защити инвеститора, който иска да постигне добри резултати.

Не е ли задължително след приключването на един проект някой да проконтролира процеса?

На практика нашата част от работата никъде не е описана като проект и никъде не се защитава – прозорци, окачени фасади и т.н. И няма контрол.

Но това е много опасно…

Точно така, във всеки един момент нещо може да се срути или да падне…

Замислете се само какво би се случило, ако падне една фасада… Реално погледнато на документи контрол има – въпросът е кое, как и доколко се спазва.

И пак стигаме до инвеститора, така ли?

Да, той е определящият, който задава правилата. Затова казвам, че ако има задание, без значение дали е за краен клиент или за голям строителен обект, то трябва да бъде стриктно изпълнявано.

Т.е. контролът да се осъществява по време на строителството, а не след това?

Да.

А във вашата част конкретно осъществява ли се?

За някои обекти да, за други – не. Зависи доколко е заинтересован инвеститорът това да се случи… Положителното е, че все повече инвеститори през последните години се обръщат за съдействие от членове на БАФИ за съдействие как да направят заданието, как да проконтролират целия процес.

Как се случва това в другите европейски държави? Какви са вашите наблюдения?

Там започват работа не със строителя, а с архитекта, който е отговорен за всичко. От архитектурния проект, през намирането на изпълнители и подизпълнителите за всяка от дейностите, до връчването на ключовете на завършения обект. Архитектът е водещ и приема всичко като собствена отговорност. Така дори не е нужен държавен контролен орган.

Но това е закон. Докато при нас тази “роля” е отредена на инвеститора.

Това в България като че ли е трудно, т.е. възможно е само, ако говорим за големи архитектурни бюра с нужния ресурс?

Да, но може би ако има търсенето, с времето и по-малките биха се развили.

Тук говорим обаче и за доверие, как инвеститор да се довери на някои с по-малък опит?

Защо не, ако има нужната експертиза. Може би проблемът у нас е и в това, че няма достатъчно търсене.

Хрумва ми едно малко странично, но може би подходящо за финал питане😊 Какъв трябва да бъде следващият министърът – експерт или администратор?

Може би администратор с добри експерти.

04.04.2021

Задание за получаване на предварителна оферта за изработка, доставка и монтаж на дограма

снимка: ЕТЕМ БГ Във връзка със зачестилите измами на хора, желаещи да сменят прозорците си, заедно с БАФИ се погрижихме […]

Прочети още
29.04.2017

Какво да гледаме при избор на дограма и фирма за монтаж?

Често изборът на най-подходяща дограма за дома е доста труден. Фирмите са много, вариантите също. Липсата на контрол в този […]

Прочети още