Старопиталището на Рокфелер от Габрово или „За мишките и хората“

Уникална постройка, завещана от Пенчо Семов за старопиталище в Габрово, е на път да рухне под времето, бездушието и бeзхаберието ни


Автор: Антония Абрашева
Снимки: Жоро Хаджиев, Фейсбук; Дигитален архив – Държавна агенция „Архиви“

С Жоро Хаджиев ме събра изригването на един вулкан. Онзи вулкан в Исландия, който затвори летищата на половин Европа. Онзи с непроизносимото име Ейяфятлайокутл. Но тук няма да разказвам нито за вулкани, нито за Жоро, въпреки че и двете теми са източник на вдъхновение и респект, което в никакъв случай не е преувеличено.

20

Освен страхотното чувство за хумор, Жоро има невероятен усет за детайлите и око за неща, които другите често пропускат. Това личи от снимките, които прави по запустелите български села и махали в Стара Планина и Родопите, където пътува за набелязване на трасета за любимото си ендуро или просто да избяга от суетата и превземките на днешното битие.

След едно такова пътуване, на стената му във Фейсбук се появи снимка с проядената плът на изумителна красавица от местността Клисурката, в южната промишлена зона на Габрово, близо до пътя за Узана.

1

След няколко дни се появи целият албум – „За мишките и хората“. Албумът е споделен хиляди пъти, има стотици коментари от „За какво ни е тази съборетина?“, през „Някой не може ли нещо да направи?“ до „Откъде почваме?“

23

Съборетина или не, през слепите прозорци на тази постройка ни гледа България – красива, горчива, изпепелена, агонизираща, беззъба, със стърчащи оголени кости, но все още изправена и устояваща на природните стихии и човешката глупост и алчност. И няма кой да направи нещо, защото никой няма вина и не носи отговорност.

2

А иначе – трябва да се започне от покрива. Във всеки смисъл на думата.

30

3

11

13

14

17

25

29

41

Сградата е строена от 1928 до 1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев за четириетажна лятна вила на фабриканта Пенчо Семов.

1

арх. Никола Гръблев

1

8

Пенчо Семов, Радка Семова, Дешка Кедева, Стефана Богдан Генчева и др. на лятната вила на Пенчо Семов – Габрово. 1939 г.

Около вилата бил изграден парк с изкуствено езеро, проект на европейски инженери по парково строителство. За парка се грижили градинарите Кольо Обов, Никола Унгаров и руският емигрант белогвардеец дядо Роман. Засадили дървета, а цветята около алеите сменяли всеки сезон – доставяли ги от ботаническите градини на европейските градове и от дворовете на близките села. В зимната градина при специално парно отопление се съхранявали кактуси, палми и други екзотични растения. В езерото сред водни лилии и декоративни рибки имало лодка, на която всеки можел да се качи и повози свободно.

31

В нишите на чешмата с изворна вода наблизо винаги имало кутии с локум с цветовете на българското знаме.

43

Волята на г-н Семов е след смъртта му сградата, заедно с парка и езерото пред нея, да се превърне в старопиталище за 50 старци – 15 – журналисти и писатели и 20 бедни старци, като се „даде предпочитание на работниците от фабриките ми“, като храненето и гледането им ще е като това на знатните и имотните хора в пансиона, без да се прави разлика между тия, които плащат, и тия, които не плащат…

6

На върха на средната кула единствено непокътната е статуята от чешкия скулптор Йосиф Шквара на възрастен мъж и жена, над които е разперил криле ангел-пазител.

2

В края на 1938 г. Йосиф Шквара изработва мраморен иконостас за параклиса в партерния етаж на вилата, наречен „Свети апостоли Петър и Павел”. През 1948 г., три години след смъртта на Пенчо Семов, съпругата му Радка дарява на габровската църква „Успение Богородично” целия реквизит на параклиса, но иконостасът не оцелява. Някои от частите му са използвани за парапет на стълбището на църквата, а други… за паметна плоча на местен антифашист.

Днес сградата е собственост на Министерство на здравеопазването. Допреди 15-20 години в нея се е помещавала Инфекциозна болница.

22

Под поста във Фейсбук Жоро Хаджиев цитира Томислав Дончев, вицепремиер и бивш кмет на Габрово:

И някой важни уточнения:
– Сградата е в активите на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“. Не може да виним Д-р Савчева за състоянието й. До момента приоритет беше основната сграда на болницата, която тя успя да обнови, както и доставката на медицинска апаратура – важно за да имаме повече спасени животи.

– Реставрацията на сградата, вероятно ще е по- скъпо от построяването на нова сграда, а и болницата помещения има предостатъчно. За нея трябва да се мисли, основно като за паметник на културата;
– ако сте на мястото на Д-р Савчева и трябва да изберете реставрация на сградата или ново медицинско оборудване, какво решение ще вземете?


– Сградата може да се прехвърли на община Габрово и да се кандидатства за финансиране, но това означава, общината да се откаже от някоя друга планирана инвестиция- вероятно Дома на културата.


