Банята в Овча купел

Минало и настояще. Без бъдеще?


автор: Антония Абрашева

„Снимането тук е забранено, госпожо! Шефката не дава да се снима наоколо!”
А беше мързелив неделен следобед и всичко наоколо зелено, зелено….
До тази реплика.

Снимам капителите на римските колони на старата баня в Овча купел, а мъж с надпис SECURITY на дрехите ми обяснява, че снимането ОТВЪН на обществена сграда в обществен парк е неудобно някому. От близката пейка пред болницата му приглася облечена като медицински работник силно гримирана госпожа.

Нямам идея и дори не подозирам защо директорката на НАЦИОНАЛНАТА болница за физикална терапия и рехабилитация би могла да има изискване банята да не се снима ОТВЪН, но това със сигурност не е мой проблем.
Банята. Чиято сграда е архитектурен и културен паметник. Каквото и да значи това.
Банята, която е държавна собственост. Колкото и нищо да не значи това.

Някога покрай Владайска река има тучни ливади, а копитата на овцете правят в меката почва ямки, които се пълнят с вода, от която куците животни оздравяват. Разболяват се няколкото овчици на беден човек и той ги води на лековитите гьолчета да се изкъпят, защото били всичко, което имал и без тях бил обречен на глад.

Овцете оздравяват след баните.
Местността започва да се нарича Къпаните овце, Овча купел.

След земетресение на 18 септември 1858 г. в покрайнините на бъдещата столица, близо до с. Сополево, бликват гейзери с топла вода. След няколко години водата намалява и остава само извор, който наричат Жежката вода, Гьоло.

Бързо се прочува изворът с лечебната си сила и заприиждат болни от цяло Софийско, че и от по-далече. Около Гьола започват да никнат кафенета, гостилници, хан… Водата е каптирана, земята става все по-скъпа, Общината разчиства околността. Първо се изграждат два басейна – мъжки и женски, а по време на правителството на Александър Стамболийски се взима решение да се изгради модерна балнеолечебница. Според архивни документи, комплексът в Овча купел е изграден около извора и близо до реката с труда и парите на местните хора чак през 1933 г.

Около чешмите с течаща минерална вода се оформя и парк с цветни алеи и ценни дървесни видове.

Водата не е подходяща за пиене, но помага при лечението и рехабилитацията на редица заболявания на опорно-двигателния апарат, ортопедични и травматологични заболявания, хронична венозна недостатъчност, професионални и заболявания на централната и периферна нервна система, кожни проблеми. Повлиява благотворно заболявания като болест на Бехтерев, множествена склероза, болест на Паркинсон, детска церебрална парализа…

Почти до края на 80-те години на миналия век, когато е затворена за ремонт, банята работи с пълен капацитет.

На сайта на болницата четем: „Тя е най-старото рехабилитационно заведение на територията на София, положило основата и развило всички направления в областта на физикалната медицина, рехабилитацията и курортологията в България.” Сега е част от капитала на Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация (НСБФТР) – ЕАД, правоприемник на Национален институт по курортология и физиотерапия, основан през 1946г.

През 2001 г. Столична община завежда съдебен иск срещу Министерството на здравеопазването, тъй като кметството притежава акт за собственост, издаден още през 1951 г., според който имотите на балнеокомплекса са публична общинска собственост.Територията е обявена за курорт с местно значение през 1990 г. Здравното министерство също има акт за собственост и през последните 50 години е стопанисвало сградния фонд на Национален институт по курортология и физиотерапия.

Докато делата се точат и държавата спори сама със себе си – в лицата на Столична община и Министерство на здравеопазването, за ползването на позитивите и активите на банята в Овча купел, сградата търпи единствено негативите на времето – нашето време…

През 2008 година исковете на общината са обявени за неоснователни от Върховния съд. А през 2010-та като последна инстанция Върховният административен съд взима решение в полза на болницата, с което на СО-Район „Овча купел” е отказано вписване в кадастралния регистър като собственик на имотите.

От 2011-та година се смениха много министри на здравеопазването. Никой нищо.

Болницата за физиотерапия и рехабилитация, която е зад старата баня, действа и сега, но… без минералната вода. Само през лятото с натурална минерална вода от сондаж 1ХГ се пълнят басейните и се захранват душовете на открития плаж. С температура над 30°С водата би могла да се ползва за отопление през зимата, за парници… примерно.
Като цяло обаче природното богатство –очевидно държавно не е, се излива в новото каменно корито на Владайска река…
Само финансовите загуби за година са в размер на стотици хиляди левове.
Пропуснатите ползи за превенция, рехабилитация, лечение, а защо не и за обучение и забавление, са… неизмерими.

Да, снимки има много в интернет. Но застанала отпред, губя представа за времето. Въображението ми я показва млада, чудно красива и пълна с живот. Чувам глъчката, смеховете, разговорите, тропотенето на дървените налъми, плискането на водата…

 

И се чудя къде да пратя държавата да се лекува.
Или поне къде да намеря кой да окастри дърветата по покрива й.