1kam1.com | Барби и нейната къща на мечтите: архитектурен анализ

Публикувано на: 23.12.2022

Барби и нейната къща на мечтите: архитектурен анализ

След като пристигна за първи път на сцената на Малибу през 1959 г., Барбара Милисънт Робъртс – или Барби, както може би я познавате – оттогава е център на много дебати около обществените идеали. Всеки сантиметър от нейния пластичен грим и стил като цяло е внимателно проучен през годините. Сега обаче нова книга насочва вниманието отвъд самата Барби и се гмурка дълбоко в средата, която най-известната кукла в света обитава, а именно – нейната къща.

„Къщата мечта на Барби: Архитектурно излседване“ („Barbie Dreamhouse: An Architectural Survey“) разглежда по възможно най-всеобхватния начин понякога фантастичните, понякога изненадващо „нормалните“домове, пускани от Mattel (компанията производител) всяка година от 1962 г. насам.

Между кориците на книгата са представени шест къщи мечти, заедно със съответните колекции от мебели, в опит да се направят паралели между културата на времето и как тя е повлияла върху дизайна на пространствата и обектите.

Поръчано от Mattel по случай 60-годишнината на първата къща „Dreamhouse“ (мечтаната къща), изданието от 151 страници е плод на въображението на екипа на PIN-UP Magazine: графичния дизайнер Бен Ганц и редакторите Феликс Бурихтер и Уитни Малет.

„И двамата с Феликс израснахме с Барби“, казва Малет. „Те (Mattel, бел.ред) въвлякоха Феликс в интериорния дизайн, а мен в разказването на истории – така че играта с тях беше много въздействаща и за двама ни“.

„Толкова много мастило е излято в писане за Барби, но почти нищо не е написано за пространствата, в които тя съществува, или за нещата около нея“, казва Бурихтер. „А мнението ми е, че всички неща, с които се е заобиколила, винаги са пряко отражение на нещата, които хората ще искат и ще вдъхновяват да бъдат добовяни във всяка епоха“.

Книгата разглежда шест къщи от годините 1962, 1974, 1979, 1990, 2000 и 2021 г.

Освен Малет и Бърихтер, принос към изданието имат и Ким Кълмоун, вицепрезидент на Barbie Design на Mattel и архитектурният историк Беатрис Коломина.

Кълмоун, който е работила в компанията повече от 23 години и е бил свидетел на някои от най-сеизмичните й промени. Тя прави задълбочен анализ на творческия процес зад изработването на къщата на мечтите, докато Коломина – известен професор в университета Принстън – изследва връзката между къщата на мечтите и по-широкия пейзаж на модерната архитектура от средата на века, представите за игра, собственост на жилище и приликите между първата й итерация и мезонета на Playboy.

„Ергенската квартира, за която къщата на Барби от 1962 г. веднага ми напомни, е мезонетът на Playboy от 1956 г.“, пише Коломина. „Това е представление за домашния живот пред публика. Още тогава Барби е била готова за блясково представяне в Instagram“.

Приносът на Кълмоун идва под формата на интервю с редакторите на книгата. Дизайнерката, която направи първите си стъпки в индустрията чрез диплома за текстилен дизайн, пое работа в Mattell през 1998 г., където прекарва десет години в отдела за дизайн на кукли. Нейният любим Dreamhouse модел е „A-frame“ от 1979 г. – „оригиналът, преди да стане розов през 80-те години“, казва тя. „Като дете бях обсебена и мисля, че това все още влияе на личния ми вкус и днес.“

В различните моменти в книгата културният контекст, в който Dreamhouse се представя на пазара, е ключова точка за разговор. Самата Барби се появи на сцената в края на 50-те години и до 1962 г. се премести в собствената си резиденция – време, в което в САЩ жените дори не можеха да имат собствена банкова сметка.

„Първата къща на мечтите на Барби беше манифест за независимост“.

„Сгъваема, преносима и направена изцяло от картон – перфектна визия за тениската на свободната и независима жена – с много книги по рафтовете, университетски знамена, украсяващи стените (доказателство за висше образование) и без кухня – пишат Малет и Бурихтер пишат. Вътре мебелите бяха перфектно отражение на модернистичните стилове, популярни по това време, идващи от хора като Чарлз и Рей Иймс, Херман Милър и Флорънс Нол“.

След това, през 70-те години на миналия век, Барби изглежда вдигна погледа си по-високо – с няколко етажа, за да бъдем точни – заменяйки „скромната си къща в ранчо“ с градска къща. В комплект с шест стаи, цветовата схема беше учебник за времето си – розова, оранжева и зелена пластмаса, която авторите описват като връщане към баровете за необвързани.

До края на 70-те нейният стил отново се промени значително и домът „A-frame“, който се превърна в популярен стил за домовете на цялата средна класа в Америка, представи новата си форма.

„Формата на изисканата къща за игра на Барби от края на 70-те също изглежда емблематична за момент, когато пионерите на постмодернизма като Робърт Вентури и Дениз Скот Браун експериментираха с диви визуални рифове върху народните жилищни типологии, трансформирайки формите от миналото във визия за бъдещето“.

Истинското бижу на Dreamhouse от 1979 г. обаче са мебелите.

Отделните парчета, заснети за книгата, са направени така, че да изглеждат достатъчно големи за действителна човешка употреба, а формите и цветовете са подобни на мебел, извадена направо от страницата на Instagram на някой ентусиаст на ретро мебели.

С толкова много внимание, отделено на икономиката на изживяването, нищо чудно, че Dreamhouse остава обект на завист от производителите на играчки…

Цитати от дизайнери, архитекти, журналисти, критици, преподаватели и куратори изпълват последните страници на книгата – много от тях описват първите си срещи с Барби и нейния великолепен пластмасов дом. Една от тях, архитектът и преподавател Оана Стенеску, споделя спомен за Къщата на мечтите от 90-те години на миналия век – която по нейните думи е била „голяма и розова“.

„Къщата мечта е огромна като идея“, казва тя на редакторите. „Това стана ясно при първата ми среща с дома на Барби през лятото на 1990 г., когато с новоотворените граници предприехме първото си пътуване в чужбина от Румъния. На мен и на брат ми ни беше позволено за първи път да разгледаме магазин за играчки, от който можехме сами да си избираме какво да ни купят. След няколко изтощителни часа Къщата на мечтите на Барби беше победител. Спомням си, че беше голяма и розова“.

Книгата завършва с къщи от 2000 г. и 2021 г., които не могат да бъдат особено далеч една от друга по отношение на стил и вдъхновение.

Като се има предвид, че първата къща е пуснат в началото на века, може да се каже, че има „нео-средновековен“ външен вид, пълен с кули и детайли от стария свят. През 2021 г. обаче, отбелязват редакторите, периодът на трансформация, през който е преминала Барби – по отношение на това да стане по-разнообразна и приобщаваща – е отразен и в нейното обкръжение. Къщата прави опит да насърчи въображаемата игра, но детайлите, повлияни от тенденциите в социалните медии, също са взети под внимание.

„С толкова много внимание, отделено на забавлението, екшъна и икономиката на изживяването, нищо чудно, че Dreamhouse остава обект на завист сред играчките“, заключават Малет и Бурихтер. „Забавната, но практична, плажно-бохемска актуализация на Барби улавя духа на времето, като същевременно продължава наследството на игривата модерност, което дефинира Dreamhouse от 1962 г. насам“.