– Нека не пропускаме и другите възможности- да се намери инвеститор, публично- частно партньорство, ако е възможно….и едва ли ще мине без противоречия…
– В допълнение на възмущението, нека да намерим кауза за тази сграда- да си представим, какво би могла да бъде…музей, дом…,тогава, убеден съм ще е много по лесно да се намерят пари.“

32

Защо подобни сгради – архитектурни паметници, са в активите на болници, които нямат нужда от тях и средства да ги поддържат и дори са в активите на Министерство на здравеопазването, е въпрос, който не бих задала на никой от управляващите през последните 25 години в България, защото съм сигурна, че ще получа много отговори, от които никой няма да звучи убедително и аргументирано. Не може да сме чак толкова бедни, щом с лека ръка пилеем това, което всъщност ни прави богати.

Ако ще да е само във вид на национална памет.

5

Тази сграда не е поредното недоразумение в стил мутробарок, строено да впечатлява и да подчинява. Тя отразява мисълта и разбирането на собственика си за грижа за бъдещето, различна от всички Български Коледи и несъвместима с купуването на индулгенциии и непоемането на ангажимент.

7

А националната ни памет не открива г-н Семов нито в мола, нито в brother-а или фермата. Не кара гъзарска кола, няма икстеншъни и силиконови импланти, не танцува полугол или полусъблечен в никой телевизор. Нито едно нощно заведение не е кръстено на него, нито дори един хамбургер. Няма профил ни в туитър, ни във фейсбук, така че вероятно никога не е и съществувал…

Няма го извън Габрово, където има негов бюст-паметник. Няма го в учебниците – по история, география, предприемачество… Няма го и на кориците на тетрадките – Азис, Джъстин Бийбър и други анимационни герои са къде-къде по-фьешън. Всяко време има героите си…

Пенчо Иванов Семов е крупен индустриалец, търговец, финансист, щедър дарител, един от най-богатите хора в България, наричан „българския Рокфелер”, от началото до средата на 20 век, известен с благотворителната си дейност и подпомагането на много обществени начинания. Ръководи 28 индустриални фабрики, търговски, застрахователни дружества и банки.

Даренията, които прави, го нареждат сред най-щедрите благодетели в Габрово и в България изобщо. „Не давай на гладния трохите от трапезата си, дай му първата хапка, която ще поднесеш към устата си“, казва той.

655-402-pencho-semov

„Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да бях социалист. Богат съм, без да съм егоист. Работих вдъхновено, без да бях поет”. Пенчо Семов

Роден е в с. Цвятковци, на 8 октомври вероятно през 1873 г. До пети клас учи в местните училища. На 12 години е започва да обикаля из страната заедно с баща си и търгуват с кожи, вълнени платове, занаятчийски произведения. Отварят и дюкян в Тутракан. На 20 години вече има собствен капитал приблизително от 6 хиляди златни лева. Привлечен е от индустрията в Габрово. Жени се за Аница Гъдева, а с баща ѝ  оосновава първото си събирателно дружество – малка фабрика за сапун. През 1901 г. обаче съпругата и двете им деца умират от туберкулоза. Жени се за Радка Патева, с която през 1930 г. осиновяват сина на Дешка, най-малката сестра на г-н Семов, и Петър Кедев, който е управлявал основното текстилно предприятие на Пенчо Семов – „Успех“.

rodna_kashta

Родната къща на г-н Пенчо Семов в с. Цвятковци днес.

През 1905 г. с помощта на баща си Ив. Семов и брат си Семо Семов основава фабрика за производство на прежди и плетива „Иван Семов и синове“. Предприятието е оборудвано с модерни плетачни машини и с времето става водещо на пазара. През 30-те години на 20 век годишното производство достига 10-15 хиляди кг плетива. Печалбата влага в нови начинания – кожарство, производство на барут, тютюнопроизводство, търговия с розова масло, банково и застрахователно дело.

От 1917 г. е председател на управителния съвет на вълненотекстилната фабрика „Успех” в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика „Принц Кирил“, негова собственост са фабриките „Вилата“ и „Иван Семов“ в Габрово. Член на управителния съвет на Съюза на габровските промишленици. От 2 април 1933 г. до 11 януари 1935 г. е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна.

Освен в машини, инвестира в хора и образование – текстилни инженери се обучават в големите центрове в Европа на негови разноски. Помага на работниците от фабриките си да си купят земя, да си построят къщи…

5

През 1919 г.г-н Пенчо Семов дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България и за намаляване на претенциите към страната ни от 12 милиарда  на 2 милиарда златни франка при сключването на Ньойския договор.

През 20- те и 30- те години г-н Семов е във финансовата индустриална група „Българска банка“, работеща с български капитали и се обявява срещу износа им в чужбина.

В средата на 1930-те години дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет, чийто наследник се явява Аграрният университет в Пловдив, и за Института по заразни и паразитни болести в България.

