България падна от върха до дъното в класациите за интернет


От 2014 г. досега българският сектор на телекомуникациите е изгубил конкурентните си предимства и това ощетява както развитието на икономиката ни, така и обикновения потребител, стана ясно от конференцията ECTA Country Focus: Bulgaria. На нея бяха обсъдени предизвикателствата и възможностите за развитие на българския телекомуникационен пазар. Конференцията се организира от Европейската асоциация за конкурентни телекомуникации ECTA.

„Въпреки че традиционно се гордеем, че сме сред страните с най-добър интернет в света, за съжаление това важеше до 2014 г. След окрупняването на пазара и поглъщането на малките и средни доставчици от мобилните оператори, конкуренцията значително намаля. А резултатът е, че към момента страната ни заема вече незавидното 50-о място в световната класация на Ookla за средна скорост на интернет. България е на последните места и в Европа. Според индекса на Европейската комисия за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), през 2018 г. ние сме на 3-то място отзад напред, а през 2020 г. заставаме твърдо на последно място.“, коментира Невен Дилков, зам.-председателят на Управителния съвет на ECTA.

От сравнението на цените и покупателната способност става ясно, че България e сред страните с малко по-евтин фиксиран интернет в сравнение със средното за ЕС.

Цените на мобилната услуга у нас са на европейски нива. Още по-интересно е, че в отчета на ITU “The State of the Broadband” за 2018 г. България и Черна гора са единствените 2 от развитите държави в света, където цената на мобилния интернет е повече от 2% от БВП на глава от населението.

Затова участниците в конференцията призоваха при предстоящите промени в законодателството да бъде взета гледната точка не само на трите мобилни оператора (с общ пазарен дял при фиксирания интернет над 70%), а и на потребителите и на малкия и средния бизнес. Тази теза застъпиха Богомил Николов от „Активни потребители“ и Петър Ризов, председател на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).
Анализите на телеком пазара показват, че през последните години забележителен ръст се отчита при пакетните услуги.

Най-предпочитани са тези с включена мобилна услуга и те формират 90,7% от общия брой абонати, използващи пакети.

Към момента мобилните оператори са единствените, които могат да предложат на клиентите си такъв пакет. Едновременно с това официалните отчети на мобилните оператори показват, че при някои от тях средният приход на абонат за последните 3 години се е покачил с 22,8%, a броят на абонатите – с повече от 6%. И всичко това е на фона на устойчиво годишно понижаване на общите приходи на телеком пазара в България.

На база на споделения международен опит, премахването на пречките пред ефективната конкуренция е единственото решение за устойчивото развитие на целия сектор. Като съществена такава беше определена липсата на възможност за работа на виртуални мобилни оператори (MVNO) в България.

Конкуренцията у нас в сегмента на мобилния интернет коренно се различава от тази в сегмента на фиксирания достъп.

При над 600 активни доставчика на фиксиран интернет в България, има само 3 мобилни оператора със значимо пазарно присъствие.

„Ако всички доставчици на телеком услуги получат възможност за предоставяне на мобилни услуги, то състоянието на конкуренцията драматично би се променило. Това ще даде не само необходимия тласък в инвестициите, но и ще позволи на повече играчи на пазара да инвестират в нови услуги и по-добро обслужване на клиентите.“, добави Люк Хиндрикс, изпълнителен директор на ECTA.

В рамките на дискусията беше споделено, че в България от години се правят опити за създаването на виртуални мобилни оператори. Съществуващите мобилни оператори обаче, по една или друга причина, не са съгласни да споделят мобилна мрежа с други участници. Поне две фирми са водили максимално настойчиви преговори, включително с медиация от страна на КРС, но те са завършили с провал.

Темата за конкуренцията у нас беше разгледана и в контекста на предстоящото хармонизиране на българското законодателство с новия Eвропейски кодекс за електронни съобщения. Затова алтернативните телеком доставчици призоваха да се стъпи на европейския опит. Честа практика на Запад е еквивалентът на Комисията на регулиране на съобщенията да налага на мобилните оператори (понякога още в тръжната процедура за предоставяне на честотен ресурс) осигуряване на достъп до мобилната им мрежа и на други компании при прозрачни, недискриминационни и справедливи условия.

„Споделянето на мрежови ресурси и радиочестотен спектър дава възможност на по-малките телеком оператори да навлязат на пазара на мобилни услуги без съществени разходи. От друга страна, това осигурява допълнителни приходи за мобилните оператори от споделянето на мрежата им. Не на последно място, развитието на виртуални мобилни оператори допринася за ефективно използване на вече съществуваща инфраструктура. То е в интерес и на потребителите, защото им дава възможност за по-голям избор на доставчик и услуги” , допълва Невен Дилков.

Споделянето на мрежови ресурси е предвидено в Европейския Кодекс за електронни съобщения, който предстои да се синхронизира в България.

„Вярвам, че с промените в закона ще намерим начин да решим проблема със силно деформираната конкурентна среда у нас. Последните месеци се наблюдава много тревожен факт – поетапно увеличение на цените при услугите на мобилните оператори и то с притеснително еднакви темпове. Това е резултатът от бруталното монополизиране на пазара от мобилните оператори”, коментира Валери Симеонов, зам.-председател на Народното събрание.

Различни български компании вече са внесли в КРС и Министерски съвет предложения за създаване на необходимата регулаторна среда за стартиране на виртуални мобилни оператори у нас.