С лични средства г-н Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Днес името му носи специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.

През 1936 г. г-н Пенчо Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна, оценени на 450 хиляди златни лева. Днес там е почивна станция „Журналист”.

Пак през 1936 г. г-н Семов и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

През 1937 г. семейство Пенчо и Радка Семови даряват нови 2 милиона лева, с които се купува прожекционен апарат, който е монтиран в салона на училището и носи значителни приходи, изразходвани за издръжката на цялото начинание.

През 1939 г. Семов дарява и нови 100 хиляди лева за създаване на фонд за подпомагане на „прилежни ученички“.

С негови средства е построено и обзаведено и училището в Цвятковци. Финансира залесяване на хълм около селото със 100 хиляди иглолистни дървета.

uchilishte

Училището в с. Цвятковци, построено от Пенчо Семов и братята Христо и Ботю Радеви, днес…

В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово.

Създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“ в Габрово.

Постоянно подкрепя женското дружество „Майчина грижа“. Първоначално дарява 50 хиляди лева за основаването на фонд за издръжка на трапезарията към дружеството, а през 1920 г. – и родната си къща в Габрово за място, в което да се настани трапезарията. Подпомага я ежегодно със средства, включително дарява нови близо 800 хиляди лева, за да се купи собствена сграда с нови два етажа, предназначени за изграждане и издържане на девическо училище, което носи името на съпругата му Радка Семова.

6

На мястото на сградата на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“, близо до паметника на г-н Пенчо Семов в Габрово, днес снага извисява Мол Габрово – Сграда на годината 2010…

5

В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни.

Поддържа безплатни трапезарии за ученици  в Габрово, Варна и Казанлък.

Общата сума от средствата, вложени в обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, възлиза на над 3 милиона лева.

Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.

Строи пансион и средно училище за девойки „Парахода“, където безплатно учат децата на негови работници. Сградата е с уникална архитектура.

Завещава имот от около 200 дка в местността Клисурата за построяване на сиропиталище и изразходва нови 3 милиона лева за купуване на допълнителни постройки и овощни и зеленчукови градини около мястото. Завещава за сиропиталището и ценни книжа от фабрики и тютюневи дружества на стойност над 6 милиона лева

През 1943 г. учредява и благотворителна фондация „Пенчо Семов“, по-известна като Ефорията, като за постигане на целите й дарява акции, приходи от облигации, доход от влогове и от недвижими имоти и вноски от семейни предприятия, които годишно носят приходи над 7 милиона лева за издръжка на всичките му обществено значими начинания.

„9. УПРАВЛЕНИЕ ЕФОРИЯ

1. РАДКА ПЕНЧЕВА СЕМОВА – жена ми
2. Петър Н. Кедев
З. Пенчо П. Семов
4. Иван Семов
5. Васил Хр. Ковачев
6. Иван Димитров
7. Пантю Т. Пантев
8. Председателката на женското благотворително д-во “Майчина грижа”
9. Кметът на гр. Габрово
10. Член на Индустриалния съюз – посочен
11. Директор на БНБ
12. Директорът на Априловската гимназия
13. Член на Дружеството на запасните подофицери.

КОНТРОЛЕН СЬВЕТ
1. Двама учители от прогимназията – посочени.
2. Един учител от техническото училище.
3. Един от юнашкото дружество.
4. Един свещеник – посочен.

ВИСШЕ УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛА Министрите на: Финансиите, Правосъдието и Търговията.

Ще има платени длъжности – Директора и домакина. Препоръчвам Колю Василев за домакин. Ако има нужда от счетоводител, да се вземе или може от учителите да се назначи.

Всяка година на празника да се дава публичен отчет за положението.“

В завещанието си оставя средства и на своите работници, на всички деца, кръстени от съпругата му, и по 100 хиляди лева на бедните си роднини.

Г-н Семов умира на 10 юли 1945 година като оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева – около 9 милиона американски долара, и многото сторено добро за семейството си, за града си, за страната си. И за хората.

27

В последния си път Пенчо Семов е изпратен от цяло Габрово, но посмъртната му воля, добре обмислена и  записана „със здрав ум, добра памет и чиста съвест“, не е изпълнена. Фондацията не успява да изпълни волята на дарителя заради „народната власт“, която през 1947 г. конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот.

С любов, труд и постоянство. Думи, изписани на стените на старопиталището.

Думи, обречени на разруха и забрава.

2

Снимка: арх. Андреева, Фейсбук

П.П.

Филмът „Забрава“ за Пенчо Семов по сценарий на Димитър Езекиев и с режисьор Михаил Венков можете да видите ТУК.

Завещанието на Пенчо Семов, предоставено от Гатьо Гатев, може да прочетете на стр. 3 във в-к 100 вести ТУК.

Продължението на темата за бъдещето на сградата ТУК.

За рушащи се вила и фабрика, дарени от Евлоги Георгиев на Карлово, вижте ТУК.

39

26

19

15

4

28

16

35

12

18

40

33

21

34

38